АНАТОЛИЙ КУЗНЕЦОВ

Анатол (ий)

Тодор Коруев
30. Март 2011, брой 73, в."Дума"

От руския щанд на панаира на книгата Илия Пехливанов си купил уникално издание на "Бабий Яр" от Анатолий Кузнецов. То е от 2010 г. и е с три шрифта: обикновеният е на текста на романа, както е публикуван в "Юность" през 1966 г., курсивът е за всичко цапардосано от цензурата, вижда се, то не е малко, а с големи скоби са обградени допълнения, правени през 1967-1970 г. Ще припомня, че Анатолий Кузнецов през 1969 г. замина за Лондон в командировка да събира материали за II конгрес на РСДРП, но поиска политическо убежище и стана г-н Анатол. Повярвал, че живее в нормално общество, където може да говори и пише свободно, той откровено си признава, че е вербуван от органите на КГБ. Така за отечеството си стана изменник, за новата родина - доносник.

На 28.ХI.1966 г. Илия Пехливанов доведе Анатолий Кузнецов на тавана на ул. "Малуша" 16. Аз вече бях калесан за учител в момчилградската гимназия, Стефан Димитров се стягаше за Старо Оряхово, бяхме дошли за държавните изпити. Илия и  Ганчо Гатев бяха се закачили за в. "Народна младеж" и отърваха разпределението. Така да се каже встъпвахме в истинския живот. Всеки, който прекрачваше прага на нашата бърлога, оставяше "литературна следа" в книгата за впечатления. В нея гостът ни цитира Остап Бендер: "Това беше най-прекрасната нощ в нашия живот, вие и не забелязахте, братя мои!", към което е добавил: "Вие си въобразявате, че сега у вас върви "подготовка" за живота, че главното е пред вас, че утре ще бъде по-добре. По-добре няма да бъде!". А ние пихме, спорихме, а знаменитият писател, бяхме чели "Бабий яр" в "Юность", ни внушаване "Лучше не будет". В "най-прекрасната нощ в нашия живот" даже му се озъбихме, защото ни убеждаваше, че ако днес сме още момчета с идеали, много скоро щели са да ни превърнат в квадрати. А на нас не ни се искаше да ни квадратосат.

Анатолий Кузнецов бе дошъл за три месеца да пише книга за България. Славната "Бамбука" помни появяванията му там заедно с Димо Боляров, негов състудент в "Максим Горки". С Толя ходихме заедно да ядем шкембе (после ще ни напише в писмо "Дико тоскую по шкембе."), водихме го в Студентския дом да гледаме филмите от "чешкото чудо". Връзката на Илия се оказа първата му книга "Продължение на легендата", разказваща за младежа Толя, току-що завършил гимназия, пропаднал на приемните изпити и станал строител по сибирските електростанции.  Книгата пада на сърцето на Илия и негови съученици, които, несполучили от първия път да влязат в университета, отишли да работят на строежа на електротелферния завод в Габрово.   Написват писмо на Анатолий Кузнецов, получават бързо отговор. На другата година техният съученик Метьо отива да учи в Тула, където живее писателят, сближават се, дружбата укрепва, писмата зачестяват. И след срещите ни в София последното му писмо завършва: "Душата ми е с вас и винаги ще помня вашия великолепен таван, всички разговори и спорове. Надявам се, пак ще си пишем и ще се виждаме..."

В края на 1967 г. "Народна младеж" издаде "Бабий Яр" в превод на Дона Минчева. Авторът му е бил на 12 години, когато немците влизат в Киев. Бабий яр е голям дол, място за детски игри, което се превръща в чудовищен символ на хитлерофашизма. Юношата Толя откъм Бабий Яр чувал картечните откоси през разни интервали: та-та-та, та-та-та... Ден след ден, цели две години, унищожено е цялото еврейско население на Киев, разстреляни са и много руснаци, украинци... Картечните откоси не отшумели дълго в главата на момчето и като че ли те са го накарали да "документира" страшното човекоизстребление. Започва с думите: "Всичко в тая книга е истина" и както никой друг преди него пише за Холокоста. През 1969 г. романът "Бабий Яр" бе прибран от библиотеките. Илия скътва писмата на Толя в тайник, далеч от лоши очи. Серафим Северняк в "Литературан фронт" скастри здравата г-н Анатол от класово-партийни позиции, за което получи похвала най-отвисоко, но взе, че пусна по телевизията филм по сценарий на Ан. Кузнецов, за което го насапунисаха пак оттам.

Анатолий Кузнецов не написа книга за България, освен прекрасния разказ "Среща с родината" за Сашка - белогвардееца в селото на Димо Боляров, не направи книга и за Ленин в Лондон. За десет години духовно опустошеният емигрант не сътвори почти нищо значимо, талантът се отдаде на публицистиката - радиобеседите по Радио Свобода. В Киев сега има паметник, изобразяващ момче, което чете на една стена немски позив към киевчани. Момчето е Толя Кузнецов, а скулпторът - Владимир Журавель. И романът "Бабий Яр" е паметник. Защо да не го прочетем отново и на български - такъв, какъвто е искал да го види неговият автор. Струва си, въпреки всичко...