11 май в Измир

През 1863 г. габровски ножари правят Кирило-Методиевски празник

Най-довереният човек на комитетската тайна полиция Христо Иванов - Големия  пише в края на века пространни спомени. В тях редом с всякакви приключения в Белград, Генуа, Марсилия, при строежа на Суецкия канал и подробности за градежа на комитетската мрежа има и неизвестно сведение за ранна почит към делото на двамата славянски първоучители далеч от родината.

По същото време Европа чества 1000-годишнината от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий. Наши българи също са намерили начин да се включат по своему  в това  първостепенно събитие.

 А майсторите ножари от родното село на Васил Априлов са общували навремето с немци и австрийци, шетали са надлъж и нашир из Империята, доста са пътували  в странство. Не е било нужно да  бъдат убеждавани, че създателите на славянската азбука заслужават най-голяма почит където и да било.  

„Станахме ние, обиколихме всичките пристанища на Цариград да търсим гемии за Америка, но нема. Казаха ни, че в Измир могат да се намерят гемии американски, които товарят оттам смокини и други овошки. Ставаме ние и отиваме в Измир. Но като обиколихме много пристанища, не можахме да намерим и там американска гемия за нататък.

Седяхме ние и там две недели.

 Това беше ПРЕЗ МАЙА МЕСЕЦ, щото се надумахме колкото абаджии има там, сиреч ножари габровци и колкото други българи имаше, че ги сбрах ЗА ПРЪВ ПЪТ ДА ПРАЗНУВАТ СВЕТИ КИРИЛА И МЕТОДИЯ, които служиха  на български в една черкова над чифутската махала с един грък епископ и той ЧЕТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕВАНГЕЛИЕТО.”

И  В ДИАРБЕКИР СЪЩО...

Свидетелства за това Поп Минчо Кънчев в своята невероятна ”Видрица”, писана в тъмницата.

През същата година Петко Рачов Славейков наименува новото училище в Ески Загра (дн. Търговище) „Св Седмочисленици”. Понастоящем в него се помещава Градският исторически музей.

Създаденото по същото време читалище в Самоков единствено приема за патрон Светите Седмочисленици.