БУНТОВНИК В РАСО

Отец Максим Райкович и „богословието на освобождението"

През втората половина на ХХ век в Латинска Америка се появи понятието „богословие на освобождението” като знак за участиетона католически  духовници в бобите за национално самоопределение.

Цяло столетие преди това в Българско живеят и се борят десетки православни свещеници, които са четяли евангелието със запасани пищови на кръста.Създателят на единствената по рода си за онова време тайна революционна организация с двеста комитета Васил Левски е раздячен дякон. Новопосветените в делото комитетски членове по правило са полагали клетва над кръстосани евангелие и кама. Пръв довереник на Апостола е Отец Матей Преображенски. Носител на кръста пред Хвърковатата чета на Бенковски е Отец Кирил от  Калугеровския манастир. Поп Харитон предвожда чета в Първи революцинен окръг и загива в битката при Дряновския манастир. Поп Атанас Гъбенски заклева на два пъти въстаниците от Ново село, а по време на тяхното заточаване в крепостта Фамагуста на о-в Кипър ги заклева за трети път в единствен по рода си комитет. А невероятният Поп Минчо Кънчев, градил комитетската мрежа в Старозагорско, пише като заточеник в Диарбекирската тъмница своята невероятна книга ”Видрица”.

Несправедливо е наистина, че сред възрожденските бунтовници в расо рядко се споменава дряновецът Максим Райкович.

/На 12 април 1852 г. Максим Райкович пише пространно „Жалостно увещание” до българите в Галац. Екатерина Златоустова публикува дословно този неизвестен документ в очерк със заглавие „Из миналото на българите в чужбина” /в. „Мир”, бр. 11 426 от 27 август 1938 г.,стр. 3././

Максим  Райкович

                               РАЙКОВИЧ /РАЙКО/, Максим /Минчо/

   /1801-25 февруари 1875/                

               

Роден в Дряново. Баща му Райко Крински е земеделец и обущар. Учи в килийното училище в Дряново, в Дряновския и Преображенския манастир. Става монах в Преображенския манастир, учител и свещеник в Лясковец, игумен на Петропавловския манастир /1837-1844/. Участва в просветното движение и църковно-националните борби, както и във Велчовата звера. Преследван от турските власти, емигрира в Сърбия. Установява се в Румъния – първо в Браила, след 1849 г. в Галац..Там учителства и работи дейно за построяване на българско училище и българска черква.

Помощник  на Георги Раковски.

През 1853 г. се записва доброволец в руската армия по време на Кримската война. Награден със златен кръст за храброст.

Преди смъртта си оставя завещание, в което разпределя парите си за училищата в Търново, Дряново, Лясковец и Галац.

Енциклопедия „Българска вэъзрожденска интеигетция”.  Държавно издателство „Д-р Петър Берон”, София 1988.