ПРАЗНИКЪТ „СВЕТИИТЕ”

        Дряновски обичай за младите семийства

На 22 март /по стар стил - празникът на „ Св. 40 мъченици”/ в Дряново жените ходеха на гости в домовете на младите булки, сключили брак през последната година. Носеха подаръци за младото семейство, като булката ги черпеше със сладкиши и други вкуснотии. Така в целия град се отиваше от една къща в друга, в трета, четвърта и т.н., защото не всички са били поканени на сватбата. Прекрасен празник , до скоро беше запазен. Наричаше се "Светиите"

Но кои са тези „светии”?

На 9 март Българската православна църква почита празника на „Св. 40 мъченици” от Севастия, пострадали за християнскта вяра. На този ден през 1230 г. цар Иван Асен  ІІ нанася съкрушителна победа при Клокотница на кир Теодор Комнин, с което разширява българската държава от Одрин на изток и до град Драч на Адриатическо море на запад. Това събитие е отразено с надпис върху каменна колона в Търновската черква „Св. 40 мъченици”, изградена в чест на най-голямата военна победа на България.

Умни хора са намерили начини това събитие да се почита  от народа и да остане във вековете в народната памет. На този ден празнуваха  дряновци, тревненци и севлиевци, официален празник е на Велико Търново. В Хасковско, около река Клокотница, той се нарича  „Светото Четиридесет” , но не е свързан с младите семейства.

Край с. Стайновци, между Царева Ливада и Трявна, в миналото е ставал народен събор.

Празникът се нарича още „Младенци”.

Додатък

Манастир „Св. 40 мъченици” има при еленското село Мерданя, където търновци посрещат тържествено войските на цар Иван Асен ІІ след битката; край ботевградското село Врачеш; при трънското село Лева река – черква с ценни средновековни стенописи; черква до село Добрословци на запад от София; а около софийското село Обрадовци е имало 40 параклиса. Изобщо числото 40 е придобило символно значение.

При село Преслав, от десния бряг на река Марица, близо до Клокотница, има хълм,  от който цар Иван Асен ІІ е ръководил сражението. Там също е построена стара черква „Св. 40 мъченици”, в чиито стени са били зазидани книги. Около нея на 9 март става народен събор. На него битува до наши дни обичаят „натемия”. Жени и мъже отиват край близката пропаст, хвърлят в нея камък, като пеят край хоро с трапеза единствена по рода си песен – анатема за кир Тодор, нарушил мирния договор с българите:

„Момите хоро играят,

момците бял камен фърлят,

хем фърлят и хем проклинят:

„Проклет да е кир Тодор!...”

През 1978 г. журналисти от седмичника „Антени” и Младежката редакция на Българското национално радио взеха участие в този народен събор при второто  пътуване на Книжарница „Матей Преображенски”. Запис от песента се съхранява в Златния фонд на БНР. Репортажи със снимки поместиха сп.”Отечество”, в. „Антени” и в. „За буквите”.

  

НА 9 МАРТ ХРИСТО БОТЕВ ВКЛЮЧВА В СВОЯ КАЛЕНДАР ЗА 1875 Г. ВАСИЛ ЛЕВСКИ КАТО ВЕЛИКОМЪЧЕНИК РЕДОМ СЪС СВ. 4О МЪЧЕНИЦИ ОТ СЕВАСТИЯ. НА СЪЩИЯ ДЕН  СИ ОТИВА ОТ ТОЯ СВЯТ ОТЕЦ МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ. /Учителят в Бяла Черква Васил Неделчев  заставя  своите ученици да  запишат  това събитие  в тетрадките си, което потвърждава

Златен печат на цар  Иван Асен II