УСЕЩАНЕ
ЗА ВЕЧНОСТ
Българската
народна песен върху златната плоча
на космическата
сонда “Вояджър”
ще просъществува
най-малко 60 000 години
Става
дума за предполагаемите жители, надарени с разум, на някоя от
планетите на звездата АС+793888, намираща се сега в съзвездието Малка
мечка, към която по изчисленията на компютрите след около 60 хиляди
години ще достигнат двата пратеника
на Земята – “Вояджър-1” и “Вояджър-2”, в които под 0,08 см алуминиево
покритие пътуват с 15 км в секунда образите, гласовете и шепотите
на нашата планета.
“Вояджър-2” беше изстрелян на 20 август 1977 г., а
“Вояджър-1” – на 1 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл. Двете космически
станции ще изследват покрайнините на нашата планетна система, Юпитер,
Сатурн и техните спътници. В края на 1987г. “Вояджър-1” ще премине
през орбитата на Плутон, за да се отправи към съзвездието Змиеносец.
Според изчисленията “Вояджър-2” ще напусне Слънчевата система в
средата на 1989 г., за да продължи пътя си по посока на съзвездието
Козирог. След около 40 хиляди години и двете станции би трябвало да
преминат само на 1-2 светлинни години разстояние от звездата
АС+793888 – класифицирана от астрономите като червено джудже от
спектрален тип М-4. Тя е доста по-малка от Слънцето и е по-хладна, в момента
отстои на 17 светлинни години от нашата планета. По-късно има вероятност
станциите да достигнат и други две звезди: ДМ+21652 от съзвездието
Телец и АС-242833-183 от съзвездието Стрелец.
Най-близката звезда до АС+793888 отстои на 6 светлинни
години. Според предварителни изчисления около нея се движат една
или дори повече планети от размера на Юпитер и Сатурн.
Тъй като звездата АС+793888 е вероятно много по-стара
от Слънцето, може да се окаже, че там е възникнал разумен живот много
отдавна. Но еволюцията на разума не протича по един и същ път. Може
би разумът и техническата цивилизация да са се появили съвсем отскоро
на някоя от планетите на тази звездна система. Жителите й, разбира
се, дълбоко ще се заинтересуват от
Слънцето – тяхната най-близка звезда – и от неговата планетна свита.
Какво удивително откритие би представлявала за тях плочата на “Вояджър”
– подарък от небето!
Голяма част от тази информация научавахме в продължение
на няколко недели подред, докато в един мартенски следобед всеки,
който е бил пред екрана в “пътуването с Карл Сейгън” в царството на
звездите, е бил удивен, зашеметен, разтърсен от българската песен.
“ИЗЛЕЛ Е ДЕЛЬО ХАЙДУТИН…”
Тя е записана върху златната плоча, която при щастливо
стечение на обстоятелствата може да просъществува билион години.
На двете станции “Вояджър” летят 118 фотографии на нашата планета,
на които е показано разнообразието от култури, начин на живот, работа
и веселие при различните народи. С диаграми е посочено разположението
на Слънчевата сисетма и е обозначена нашата планета; онагледени
са и различните стадии в развитието на биологията до появата на
човешките същества, има снимки на много животни и растения. Проследява
се и развитието на технологията до полетите в космическото пространство.
Поредицата фотографии завършва с изображения на хора, залез и цигулка.
Следват поздрави на 55 земни езика.
На плочата има дълъг запис на различните естествени
звуци на Земята, на нейните животни
и човешки същества. Неговата авторка Ан Драян го е нарекла
“есе в звуци”, което започва с “поздрав” от кит. Чрез звуците са проследени развитието и промените в бита на хората;
пукот от огън, сечива, звуци от различни опитомени животни, появата
на първите машини… излитане на ракета. Есето завършва със звук от целувка,
плач на бебе и потракване на медицински инструменти – за да се означи,
че животът продължава…
В течение на десет седмици е била подбирана музика
за позлатената плоча, за да бъде избрано характерното от различните
музикални традиции, като същевременно са търсени подобни настроения,
които да ги обединяват.
В книгата си “Шепоти от Земята” Карл Сейгън пише, че
умишлено са подбрали музика, която да изразява космическата самота
на човешкия род в неговия път през огромни разстояния от светлинни
години, през различни стадии на еволюционната история.
И песента на българина Дельо е частица от огромната
мъка и стремежът на човечеството към познание и свобода. За тях България
е платила кръвен данък. Дельо хайдутин е един от многобройните защитници
на правото на всеки народ, на всеки човек да има своя вяра и език.
Кой е Дельо хайдутин?
Според “Исторически бележки” на А. Поптодоров Дельо
е забягнал в гората по време на масовото помохамеданчване на родопските
българи през първата половина на
ХVІІІ в. Заедно с други войводи и въоръжени българи слязал в Райково,
за да отмъсти за изкланите 200 души, отказали да приемат чуждата
вяра.
Разказват, че бил роден в Беливидово, после наричано
Даръдере и Златоград, където се стичали оцелелите непомохамеданчени
българи, за да дирят спасения в това закътано място на Родопите.
Друго предание разказва, че Дельо събрал чета в Македония
и се завърнал на връх Костадин, югозападно от Даръдере. Там между четири
буки има извор на неговото име – Дельова вода. Смятали го за “куйруклия”
(опашат). Приписвали му свръхестествени качества: един родопски
Крали Марко, който отмъщавал за
“почьорнени души”. В песните се твъди, че “куршум не го фата”, за него
излели куршум от сребро, взето от чрез измама. Убили го на велики петък, докато
разказвал приказки на заобиколилите го деца.
Не е случайно, че този българин е станал легенда, че
тази песен ще ни надживее. Едва ли някой е останал безучастен пред
телевизионния екран, когато е гледал филма на Сейгън.
***
Съдържание
на музикалната част от позлатената плоча на “Вояджър”:
Бах: Бранденбургски
концерт №2 (І част); Ява: “Различни цветя”; Сенегал: ударни
инструменти; Заир: ритуална песен на пигмейски момичета; Австралия:
хор и тотемска песен; Мексико: “Ел Каскабел” (“Звънчето”); Чък
Бери: “Джони Би Гуд”; Нова Гвинея: “Домът на мъжете”;
Япония: флейта (шакухачи) – “Рисунка на щъркели в гнездо”; Бах:
трета Партита за соло цигулка; Моцарт: “Царицата на нощта” (из
операта “Вълшебната флейта”); СССР: грузински фолклорен припев
“Чак руло”; Перу: панова флейта; Луис Амстронг:
“Меланхолични блусове”; СССР: азърбайджански флейти; Стравински:
“Свещена пролет” (финал); Бах: Прелюдия и фуга №1 (в до мажор); Бетовен:
Симфония №5 (І част); България: овчарска (?!) песен “излел е Дельо
хайдутин”; Навахо: нощен напев; Англия: “Вълшебният
танц” (ХVв.); Меланезия: тръстикови свирки; Перу: сватбена
песен на невестата; Китай: (ч`ин) цитра – “Течащи потоци”; Индия
– рага; Слепият Уили Джонсън: “Черна беше нощта”; Бетовен:
струнен квартет №13 “Каватика”.
Стана
за пръв път известно чрез в.”Антени” на 6 юни 1984 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар