БРЪСНЕНЕ НА ЗАЛОЖНИКА

Относно ролята на „маскарата” в габровската народна сватба и не само там

  

Мине - не мине време: и все ме бръснат на сухо. С викот и гавра. Пред всички...

И все по-ясно ми става какъв неоценим обществен опит е вграден в нашата народна сватба от миналото.

През дотелевизионните  времена българският начин за свършване на някаква обща работа се оприличава на сватба. Нека припомним речника на Апостола Левски, на Бенковски, на апостолите в Първи Търновски революционен окръг от 1876-а.

Щом се реши, че една подобна работа е вече узряла, тя следва публично да се обяви. Сиреч свиква се „годеж”. След това провереният десетки и стотици пъти „сценарий” на многодневното къщно и улично представление е предвидил поредица от груханки, засевки, бръсненки и прочие, чието основно внушение е: „Връщане назад нема! Това се прави така и така, всичките хора го правят...” Е, има случаи, когато сватбата се разтурва по средата; известна е тревненската песен „Венчавай, попе, венчавай, твърде ме довенчавай, че пак ще да ме венчаваш...” Но това са редки, единични случаи.

Ала в старата българска сватба има един особен момент, от който навремето най-много е зависело сключването на брачния догоор. Думата е за благата ракия. Днес ракийцата отдавна е изляна, не се държи вече на тия работи. Може би затуй и браковете толкоз дълго не траят. Леят се благо уиски, блага водка. Пръскат се неброени пари...

Но за старата сватба наистина моментът, в който ще се разбере дали булката е в ред или не, определя настроението на цялото събитие. Народният безпогрешен опит е предвидил в сценария нарочна роля - по габровски речено заложник /с ударение на първата сричка/ или маскара.

С очите си съм гледал на една от последните нашенски сватби тъдява как бръснат заложника горе върху покрива на плевника, пред очите на цялото множество. Седнал вместо на въртящ стол на дървено колело от волска кола, оставено хоризонтално, сапунисван с баданарка вместо с четка, жулен с опакото на косата, останала некована през зимата. Срещу дигната опашка на някое коте вместо огледало. С завързан на кръста калмукан, който се вирваше нагоре многозначително.

Ролята на заложника по правило изпълнява родственик на невестата.  Окаже ли се, недай Боже, че тя си е имала като мома работа с друг мъж преди това, леле-мале, отнася го заложникът. Погват го да го линчуват. Нали затова е заложник! А моминият баща трябва тозчас да обяви за дар някоя голяма нива или едър добитък като откуп. Иначе булката я връщат обратно вкъщи, качена на магаре с лицето назад. Варварски обичаи!

А защо аз напоследък все по-често се сещам за тази сцена? Не ми ли поднася съдбата непрекъснато същата роля? Забърка се някоя обща каша, кой както може гледа да се измъкне. Началството те натисне, колегите ти един по един благоразумно се измъкват. Най-ближните ти пък те подемат от своя страна за друго. Само дето ти няма накъде да мърдаш. Ни напред-ни назад! Отпред шефовете-отзад дъщерите. Работата трябва по някакъв начин да се свърши, ала другите разбират това като поучение и наставление как друг трябва да я свърши. Сами не похващат - те не са за това. Твоята участ е като си запъплал към своя съдбовен Еверест да заседнеш на някоя пукнатина-увиснал над собствените си бездни, подръпвайки въжето с надежда да усетиш отдолу подкрепа. Спасява те близкият полъх на ледника и последните остатъци от чувството ти за хумор. Все отнякъде ти идват сили – да се не начудиш!- и успяваш да дръпнеш напред.

А като така или иначе се свърши работата, тогава да видиш навалица! Все едно им е в устата: „Ако не бях аз-ама дума да не става,че щеше нещо да стане...” Привършил дъха си, естествено не можеш да участваш пълноценно в това наддаване. По-добре се скрий овреме-да не те изкарат тъкмо тебе виновен. Сиреч да те обръснат на сухо. С викот и гавра. Пред всички... Усетиш ли работата да върви натам, бъди сигурен, че се намираш сред близки, у дома си. Така че заемеш ли се с нещо истинско, знай отнапред - ще те бръснат на сухо. Главата си варди да оцелее. Другото се понася...

/В последно време се появи официален военен термин „приятелски огън”. На английски „Френдли файър”. По време на войната в Залива американци и техни съюзници почнаха да обстрелват своите, без да ги различат по компютрите. Само че това става не само при военните. Сещаме се за отдавнашна сентенция: „Господи, запази ме от приятелите ми - с враговете си аз ще се справя сам.” Приписва се на мъдреца Волтер./

Адам и Ева / Борис Димовски /