НЕ КОЛИБИ - А ГРАД ОТ МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО

Вера Мутафчиева

Най-старата къща в с. Горни Върпища, Габровско,
построена през 1754 г.

Отначало дом - струпан набързо, почти чергарски  катун, малко по-късно – колиба, на грижливо избрано място в усоен, отдалечен от пътищата дол, или пък на припек върху висок баир, с поглед към изгрева; още по-сетне – селище от десет такива колиби, след време те стават вече двайсетина или трийсет. Названието им най-често носи името на първозаселника, в множествено число, членувано. Или представя мястото на заселването.

Колиби ги наричат и днес. Отиваш из тези колиби и не проумяваш: има ли стар български град в равнината, който да прилича повече на град от колибите на Габровския, Тревненския и Еленския балкан? Селяни или градски жители са тези колибари, които се препитават все навън от дома, предимно като дюлгери и кираджии. Разгледайте техни оцелели старинни фотографии, за да видите как са облечени тези хора и в бедните години...

Техните къщи по селцата –  това са градски къщи, скрити в дълбоки борове с висок зид , с чимшир и цветя. Двукати и трикати са тези къщи, а  някои имат и кепенци. Покрай всяка върви постлана с камъни улица. И откъде тия големи каменни черкви из колибите – големи черкви за по петдесетина къщя? Откъде тия училища, строени преди сто и повече години, че и читалища, широки дюкяни и пивници? И защо толкова много зеленина навсякъде- къде ги отъпканите, прашни хармани, безкрайно налепените една о друга плевни, обори, сайванти, хамбари? Какво са работели, какво са яли хората, които наричаме колибари?

Не колиби, не села – в Габровския, Тревненския и Еленския балкан ще видиш нещо чудновато: малки части от някакъв голям, стар, богат град, разпрснат на много късове из планината. Българите са пренесли в леса  не някакъв невзрачен, гол живот – те са донесли отлежалата, зряла традиция на едно хилядолетно развитие.

/Преписано от книгата „Габрово”, издадена през 1963 г. от Издателството на НС на Отечествения фронт. Авторката Вера Мутафчиева, именит български писател от втората половина на отминалия век, е по потекло от Боженците, дъщеря е на бележития наш историк и философ Петър Мутафчиев.

Напоследък в Сибир се появиха новоизградени РОДОВИ селища, поощрявани официално от правителството, като спасителна алтернатива на пренаселените милионни градове, които има неразрешими проблеми.

Това дава нова стойност на нашите балкански колиби, което оцениха категорично през последните години пенсионери от Великобритания, Холандия и други европейски страни./

Танановата къща в Дряново