НАРОДНА СВЕТИНЯ

Каменен надпис на цар Иван Асен ІІ край Асеновград

„През 6739 /1230-31/ г., индикт 4, Асен, от Бога цар на българи и гърци и на други страни плати? на севаст Алексий и изгради тази крепост.”

Надписът е изписан върху отвесна стена по пътеката южно под  Асеновата крепост край  град Станимака (дн. Асеновград), където се е издигала наблюдателна кула. Той е съзнателно повреден в края на ХІХ в. от местни гръцки националисти. Спасен е за науката благодарение на френския лекар и пътешественик Пол Люка, който посещава тези места през юни 1706 г., а през 1864 г., 1868 г. и 1881 г. е направено копие (естампаж) от него.

 Обнародван е за първи път от Петко Р. Славейков във в. „Гайда”, Цариград (бр. 23 от 8 юни 1864 г.). Повторно е отпечатан във в. „Македония” (бр. 33 от 1868 г.). През 1881 г. началникът на канцеларията при Дирекцията на Народното Просвещение в Източна Румелия Д.Т.Душанов прави негов препис, снет на 8 март 1881 г. от станимашкия учител Иван Йеремиев и неговите ученици Я. Найденов, Ан. Янков, Ан. Цейков и П. Сребров. Скоро след това учителят А. Мишев предоставя копие от надписа в областния музей на Източна Румелия в Пловдив. През 1883 г. Йосип Шафарик, проф. В. Качановски и Константин Иречек също са се опитали безуспешно да разгадаят  повредения надпис. През 1896 г.   въз основа на преписа във в. „Македония” Георги Димитров  включва съдържанието на надписа в своята книга „Княжество България”, част втора.

Надписът е издълбан след историческата победа над епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница на 9 март 1230 г., когато цар Иван Асен ІІ укрепява Родопската фортификационна линия и поверява защитата на прохода на своя довереник севаст Алексий.

Бележитият български учен проф. Васил Златарски проучва най-подробно и задълбочено  надписа, като  го публикува в ”Известия на българското археологическо дружество”, том ІІ, 1911.  По такъв начин той слага край на  дълголетната битка за опазване на тази народна светиня в паметта на българския народ.