Каменен надпис на цар Иван Асен ІІ край Асеновград
„През 6739 /1230-31/ г., индикт 4, Асен, от Бога цар на българи и гърци
и на други страни плати? на севаст Алексий и изгради тази крепост.”
Надписът е изписан върху отвесна
стена по пътеката южно под Асеновата
крепост край град Станимака (дн. Асеновград), където се е издигала
наблюдателна кула. Той е съзнателно повреден в края на ХІХ в. от местни гръцки
националисти. Спасен е за науката благодарение на френския лекар и
пътешественик Пол Люка, който посещава тези места през юни 1706 г., а през 1864
г., 1868 г. и 1881 г. е направено копие (естампаж) от него.
Обнародван е за първи път от Петко Р. Славейков във в. „Гайда”, Цариград (бр. 23 от 8 юни 1864 г.). Повторно е отпечатан
във в. „Македония” (бр. 33 от 1868 г.). През 1881 г. началникът
на канцеларията при Дирекцията на Народното Просвещение в Източна Румелия
Д.Т.Душанов прави негов препис, снет на 8 март 1881 г. от станимашкия учител
Иван Йеремиев и неговите ученици Я. Найденов, Ан. Янков, Ан. Цейков и П. Сребров.
Скоро след това учителят А. Мишев предоставя копие от надписа в областния музей
на Източна Румелия в Пловдив. През 1883 г. Йосип Шафарик, проф. В. Качановски и
Константин Иречек също са се опитали безуспешно да разгадаят повредения надпис. През 1896 г. въз основа на преписа във в. „Македония” Георги Димитров включва съдържанието на надписа в своята
книга „Княжество България”, част
втора.
Надписът е издълбан след
историческата победа над епирския владетел Теодор Комнин в битката при
Клокотница на 9 март 1230 г., когато цар Иван Асен ІІ укрепява Родопската фортификационна
линия и поверява защитата на прохода на своя довереник севаст Алексий.
Бележитият български учен проф.
Васил Златарски проучва най-подробно и задълбочено надписа, като
го публикува в ”Известия на
българското археологическо дружество”,
том ІІ, 1911. По такъв начин той слага
край на дълголетната битка за опазване
на тази народна светиня в паметта на българския народ.
Отново с интересна тема и задълбочена информация за тази истинска Народно светиня, както я нарича авторът.
ОтговорИзтриване