Черква и читалище

Към първообраза на днешното гражданско общество

„В годината на 1869 на 8 иуния, подписаните, събрахме се в общата стая на църквата „Св. Никола“, за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни Търново. Заседанието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли отчасти на народа ни, пораждането на идеята за съставяне на читалище в града ни, пречките, които се появяват в началото на таквизи общополезни предприятия, за да се увенчае с успех всяко общо дело и братска любов, защото без тях нищо не става.“

За пръв председател е избран Димитър П. Иванов, подпредседател Н. Д. Смилов, за касиери Джорджо Момчев и Анастас Симеонов, за писари Стефан Михов и Петър П. Димов. Първоначално сбирките на новооснованото читалище се осъществявали в общата стая на училището към черквата „Св. Николай“, която била за всичко – читалня, библиотека, заседателна. Второто заседание се провежда на 22 юли 1869 г. и на него присъстват 80 души. Те потвърждават избора, приемат правилник и устав. За библиотекар е избран двадесетгодишният Васил Петров, който заема длъжността до 21 юни 1870 г., след него е избран Н. Я. Златев, а по-късно – Давид Тулешков. През годината, в която читалището е в църквата, се открива неделно училище, в което „да се учат да четат и смятат калфите и чираците“ – отначало с 50, а след това със 100 ученици.Събират се фолклорни материали, като се изпращат писма до околните села как да се записват приказки, поговорки, легенди, песни и др. Един от първите се отзовава даскал Бачо Киро Петров от Бяла черква.Поставя се начало на читалищна библиотека; развива се театрална дейност, като се представя пиесата „Многострадална Геновева“, изнасят се лекции, разискват се теми от светски научен характер – по въпроси на естествознанието, физиологията на човека и др. Евгения Д. Кисимова подарява 368 книжки от 12 заглавия. По нейна инициатива се създава „Женска община“. От енорията в нея участват Тодорица Кръстева, Ламбрини Димитрова, Ламбуша Чаова. Тук съзряват идеите на новото време, без да противоречат на религиозната нагласа на търновци.

Показателна за тази съотносимост на религиозното и светското е летописната бележка на свещеник Димитър Чухов: „1-ий март 1870 реши са въпроса черковний, същия месец на 14-15 почнаха да представляват „Геновева“. В сакралното пространство на храма „Св. Николай“ през 1879 г. завършва заседанието на Учредителното Велико народно събрание, което приема Търновската конституция.

 БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

Международна научна конференция „Кирил и Методий.

Византия и славянският свят“,

Солун, 28–30 ноември 2013 г.,

посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия

на Св. Св. Кирил и Методий

Участват 82 учени от 16 страни: България, Русия, Гърция, Сърбия, Македония, Чехия, Словакия, Италия, Австрия, Унгария, Германия, Великобритания, Швейцария, Албания, Литва, САЩ.

Световната културна общност ЮНЕСКО вписа в официалния календар на бележити събития за 2013 г. 1150-годишнината от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука. Това стана по предложение на Чехия и Словакия, което бе подкрепено от България, Сърбия, Македония, Хърватия и Полша. Чествания, научни конференции и други подобни прояви имаше в столицата на Велика Моравия Нитра, във Велеград, в Братислава, в Скопие. Третият международен конгрес по българистика в София, Международният симпозиум „Търновска книжовна школа“ във Велико Търново, Международният симпозиум „Делото на Св. Св. Кирил и Методий и Преславският събор“ във Велики Преслав, кръглата маса в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представиха българския влог в съкровищницата на европейската култура.Имаше чествания и в неславянски страни като Румъния с научна конференция в Букурещ (до ХVІІІ в. в северната ни съседка пишат на кирилица), в Гърция (в Атина бяха положени и осветени основите на нова черква „Св. Св. Кирил и Методий“. В далечна Монголия (чиито жители ползват кирилицата непроменена в продължение на десетилетия) решиха да издигнат нов паметник на славянскитепървоучители в столицата Улан Батор.

Както е най-естествено да бъде, заключителното събитие на годишнината стана в родния град на създателите на славянската азбука Солун с внушително участие на учени от много страни. Три дни в двете амфитеатрални зали „Мелина Меркури“ и „Стефанос Драгумис“ на Музея за византийска култура бяха обсъждани историческите обстоятелства относно присъствието на Светите братя сред западните славяни, чието дело през следващите векове и до наши дни се превръща в грандиозна културна епопея, каквато световната история не познава. България, която спасява делото на Кирил и Методий, като приема при княз Борис Покръстител техните ученици, претърпели крушение в Моравия, беше представена чрез пътуваща документална изложба с кирилски и глаголически ръкописи от ІХ до ХVІІ в., стенописи и други красноречиви свидетелства. Тя е дело на Научния център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бе открита през първия ден със слово на неговия директор доц. д-р Вася Велинова. Показана е последователно в различни страни, включително и пред Европейската комисия в Брюксел. Подобна изложба показа и Националнатабиблиотека на Белград. Странно защо – в пълно противоречие с историческата истина – в уводната статия на нейния каталог бе написано черно на бяло, че прокудените ученици на Моравския архиепископ Методий след неговата кончина в 885 г. били приети от „някои южнославянски страни“. И нито дума за Княз-Борисова България!...

Отгоре на всичко там пишеше, че „глаголицата била усъвършенствана най-първо в Сърбия“?! Показаните факсимилета на средновековни ръкописи всъщност опровергаваха това ненаучно съждение – те са писани само на кирилица от ХІІІ в. нататък... Изглежда по тази причина от трибуната на форума се заговори за предстоящата 1100-годишнина от Успението на Св. Методий, която вече е вписана в Календара на ЮНЕСКО за 2015 г. Тя предполага продължение на дискусиите относно началото на славянската култура – само трябва да се готвим сериозно и отдалеч, не само с изложби, а и със стойностни издания и нови проучвания върху наследството, каквито са примерно новооткритите акростишни творби на Климент Охридски и Константин Преславски, чието огласяване става на столетие веднъж и е дело на български и руски учени. Глаголическите ръкописи, открити неотдавна в Синайския манастир „Св. Екатерина“ – безспорно най-голямото откритие в съвременната славистика – очакват публикуването на изследвания върху тях, с което се занимават в съдружие проф. Хайнц Миклас от Виена и проф. Йоанис Тарнанидис от Солун. Проучванията върху средновековната книжнина са възможни единствено чрез съвместните усилия на учени от различни страни поради това, че източниците се съхраняват в най-различни книгохранилища и архиви. Усещането за тази общност придаваше атмосфера на конференция и сигурно в близко бъдеще ще дава конкретни плодове. В залите звучаха английски, гръцки, руски, сръбски и български език. По нашему говореха проф. Роланд Марти, проф. Хайнц Миклас и младият литовски учен Сергеюс Темчинас, който изследва делото на Киевския и Литовски митрополит от ХV в. Григорий Цамблак по ръкописи от Вилнюс. Пряко по темата докладва доц. Константинос Нихоритис – завършил Духовната академия в София, първият чуждестранен докторант на проф. Петър Динеков, отскоро преподавател пославянска филология в Университета „Македония“ – Солун. Той показа новооткрити стенописи на Св. Седмочисленици от Албания и Гърция, като обяви, че е подготвен за печат обемист албум с тях. А в тукашните книжарници може да се види негово ново изследване върху делото на Светите братя. От своя страна д-р Йоанис Сису обсъди смесването на образите на Св. Кирил Солунски и Св. Кирил Александрийски – тема за обсъждане на отделен симпозиум. За Симеон Книголюбец, за епископ Константин Преславски, за Йоан Екзарх и богатото наследство на Преславската книжовна школа говори проф. Аделина Деликари от Атинскияуниверситет.

Българското присъствие в авторитетния форум беше осезателно. Чл.-кор. Аксиния Джурова потвърди днешното послание на Моравската мисия. Според нея Преславската школа е създавана най-вече чрез личния избор на цар Симеон, а не за попълване на придворната библиотека със снижаване на високите критерии на класическите византийски първоизточници. Проф. Светлина Николова представи свое становище относно успешните и неуспешните резултати от Моравската мисия. Проф. Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ обсъди историческата ситуация при появата на кирилицата. Възникна дискусия: дали това е станало преди Преславския събор от 893 г. и провъзгласяването на старобългарския език като официален език за държавните институции и религиозното богослужение с възкачването на цар Симеон на престола. Малко вероятно е то да е станало при управлението на княз Владимир-Расате, който прави опит да възвърне старото езичество. А дълго време кирилицата се употребява наравно с глаголицата. За по-голяма точност някои предлагат тя да се нарича „СИМЕОНИЦА“.Доклади изнесоха и младитебългарски учени проф. Татяна Мострова, доц. Стефан Харков, д-р Лора Тасева, д-р Бойка Мирчева, д-р Аделина Ангушева-Тиханова, д-р Ростислава Станкова, д-р Диана Найденова, д-р Ангел Николов.

 БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник  

Времеброене

По стар и нов стил

Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име Юлиански. През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. По този начин се появява разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10 денонощия разлика. Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия и през 1582 г. с папска була въвежда ново летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки: през ХVІ и ХVІІ век – 10 дни; през ХVІІ – 11; през ХІХ – 12; през ХХ век – 13 дни. Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31 март 1916 г.

Из Окръжно послание №3551 от Светия синод на Българската църква до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за въвеждането на Григорианския календар:

1. Църквата при богослужението и при празнуването на всички празници Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и досега, със стария стил.

2. Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и църковни обреди, носят двойна дата по новия и по стария стил.

Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.

Следователно понастоящем дните в светските календари са по новия стил – Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил, Юлианския.

София, 4 юли (21 юни) 1916 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

Все славяне ко Христу придут

Химн в чест на Св. Св. Кирил и Методий от П. И. Чайковски

През 1885 г. целият славянски свят чества тържествено 1000-годишнината от кончината на първоучителя Методий. По този повод великият руски композитор П. И. Чайковски сътворява  чест на двамата солунски братя. Той е написан по стара славянска мелодия, звучи много възвишено и е посрещнат с голям ентусиазъм от всички. По-късно е изпълняван по различни поводи в Русия и България. През 1876 г. на Вагнеровите тържества във Ваймар Чайковски общува с Ференц Лист, създал през 1863 г. химна „Slavimo slavno, slaveni“ за 1000-годишнината на Моравската мисия. Днес химна изпълнява камерен хор „Средец“ с дир. Ал. Куюмджиев по програмата „Музика–писмена–традиции“, посветена на 1150-ата годишнина от създаването на славянската писменост:

Обнимись со мной, славянский брат,

Помянуть с тобой я вместе рад,

День, когда покинул мир земной

Просветитель наш Кирилл святой.

Возвратясь к славянским ты сынам,

Возрасти Христову ниву так,

Чтобы веры плод возрос, созрел,

Чтоб славянский род свет правды зрел.

К брату Мефодий у скалы Петровой так вещал

Об смерть принять готовый:

„Брат Мефодий, сострадальник мой,

Ты последний час мой успокой.

И Господ благословит наш труд,

Все славяне ко Христу придут.

1885

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

В началото бе Преслав

     Международен симпозиум

„Делото на Св. Св. Кирил и Методий и българският Златен век“, посветен на 1150 г. от Моравската мисия и 1120 г. от Преславския събор.

Участваха 63 учени от България, Русия, Полша и Словения.

Велики Преслав, 1 –3 ноември 2013 г.

Симпозиумът бе организиран от Община Велики Преслав и Института по литература при Българската академия на науките. При откриването приветствия поднесоха кметът на Велики Преслав Александър Горчев, доц. Румяна Тодорова – заместник-ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, от името на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, от Полската и Словенската академия на науките и от Русенската митрополия. Денят на народните будители – 1 ноември, и руините от скрипториите на Втората българска столица, откъдето славянската азбука тръгва по света, бяха точното време и точното място за заключителното събитие в годишнината от Моравската мисия, включена в Календара на ЮНЕСКО по предложение на седем страни, между които и България. То бе зачетено с участието на президента Росен Плевнелиев, под чиято егида протече тази годишнина у нас. Той произнесе кратко слово пред участниците в заключителното заседание.

Научната програма включваше първи съобщения за нови открития. Проф. д-р ВеселинПанайотов – ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“, направи обзор на постиженията в областта на славянската химнография. Той добави нови имена към известните досега писатели от Златния век на българската книжнина:

Боян, Сисиний, Леон, Сава, Еразъм, Леви, Наум, Стоян, Ной, Исай и една жена – Ева.

Те ще бъдат вписани в подготвяно електронно издание под заглавие „Himnographia incognita“.

Д-р Ценка Досева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разгледа лексиката на ранната славянска химнография. Проф. д-р Анна-Мария Тотоманова – ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика при Свети-Климентовия университет, представи едно значимо откритие в областта на старобългаристиката, оценено по достойнство у нас и в чужбина – „Хронографията на Африкан“. Проф. Анисава Милтенова – ръководител на Отдела за стара българска литература при Института по литература към БАН, оцени химнографията като единствено по рода си майсторство за интертекстуалност и базов принцип на културната политика, която изравнява българската култура от Х в. с културата на останалата част от Европа.

Д-р Ванда Бабич от Университета в Любляна, Словения, разказа за превода от старобългарски език на творби от Преславската школа, направен с участие на студенти по съвместен проект между Института по литература при БАН и Словенската академия на науките като подготовка на антология от подобни преводи.Тя е превела на словенски език Копитаровия препис на Супрасълския сборник от ХІ в. по изданието на Франц Миклошич.

Младата преподавателка от Университета на Санкт Петербург, Русия, проф. д-р Олга Сапожникова зарадва присъстващите със своето изследване върху руския книжовник от средата на ХVІІ в. Сергий Шелонин. Той е проучвал навремето обстойно „Богословието“ на Йоан Дамаскин, преведено на старобългарски от видния преславски книжовник Йоан Екзарх Български под заглавие „Небеса“, ала подготвеното от него издание е осуетено от патриарх Никон – прочутия преследвач на българщината, и влиза в научно обращение понастоящем чрез книгата, издадена през 2010 г. Заради нея авторката е удостоена с Макариевска награда от Руската православна църква. Същата тема разработва в току-що отпечатаната нейна книга и доц. д-р Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН. По своя характер старобългаристиката е поприще за дейно международно общуване поради разпръснатите в разни книгохранилища източници.

Симеоновия „Златоструй“ проучва в ново изследване и д-р Явор Милтенов от Института по литература при БАН. Изводите от дългогодишни проучвания върху непреходното дело на цар Симеон Велики сподели проф. д-р Христо Трендафилов от Шуменския университет, който издаде в свой превод и коментар пространна антология под заглавие „Измарагд“. Крупно събитие за съвременната славистика представлява новото издание на „Учително евангелие“ от Константин Преславски в превод на немски език, подготвено от проф. д-р Мария Тихова от Шуменския университет и осъществено от известния германски издател Екхарт Вайер в Мюнхен.

Радостна изненада на симпозиума извън официалната програма поднесе на български език в своето приветствие Негово превъзходителство посланикът на Монголия в България проф. Лхамсурен Дугержав. Той съобщи, че идната пролет в столицата Улан Батор ще бъде открит нов паметник на братята Кирил и Методий – кирилицата отдавна е официална азбука в източната страна и е останала отдавна непроменена.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.