ТЪРГОВЦИТЕ И ХРАМЪТ

Тревненската община отсъжда според вярата и закона

Март 1856-о лято. Тревненската община взема решение пазарният ден да се премести от неделя в понеделник. Волята на градската управа е скрепена писмовно с документ, който има стойност на публицистика. Това съществено събитие от живота на възрожденския град е запаметено в отделна книжка от писателя Богомил Даскалов като рядка приписка към евангелската сцена „Изпъждане на търговците от храма”.

„ПО ОБЩО ЕДИНОДУШИЕ. ОБЩО И СОГЛАСНО.

С това наше общо и волноприсоветовано писмо известяваме пред всяка съдба и лице ний, жители Тревненски, какво вознамерихме да уничтожим противозаконния и злоупотребителния обичай, който имахме да ся купува и да ся продава в честния и святия по вярата и закона наш ден неделний. А за да можем да празнуваме тоя ден с истинно християнско благочестие, решаваме да бъде запретено отсега нататък всяка продажба в неделен ден, следователно да ся не пофане тогаз кантар или каква да е друга продавателна мяра; да ся не дава и да ся не зема през тоя ден нищо заръчано или отнапред или заподир. Допуща ся това само вино и ракия, но от къщи, а не с отворен кепенк, още ся допуща и за нужда мъртвец нещо или за болестник илачи, що ся намерват по дюгени някои. Да му ся земчиТака може да е опростено като за кон или вол да ся купи или продаде в този ден, но само от чужденец и пътник, а от наши си жители запретено е и то да не става в този ден; освен тези работи сичко друго ся запрещава да ся не зема и да ся не дава, ама било какво да е за голяма или за малка цена, за нашенец или за пътник; и това всичко е запретено, както за село, тъй и за колибите - нийде да не става продажба и купуване в този ден.

Също така и в 13-те Господственни празници.

И за да може да бъде това по-здраво, определяваме общо одобрено наказание: който ся улови да купи и да продаде в този ден, освен горедопущените работи друго какво да е нещо да има да претърпи наказание таквози:

Да му ся земи, сиреч за черквата 1 ока восък и за пример да му ся ударят 10 тоеги бой насред мегданя, АМА БИЛ КОЙ БИЛ да не може да отбегне от това наказание и като общоодобрено от синца ни да е може да ся съди и оплаква за това никой нищо защо е станало, като ся улови и докаже виноват.

За улеснение пък на алъш-вериша общо определяваме един ден от неделята, а именно понеделника, в който да става пазар сред село, дето който има да продава или да купува тамо да става. Особенно пак общо решаваме и запрещаваме колкото неща в този ден додат отвън за продаване да ся не купуват на друго място освен на определеното място до сахатя на мегданя, дето ще и паздаря да става, до тамо каквото и да е отвън там да ся занесе и оттам да ся купува; а който ся покаже и на това непокорен да ся улови, сиреч че настрана купил нещо, което идело за пазаря, да има да претърпи горезабележеното наказание.”

Дали някой е изял десет тояги пердах пред всички на мегдана до часовника не се помни. Но в кондиката на старата черква „Св. Архангел Михаил” са записани няколко „дарения” по една ока восък.

Ала несекващият диалог между търговците и храма продължава в нова любопитна степен. Нека ни остане в ума спектакълът, който урежда навремето общината. Някой си дядо Миньо от околните колиби довел на пазара магарето си. Цял ден – явно нагласена работа! – с викот и гавра продавали животното от един на другиго с наддаване на цената му. Уморили го от разкарване насам и натам, като все оправяли украшенията върху него. Накрая по вечеря си го „купил” същият този дядо Миньо и го отвел обратно вкъщи на колибите. Но така или иначе пазарът вече бил отделен от празничния ден.

Както е според вярата и закона.

Тревненска художествена школа  /19 век/