ВАЖНОТО Е ДА ИМА ОТКРИТИЯ

Седмичникът „Антени” излизаше всяка сряда в 200-хиляден тираж и макар да беше публично издание на  МВР се ползваше с авторитет сред най-широка читателска публика.

По тази причина тогавашният ректор на Софийския университет проф. Благовест Сендов изпрати с нарочно писмо до главния редактор материали относно току що приключилия съдебен процес в САЩ относно патента на компютъра, според който негов първосъздател беше Джон Атанасов.

Писмото беше отправено към Валери Найденов като завършил гимназия в Ню Йорк, който знаеше добре английски език. Поисках да го видя. Той го отмести небрежно с думите: „Остави го тоя Сендов – той забранява да се пуши в Университета!...”

Прибрах писмото, понеже бях свидетел на първоначалната връзка с професора от щата Айова по време на Национална лагер - школа с първенци от математически олимпиади в Хаинбоаз.

Без бавене чрез моя английски, придобит в Школата за чужди езици  на СБЖ в Банкя и едномесечната специализация в Бирмингам,  овладях сполучливо  постъпилата информация от съдсебното дело в Минеаполис и отзивите в аме риканската преса.

В „Антени” се появи страница под заглавие „ДЖОН, КОЙТО Е ВСЪЩНОСТ ИВАН”, за която бях лично подравен от главния редктор Веселин Йосифов.

Тази страница престоя няколко месеца поред върху информационното табло при входа на Математическия факултет.

Реално това бе ПЪРВОТО съобщение в българския печат относно откриването на компютъра.

                                             Пушката на Дядо Генчо

„Антени” издирваше неизвестни спомени на участници в Априлското въстание, които бяха обнародвани в поредицата „Разкази на очевидци”.

В нея поместихме спомени на Даскал Генчо Динчов от тракийското село Елешница – сподвижник на Левски и бай Иван Арабаджията от Царацово. С неговата разкошно инкурстирана пушка, отнета от богат турчин навремето и пазена понастоящем в Етнографския музей на Пловдив, през 1923 г. е обявено със смиволичен изстрел под старата круша в двора Септемврийското въстание от внуците му.

Под заглавие „Пушката на Дядо   Генчо”  се появи кратък очерк в „Антени”.

Същата страница, поставена грижливо в рамка, стоеше над смъртния одър на  внука.

Подобно нещо стана и с очерка „Мълчанието на Арбаджията”, отпечатан в „Поглед”, написан  в съавторство с Милко Кръстев след среща с внука на „бащата на апостолите”.

Веселин Йосифов