ТРЕТО-МАРТЕНИЧКИ

Битката за Самарското знаме при Ст. Згора - худ. П. Морозов

 ПАИСИЙ - СВИДЕТЕЛ В САН СТЕФАНО

Върху дипломатическата  маса на преговорите в Сан Стефано, когато представшители на Великите сили са обсъждали предстоящия мирен договор между Русия и Турция, попада и  „История славянобългарская” от Паисий Хилендарски. Става дума за нейния препис, направен през 1784 г. от Дойно Граматик от Елена, в който е включена песен за победата на Хан Крум над византийския император Никифор Геник от хърватския поет А. Кашич-Миошич и старинни  български  гербове от „Стематографията” на Христофор Жефарович. Нужно е било да се покаже нагледно, че България съществува като силна самостоятелна държава от векове и заслужава да бъде отново свободна и независима. / Ако попиташ днес американски студент откога е тая България, той ще ти отговори, че тя е създадена от Русия в края на ХІХ век, но не по-рано. И не само той.../

Отнася Пасиевата история в Сан Стефано Петър Димитров – преводачът  на Дженюариъс Макгахан и Юджин Скалър по време на тяхната анкета за турските зверства след Априлското въстание. Той е завършил през 1872 г. Робърт колеж в Цариград и 4 години е бил в него  учител. Превежда на български език памфлета на Уйлям Гладстон „Уроци по клане”. След  Освобождението изпълнява диломатически емисии в Лондон, Цариград, Санкт Петербург, Кайро.

Този факт  извести в. „За буквите-О писменехь”, който помести в бр. 2 от декември 1979 г. писмо на доц. Стефан Рабов /Робовски/- праправнук на Дойно Граматикнаследник на  революционен род от Елена, преподавател във ВМЕИ „Ленин”.

                              СЮЛЕЙМАН БЕЗУМНИ НА СЪД

 Скоро след Освободитeлната война генерал Сюлейман паша е изправен на съд с обвинение, че е провалил войната с Русия. Той е завършил право в Сорбоната и дори е бил известно време преподавател в нея.

Неговият адвокат прочел пред съдиите стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”: „Грабвайте телата!... Камъне и дърве литнаха завчас и прочие.” „Можеш ли да победиш при това!”- възкликнал защитникът.

Сюлейман паша бил оправдан. Той бил изпратен в Румъния   под охраната на един пленен руски прапоршчик. Това му било наказанието.

                             МЕСЕЧИНАТА  НИ ПОМАГА

На Шипка съдбата на България наистина била замряла в колебание. Какво ли е щяло да бъде нашето бъдеще, ако през нощта срещу 23 август не е станало пълно лунно затъмнение. Суеверните турци с викове „Аллах, аллах” почнали да стрелят с пушките си към небето. Господ понякога наистина е българин!

                                      ТАНЦЪТ НА ФЕСОВЕТЕ

Старата столица Търново на няколко пъти е превземана ог руските войски, сетне идват пак турците, за да се върнат отново русите. Търновци ту сваляли червените си фесове, ту отново ги слагали на главите си.

                                         РУЛО „САН-СТЕФАНИ”

Български готвач се грижил за трапезата на дипломатите в Сан Стефано. Наред с другите ястия той измислил и един сладкиш, който нарекъл Руло Сан-Стефани. Може и днес да го опита всеки, без да се сеща откъде идва названието му.
Написано на 3 март 2013 г.

ТЪРСИМ „ПЕРИПЕТОМОБИЛА”!

Чертеж на Леонардо Да Винчити

В бр. 33 на в. „Пулс” от 15 август 1989 г. под заглавие „Ехо от вехти чаркове” Росен Тахов  съобщава неизвестно сведение:

„През 1942 г. софийската антикварна книжарница  „Васил Друмев /на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Княз Борис І” със съдържател Иван Тахов/  продава екземпляр от книгата „Месецослов или календар вечний” /Белград, 1857/. Изданието носело подписа на Отец Матей монах Светопреображенски.  На последните страници били пришити десетина листа с чертежи.”

Машината на всички времена е движила по своему диалектиката на прогреса. Търсили са я великият Леонардо да Вштчи, Йохан Бернули, Уйлям Конгрев, Йохан Бехер, Дени Папен, Дейвид Брюстер и мнозина други. И правят открития във физиката, химията, математиката, около използването на парната тяга и книгопечатането. Кристоф Шейнер предлага идея за гравитационно „перпетуум мобиле”, а открива слънчевите петна. Юлиус Майер се е трудил над „вечна” водна мелница, а свързва името си с прочутия „Закон за съхранение и превръщане на енергията.”

Преображенецът не е чел единствено исихастки съчинения из  богатите светогорски библиотеки. Неговият буден ум улавя и идеята за „вечно движение” . Той се заема да построи на брега на Бяло море някаква „морска мелница”, която неговите братя во Христе потрошават една нощ с особено ожесточение.  Тя напомня идеята за използване на енергията от приливите и отливите, която е осъществена повече от век по-късно на Ламанша и край северния град Мурманск.

Тръгвайки си за родината, Матей получава като дар 8 000 гроша от умирающия игумен на българския манастир.

 В Батошевския манастир той продължава опитите си за модели на „вечен двигател”. А в долината на река Янтра, между Преображенския манастир и Евтимия манастир „Св. Троица”, построява цяло здание за тайни опити.

На тайно комитетско  събрание в Мусина  разказва с увлечение за своя „перипетомобил” / негова дума/.

На една чешма между Кръвеник и Ново село оставя някакъв чертеж. По него чак до Втората свтовна война Петър Драгнев от махалата Шопите прави двигател с пясъчни колелета. Честит бях да открия преди време останки от него  в мазето на родната му къща и ги предадох в Националния политехнически музей.

Странно изобретение, движено с магарешка сила, построява в севлиевското село Градница Нешо Радков. На брега на река Боазка той монтира две успоредни колелета – първото трябвало да се върти с пясък като  задвижва второто, което да черпи вода за зеленчуковата му градина.

Матей е показвал на комитетски хора от Видинско и чертеж на черешов топ!

Една чиста проба от духа на нашето Възраждане – едно от чудесата на ІХ век, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното.

КАПИДАН МАТЕЙЧЕ ОТЕЦ

Неизвестно писмо на Матей Преображенски до Народния войвода

„Отче Матей почина на 9 мрт 1875 година в Ново село. Даскал Васил Неделче ни накара да си го запишем в тетрадките си.”

                                                                   Петко Франгов от Бяла черква

                                                                   ученик на Бачо Кеиро                                      

Груя, 20  9/врие 862

ПРИЯТЕЛЮ  ГОСПОДИНЕ   Г. РАКОВСКИ

В НЕГОТИНА

Много желах да ви видя, но зло нещастие ми  - не получих желанието си  следователно си отхождам наскърбен.

Само ви казвам, че понякой път да мя напомняте.

В нашето отечество живеем не толкова добре, заобиколени от фарисеи и садукеи /антихристовци/. Обстоятелствата не ми упрощават да ви са изкажа пространно.

За десят дена ще съм в Крайова до свършекът текущаго.

И вкратце оставам в сетнята надежда да ви видя както и желая.

Желающ ви сърдечно добр воспех на вашите всички предприятия.

И съм, и ще съм вашия искрени приятел

                                                                                 Маттей х. Петров

Из архива на Г. С. Раковски в Български исторически архив наНародната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София /сигнатура І Б 1650/52/.

В сп. „Съвременник” /кн. 9-10 от 1923 г., стр. 486/ Васил Д. Стоянов, изброявайки участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. изрично пише:

                          „Матей Попович – адютант на Раковски.”

Пръв обръща внимание на авторството на Матей в горното писмо най-големият изследовател на делото на Георги Раковски проф. Веселин Трайков.  Според него срещата между двамата се е състояла малко по-късно от указаната дата. На нея се е обсъждало съставянето на чета, с която Матей хайдутува около два месеца в Западна Стара планина. Документално потвърждение на това е приписката на монах Димитрий от Разбоишкия манастир, в която той е наречен „Капидан Матейче отец” /Обнародвана за пръв път от Георги Тахов във в. „Антени”, бр. 41 от 10 октомври 1975 г./

 Според „Автобиография” на Сава Доброплодни, отпечатана и разпространена в силно ограничен тираж през 1883 г., Матей, едва 14-годишен, е сред българчетата в прочутото Коручешменско училище в Цариград. Съветвайки Доброплодни да постъпи в него Раковски му съобщава, че там има и други младежи, като „Матей хаджи Петров в по-долен клас и Захария Котленин, двама Захариевци от Самоков и пр. и пр.”

Матей вероятно не е завършил пълния курс на училището, понеже в неговия автобиографичен белжник сочи, че  е „почнал книга да учи” през 1846 година.

В писмо до свой приятел от Сливен Доброплодни съобщава:

„Значи, приятелю, аз се готвя деятелно за тръгването си тази неделя със съученика си Матей хаджи Петров, който свършва курса си подир една година.”

По думите на последния в училището е трябвало да се говори и пише на турски език. По-късно Матей съчинява и пее пред селяните  в Търновско  турски „маанета” – едно от тях е запазено като автограф в книга на Петко Франгов от Бяла черква. Може би това познание да му е останало от училището в Коручешме.

Доброплодни добавя в писмото си:

„Зех предплатата, накупих си потребните книги: Словари, Атласи, Географии, Истории, термометър, микроскоп, дрехи и пр. и пр.”

 Може да се предположи, че  с подобен багаж е пътувал и Матей, което подсеща за неговата практика като лечител по-късно, а и за упоритите му опити да построи „вечен двигател” /наричан от него „перипетомобил”/ – мечтата на поколения  физици.

Уточнен е пътят на двамата съученици  към отечеството: Цариград, Варна, Шумен и Котел. Доброплодни записва:

„Цариград 22 юния 1842 г. Днес вече се готвя заедно с Матея хаджи Петров за сутре вечер, когато парахода тръгва от Босфора, часа по 4 алафранга за Варна, дето ще стигнем сутре раном и от там ще тръгнем с серем за Шумен, а оттам през Преслав /Ески Стамбул именуем/ през Варна за за Котел.”

Преживели  през нощта тежка морска буря с преголеми вълни, на 23 юни  двамата пристигат във Варна. На другия ден са в Шумен, където преспиват в Друмевия хан. В Котел са на 29 юни. Лично се срещат там с Константин Фотинов, който събира спомоществователи  за първото българско списание „Любословие”.

Матей посещава още няколко пъти Цариград, като престоява десетина години и на Света гора.

Точната карта на странствуванията Матееви си остава голяма загадка наистина...

В заключение нека припомним думите на търновеца Тодор Лефтеров, учил стопански науки в Оуенз колидж – Манчестър в словото му пред  множество  комитетски дейци на погребението на Отец Матей в Ново село на 9 март 1875 година:

„Отче Матее, кажи на ТВОИТЕ РАКОВСКИ И ЛЕВСКИ, че народът ни черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби...”

Курсивът в случая е наш, ала още навремето един човек с европейски кръгозор  определя величината на Отец Матей и неговата заслуга за преображението ни.

НЕКА СЕ ЗНАЕ!

 За 100-годишнината от гибелта на Васил Левски новосъздаденият седмичник за политика и култура „Антени” отпечата в 200-хиляден тираж извлечение от протоколите на съдебния процес в София. Дотогава те бяха известни само на тесен кръг специалисти чрез изданието на Народната библиотека от 1959 т. Публикацията предизвика необикновен интерес сред читтилите.

Редакцията обяви издирване на неизвестни  и малко известни сведения за Левски и дейността на Вътрешната революционна организация.

Най-ценните постъпления бяха пространни разкази за Новоселската република от 1876 г., изградени по стенографски записки на участници в нея от 20-те години, спомените за Иван Арабаджията от Царацво,  записки на Генчо Динчов от Елешница, писма на поп Минчо Кънчев от диарбекирската тъмница.

Последваха самостоятелни издания:

 Михаил Лазаров „Девет глътки свобода”,  Държ. изд. „Георги Бакалов” –Варна /1983/;

Владимир Игнатов „Бащата на апостолите” Държ. изд. „Славена”-Пловдив /1992/;

”Дни на борба горда”. Съставители Милко Кръстев и Илия Пехливанов. Държ. изд. „Христо Г. Данов” – Пловдив /1976/;

„Достойно есть”. Песнопения и ракази на очевидци за Април-1876. Любимото песнопение на Васил Левски. Изпълнение на камерния състав „Иван Кукузел” с худ. рък. Таня Христова. Съвместно издание на „Антени” и „Балкантон” /1876/.

 Имаше и непредполагани неща...

Дойде един ден късно следобед  в редакцията на ул. „Хан  Крум” № 12 дребен човечец. Той носеше странно обратно излъчване.

- Нали издирвате сведения за Левски – каза той. – И моят дядо  е участвал. Когато турците строили бесилката, той дал греди за нея от неговите...

Останах втрещен. Човекът си отиде. Можеше ли да се измисли това, което той извести!

Остава да поразсъждаваме върху написаното от проф. Кръстьо Кръстев в сп. „Мисъл” навремето:

„Левски е такова дълбинно извержение на народнта душевност, което науката е безсилна да обясни.”

Прословутите четири питанки след думата „НАРОДЕ” в джобното тефтерче, които някои обичат непрестанно да припомнят, си остават нерзгадани. Случайно ли е, че те са изписани по пътя от София за Бистрица.? И цялата страница след тях е оставена празна. За дописване...

                                                                                                                

Написано в дните около 140-та годишнина от гибелта на Васил Левски – когато отново зашумоляха страниците на българската история. По улици и площади тръгнаха разгневени  млади и стари, носейки потрета на Апостола и плакати с негови откровения. Това досега не се беше случвало.

ДОСТОЙНО ЕСТЬ ВЪВ ВЕЧНИЯ ГРАД

Първият благослов на новоизбрания Българския патриарх Неофит 24.февруари 2013г.
 Снимка Борислав Николов

РИМ, от пратеника на в. „ЗА БУКВИТЕ” Илия Пехливанов

    Бр. 2 / декември 1979 г.

Тазгодишният 24  май събра в сърцето на Вечния град десетки българи – не само от родината, но и от различни страни на Европа. В този рядък момент средоточието от паметници на световната история и култура спомагаше да се усети непреходното  в апостолското дело на братята Кирил и Методий.

Седмица преди това в най-голямата зала на площад „Венеция” бе открита изложба с български икони от ІХ-ХІХ век, предизвикала изненада и възхита в

десетина световни столици.

В самото навечерие на празника вратите на Ватиканската апостолическа библиотека, векове наред пазила загадъчно мълчание, се разтвориха, за да покажат пред посетители от цял свят свидетелства за величието на българския дух. В Сикстинската зала – най-тържественото място за такива случаи, върху чиито стени може да се види образа на Константин Философ редом с кирилските писмена – бе открита изложбата „Ватикански ръкописи и документи за историята и културата на България”. В словото си проф. Александър Фол - водач на официалната българска делегация, заяви, че „България е вероятно най-старата държавна организация в Европа, която съществува и днес”. И още същия ден в. „Осерваторе романо” с пълно доверие подчерта това заключение.

Свещените български книги, разтворени в стъклените витрини, всъщност бяха безспорното доказателство за това.

Най-голямо вълнение будеше поклонението пред гроба на Св. Кирил в подземията на базиликата „Св. Климент”. Тържествената възхвала на славянските първоучители, изпята вдъхновено на това съкровено място от хор „Йоан Кукузел” като пратеник на Българската православна църква, не може да се предаде с думи.

Новоизбраният глава на Римо-католическата църква папа Йоан  Павел ІІ даде във Ватикана 40-минутна аудиенция на българската делегация като произнесе слово на френски език.

Един истински български празник не може да мине без импровизации. Когато нашите певци разглеждаха катедралата „Санта Мария Маджоре”, научавайки, че там преди 11 века братята Кирил и Методий и техните ученици са отслужили над  първете ни книги литургия на славянски език, огласиха величествения храм със съкровени старобългарски песнопения.

А на празничната трапеза в Секретариата за християнско единство, пред самите стени на Ватикана, прозвуча любимото „Достойно есть” на Апостола Левски, изпято от архимандрит Неофит.

                                                     

24 февруари 2013 г.

Имаме ПАТРИАРХ - неговото име е Н Е О Ф И Т!

Достойно есть!

На многая и благая лета!