СИАТЪЛ - индиански племенен вожд

ДО ВЕЛИКИЯ ВОЖД ВЪВ ВАШИНГТОН

ФРАНКЛИН ПИЪРС

14-и президент на САЩ  /1853 – 1857/

„Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко дърво, клонче, всяко зрънце пясък край морския бряг, мъглата в гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и  в очите на моя народ. Сокът, който смучат дърветата, носи спомена на народа ми...

Мъртвите на белите хора забравят родната си земя, когато я напуснат, за да бродят под звездите. Нашите мъртви не оставят никога в забвение тази прекрасна земя, защото тя е майка на народа ни...

Ние сме част от земята си и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Сърните, конят, големият орел – наши братя...

Когато всички бизони бъдат избити, дивите коне опитомени, дебрите осквернени от смъртта на много хора, хълмовете опорочени от горещите жици – тогава белите хора ще изтлеят може би  по-рано, отколкото самите те предполагат.

Продължавайте да мърсите утробата си – една нощ ще осъмнете задушени в собствената си в мръсотия. Но при залеза си вие ще бъдете в най - пищния си блясък...

Великият вожд във Вашингтон следва да знае, че каквото реши вождът Сиатъл  ще стане така със сигурност, както неотменно настъпват годишните времена.

 Моите думи са като звездите. Те не загасват...”

Тези думи сякаш са написани от вдъхновен пророк, от пламенен родолюбец и от истински поет. Знаят ли сегашните американски президенти горното писмо?

Хора като Леонардо или Галилей в чужбина са слагали гордо с името си „флорентинец”. И нашият Иван Вазов в Италия винаги е слагал под името си „българин”.

Времеброене

По стар и нов стил

Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име Юлиански.

През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. По този начин се появява  разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10 денонощия разлика.

Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия  и през 1582 г. с папска була той въвежда ново летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки : през ХVІ-ХVІІ в. - с 10 дни; през ХVІІ в. – с 11 дни; през ХІХ в. – с 12 дни; през ХХ в. – с 13  дни.

Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31 март 1916 г.

Закон за въвеждане Григорианския календар

София, 14 май 1916 г.

Чл. 1. От първий април, хилядо деветстотин и шестнадесета година времето в Царство България  става по новия стил – Григорианския календар.

Денят 31 март 1916 г. остава последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата 14 април 1916 г., като начало на новото летоброене в Царството.

Чл. 2. Датата на всички правотворни събития ще се смятат по  правилата:

б/ако Х. е роден на 10 февруари 1911 г. – то значи, че е роден на 23 февруари същата година.

Министър-председателят Васил Радославов заявява пред Народното събрание:

„Въвеждането на тоя календар, освен дето ще ни даде едно по-съобразно с науката времеброене, ще ни подравни в това отношение с държавите на Запад.”

Законът предвижда празниците да се празнуват по новия стил. Денят на светите братя Кирил и Методий например е на 24 май.

Следва обаче друг официален документ:

Окръжно послание  № 3551 от Светия Синод на Българската църква до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за  въвеждането на  Григорианския календар

София, 4 юли /21 юни/  1916 г.

Св. Синод реши:

1. Църквата при богослужението и при празнувенето на всички празници Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и досега, със стария стил.
2. Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и църковни обреди, носят двойна  дата по новия и по стария стил.

Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.

Следователно понастоящем дните в светските календари са по нов стил – Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил – Юлианския.

 Слизането на благодатния огън в Йерусалимския храм на Великата събота става само по новия стил на православния календар.

Ян Неруда

                                                              Иван Вазов

Из писмо до Константин Иречек

„Ние, българите, сме чудовищно - равнодушни към себе си: ние живеем и мрем в една страна, която почти не познаваме, а  между това какво съкровище от хубости, великолепия и любопитности  е  българската земя!”

Пловдив, 

24 априлий 1885

Ян Неруда

Превел от чешки на български език

Иван Вазов

Отколя нас съдбата зла потиска,

но тоя натиск нас не ще убий,

и нека храма, що деня градиме,

тя нощем злобно пак да го разбий!

За всеки удар нови на съдбата

ний длъжни сме да й благодарим:

тя с свойта вечна злоба ни приучва

дене да работим, ноще да бдим!

Сп. „Денница” , год.  ІІ, кн. 10, октомври 1891 г.  

Ян Неруда

НЯКОЛКО ГАБРОВСКИ ШУМКИ ОТ ГАБЪР

За Николай Хайтов – нещо лично

Габровите гори в Родопите са рядкост – има ги отвъд Балкана и са дали название на цял един град. Затова е съществено да се отбележи, че най-отблизо е представил особеностите на Предбалкака именно Родопският Вазов – усърден лесничей и голям  днешен писател.

Ето редове от Хайтовата книга „Шумки ог габър”:

„В Стара планина има букови гори,но те са студени и сенчести За човек, който е съзерцавал гордата красота на стройните пирински мури, букът си остава един недодялан и бъбрив глупак. В неговата компания не вирее нито едно свястно дърво. Брезата изсъхва, борът линее, смърчът се стъписва. Единствено елата криво-ляво се държи под усойната букова сянка. Тази му несговорчивост го прави скучен: буковите гори са еднообразни като кълчищена черга. Липсва у тях очарованието на котленския многоцветен килим.

/Ще уточним: ала най-студената бистра вода извира тъкмо в подножието на старопланински дъб!/

Очарованието на Стара плонина е в друго – в прегръдката й с равнината. Повозете се с пътнишки влак по пътя от Търново за Габрово през никой пролетен ден и ще почувствате какво е мощна прегръдка, какво е страст и порив. Виждате чак от билото – стремително засилен към  Дунава  планински ръкав , от ръкава - силни прэъсти, които плавно продължават надолу, за да се отпуснат върху черноземната гръд на Равнината с ласка и любов.

Ласка и любов се усещат не само в меките и женствени форми на земята, но и в гората – широколистната смесена гора, в която наистина няма високи дървета, няма дебели сенки, както в истинския лес, но има чуден аромат  и пъстрота.

Тези места не са високи, а откриват към Дунава страшен простор...Тия безименни гънки на Стара планина те приласкават със своята любезност. Всяка от тях ти се подава и те моли: да стъпиш върху нея и да вдъхнеш от цветята й.

Такава интимна прелест има и околността на Стара планина...”

Навремето болярката Божана, напуснала със синовете си поруганата столнина, неслучайно е намерила за векове убежище сред гънките на Габровската планина – един знак за аристократичност и най-съврменно отношение към заобикалящата ни природа.

Знаем ли наистина с какво сме богати! Не ни  трябват тапети с фотографии на Мазалат или връх Българка... 

 Написано по време на Хайтовиадата през юни 2012-а

БАРОН ДЖАКОБИ ОБВИНЯВА

Наложително пояснение към българското издание на романа „1876” ог Гор Видал

За българина годината 1876 отключва представата за „пиянството на един народ”, когато по думите на Вазов „за няколко дена - тайно и полека – наодът порасте с няколко века”.

За американеца това е първата годишнина от създаването на Щатите, белязана с драматична борба около президентската власт. Такова е и заглавието и на една от поредицата исторчически  хроники на именития съвременен романист Гор Видал – сам той наследник на президент.

През 2002 . издателство „Сиела” предложи на българския читател този роман в превод на известния наш американист Йордан Костурков. Последният добавя  към него кратки пояснения  относно особеностите в избирателната систена на Съединените щати. Ала неясно защо той пропуща да  коментира  рядката връзка с България, която съдържа книгата.

Горного е направено в пространното предисловие и коментарии към руското издание на романа от 1986 г. /Издателство „Прогрес”, тираж 50 000 екз./  с оценката  , че представените с реални действащи лица полтически нрави в годината на 100-летния юбилей на САЩ и най-мръсните в историята на страната президентски избори имат остросъвременно звучене.

ВИДЯЛ С ОЧИТЕ СИ БАРИКАДИТЕ НА ПАРИЖКАТА КОМУНА, написал и книга за това, след като е прекарал дълги години като емигрант в Европа, видният американски публицист Чарли Скайлър – незаконен син на вицепрезидента Арън Бър, се завръща в Америка, за да отрази в пресата предстоящите избори и големия юбилей. Придружен от своята красива дъщеря Ема той попада във водовъртежа на бурни социални събития и в компанията на корумпирани политици. Стремежът му да уреди подходящ брак за дъщеря си и посланически пост за самия себе си се натъква на непредполагани препятствия.

Героят от гражданската война между Севера и Юга генерал Грант след два мандата довежда страната до невиждана корупция и падение на нравите в обществото. Съдбоносно за държавата е властта да премине от републиканската в демократическата партия. За да стане това се прилагат всякави средства – позволени и непозволени.

Ключова фигура в цялата драма играе барон Джакоби – посланик на България, дойаен на дипломатическия корпус във Вашингтон, пребивавал отвъд океана вече  близо половин век!...

По американски своеволно, както прави това и в другите си романи, Гор Видал не държи сметка, че по същото време България като европейска държава все още не съществува, за да има и свой посланик в САЩ.

Всъщност барон Джакоби е взет назаем от романа на  Хенри Адамс „Демокрация”, придобил голяма известност през тези години.

КАТО ИСТИНСКИ АДВОКАТ НА ДЯВОЛА той отправя към сенатора Ретклиф гневна филипика:

„Вие, американците, считате себе свободни от действието на всеобщите закони Отнасяте се с пълно безразличие към миналото. Аз преживях вече  седемдесет и пет години и през цялото време – сред корупция. Самият аз съм корумпиран, само че имам смелостта да си го призная, а другите не смеят да сторят това. Рим, Париж, Виена, Петербург, Лондон – всички са корумпирани, а Вашингтон, видите ли, е чист!

Длъжен съм до ви го кажа, че аз през целия си живот не съм виждал такава корумпирана страна като Съединените щати...

Навсякъде у вас може да се види измамата  и на държавата, и на частните лица. Крадат се  безбожно пари,  укриват се всякакви похищения от държавната хазна.

Вие, господа сенатори, обичате да декларирате шумно, че вашите велики Съединени щати, възглавяват цивилизования свят и няма на какво да се поучат от останалия свят. Наистина вие сте прави, съвършено прави! В това отношение не е нужен пример за великите Съединени щати.

Но аз  безкрайно съжалявам, че не ще мога да поживея още стотина години. Ако тогава бих могъл да се върна отново във Вашингтон, аз бих бил далеч  по-доволен, отколкото сега. Кълна се, че тогава Щатите ще бъдат далеч по-корумпирани, отколкото Рим при Калигула, църквата при папа Лъв Х и Франция при Регентството.”

Посланикът на несъществуващата балканска държава произнася пророчески слова.

Литературният  наблюдател на лондонския вестник „Таймс” открива в свой коментар паралели между описаното в книгата и аферата Уотъргейт, както и с войната във Виетнам. Това може да изненада и самия автор, доказвайки, че истинският писател е и провидец. Без особен труд могат да се открият успоредици между управлението на генерал Грант и управлението на Ричард Никсън. И в двата случая американската политическа система търпи значителни деформации. Могат да се добават и много по-късни примери за същото.

Добре е горното да го знаят и онези нашенци, които тръгват да си търсят късмета отвъд Голямата вода...