ЛЕВСКИ НЯМА НУЖДА ОТ ГРОБ

Мерсия Макдермот

През 1967 г. голямото лондонско издателство „Джордж Алън енд Ънуин”, което се намира при входа на Британския музей, отпечата на английски език книгата на Мерсия Макдермот „Апостолът на свободата. Един портрет на Васил Левски на фона на България от ХІХ век.” Разпространна по цял свят, тя поставя начало на международното признание за една малко известна личност.

Заслужава си да припомним заключителните редове на книгата по повод на периодично подновяваните спорове относно гроба на Апостола.

„Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда СЪВСЕМ НЕНУЖЕН за човек, останал толкова жив впаметта на народа си и толкова дълбоко обичан.

Историята справедливо  отреди на Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдните поколния.

За тях  Левски не само служи като неувяхващ пример на доблест и нравствена чистота – той е живо доказателсгво на безсилието на тираните, за неразрушимото достойнство на човека.

Защото какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски?”

От Лука Свето евангелие

„А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те /Магдалина Мария, и Йоана, и Мария, майка на Иакова/ дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, ала намериха камъка отвален от гроба.

И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.

И както бяха уплашени и навели  лице към земята, мъжете им рекоха:

 „Защо търсите ЖИВИЯ между мъртвите?”
                                                                              Глава 24, стихове 1-5

Този откъс авторката цитираше като свое мнение за напразното и безсмислено търсене на костите на Левски. Нека се има предвид  това...

Параклис "Вси светии български",
Национален музей "Васил Левски", проектант арх. Мария Каразлатева 

Левски не се нуждае нито от гроб нито от църковно канонизиране. В мемориалния параклис в музея-Карлово се пазят  косите му, които майка му пази в родния дом до трагичната му гибел. Над тях епископ Паисий извършва ОПЕЛО. Оттогавате са сакрална светиня, а не музеен експонат. Волята на самия Левски /в последния му час/ е да бъде поменуван като Дякон Игнатий.Останалото е написала М.Макдермот.

арх.М.Каразлатева