БОЙ ЗА ХРИСТОВА ВЯРА

Братята Миладиновци обнародват песента за цар Иван Шишман

„Изгорената земя отвъд християнската крепост” – по такъв начин средновековният книжовник Фелипе Коренацо Бонакорци представя  краят на Второто българско царство пред нашествието на османците.

Последен защитник на Търновград остава Св. Евтимий, патриарх Търновски. Орисан да се сподоби приживе с вериги и апостолско гонение, народния закрилник е изпратен с плач на заточение. Балканските селища Плачка, Плачковци и село Прангата край Асеновград – днес наричано Патриарх  Евтимово са запазили спомен за това.

Цар Иван Шишман предвожда многобройна войска за битката с друговерците в Софийското поле.

А като отглас на трагедията по-късно се появява народна легенда. Според поверието Цар Иван Шишман, когато напущал скръбен столнината, забил една недогоряла главня на хълма Царевец, близо до Евтимиевата черква „Възнесение Господне” на върха, с думите:

„Когато се раззелени тази главня,тогава ще се освободи България...” осподнеГ

В очакване Възкресението на отечеството, в годините на Възраждането тази легенда придобива особена  сила. От уста на уста се предава , че  Шишмановата главня вече е пуснала ластарче и то ставало все по-голямо, все по-зелено.

Според Гено Недялков от село Мусина, който невръстен става свидетел как узрява освободителната борба и двеста четници поемат към Балкана, водени от Даскал Киро Петров и Поп Харитон, в легендата се включва и вездесъщият Отец Матей Преображенец, възприеман ни повече, ни по-малко като живо въплъщение на народната надежда за спасение. Той бил ходил сам лично да види с очите си това ластарче. Турските войници, които охранявали главнята, стреляли по него. Ала куршумът не го хванал...

Продължение на тази легенда е и песента за цар Иван Шишман, която обнародват в Сборника „Български народни песни”  Братята Миладинови. Нейният първоизточник вероятно е някъде из Западна България, където са се водили действително знаменитите боеве на Цар Шишман срещу турците и където и до наши дни са съхранени много спомени, свързани с местни названия на цар Шишмановата епопея - в Костенец, Ихтиман, изчезналото село Ступенград близо до Вакарел и другаде наоколо.  Там именно са открити и документирани  най-много нейни варианти.

Обнародва я също Георги Раковски в  сп.”Будущност” през 1864 година.

 Успоредици на песента  се срещат и в сръбското народно творчество, записани в началото  на ХІХ век. В Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се съхранява  български запис на  песента, влючен от Беню Цонев в неговия опис на ръкописите от 1907 година -стр.503, № 534.

 „Отишли са, мила моя майно льо, на Софийско поле

 бой да правят, мила моя майно льо, за българско и
 бой да правят, мила моя моя майно льо, за Христова вяра,

 сам ги води, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман...”

                                                                                                                     

хълма Царевец