ХОДЕНЕ НА СОКАЙ

Рядък сватбен обичай от Предбалкана

Твърде рядък сватбен обичай наистина. Разбира се, познат единствено там, където е познат и старинният търновски накит СОКАЙ, с който е изобразена царица Тедора-Сара върху странците на Цар Иван Александровото четвероевангелие, съхранявано понастоящем в Британския музей. С него са се пременявали младите невести подир бракосъчетанието си.

В четвъртъка подир сватбата младата булка заедно със свекърва си отива на гости у майка си, като носи една пита и се срещат да дообсъдят, каквото е останало да се доурежда след голямото събитие в отминалия неделен ден.

Чисто женски обичай е това – мъжете тогава не се търсят. И само в селцаа на Предбалкана, около Трявна и Дряново, донякъде и в Севлиево. Проучи подробно това Бонка Тихова – невероятната изследователка на миналото от Дряново, която ми преподаваше в гимназията по география. Оказва се, че този накит го е имало и в Македония. И до днес се пеят народни песни от Охридско за сватби с сокайче в манастира „Св. Наум”. Изследвал го е навремето Кръстю Миятев, писал е за него, струва ми се, и Михаил Арнаудов.

Художникът Иван Мърквичка рисува на два пъти жена със сокай от Боженците. Съпругът й не давал „моделът” да е обърнат с лице към брадатия рисувач, дошъл от София, и хубавицата, накитена с отдавнашния накит, завещан от прабабите й, е изобразена в профил. За съжаление оригиналът изгаря по време на американските бомбардировки над столицата. Останало е цветно копие в книгата на Петър Цончев „Културното минало на Габрово”.

През Възраждането гръцкият търновски владика Иларион забранява да се носи този накит, виждайки в него знак за славното минало на държавата, който предизвиква непокорство и мечта за освобождение. Той нарежда накитът да бъде изземван от жените и унищожаван. Приписка в габровско евангелие доказва това. Останали са неприбрани само сокаите по селцата из Пребалкана - там  не са могли да ти открият, а и не са предполагали, че ги носи и беднотията.

 В  скрина на моята баба Ирина е оцеляла само металната част, наричана кръжило. Не са достигнали до нея всякакви други документи и свидетелсгва за връзка с поруганата от друговерци столнина. Останал е само сокаят – и това е съвсем достатъчно.

Пълен комплект на сокай се пази днес само в Тревненския музей на резбарството и иконописта. Фотографирахме и го печатахме на няколко пъти във в. „За буквите”.

В един разговор с акад. Дмитрий Лихачов, за да представя своята съкровена връзка с Търновската книжовна школа, разказах за сокая. Лихачов подчерта, че през Средновековието това е характерен обичай: носии на аристокрациата да бъдат употребявани и от простолюдието. Той даде за пример как е видял на пазара във Венеция селяни с червени ботуши, които са знак за царственост. Ето каква грижа за общност между богати и бедни, властници и народ, е поддържана през вековете, наричани несправедливо и неточно „тъмни”...

Писано навръх Осми март в 2011 година.

Иван  Мърквичка , "Жена със сукай от Боженците" /1896/

Възстановка на сокая - горния ред  в експозицията на Дряновския исторически музей