БЛАГОВЕЩЕНИЕ

  ПОНЯТИЕ ЗА КЛЕТКА  

                                                                                                                                                                                                                                        

Не е била досега година преди Великден – и да не се белоса и почисти Майчината стая.

А не може да не се почисти: през зимните месеци от печката стените са се опушили достатъчно, особено около кюнците. Дърва и клечки са изпаднали  от сандъчето до нея и са се разпилели по дъсчения под заедно с останки от нечетни и непотребни вестници-жълти и нежълти. Паяжини са се появили  из ъглите. Постелките на одъра са се набили с прахоляк. Прах е попадал и върху иконата на Св. Богородица над телевизора.

Нали трябва да замирише на чисто – навън вече пролетта съживява отново треви и дръвчета, кукувици кукат наоколо, птичета чуруликат от радост.

Другата седмица в четвъртъка ще рече да се боядисват пак яйца за великденската трапеза.

Докато мажеш с четката вар по тавана, като гледаш да не ти паднат капчици вар в очите, упоен от мириса на чистота, може и да се сетиш, че Майчината стая всъщност дава понятие за КЛЕТКА - човешка, нравствена. Светът се смалява, смалява, смалява и достига от една хаотична смесица на места и хора до това единствено пространство с размери пет на четири метра, което се превръща в единица мярка за твоя свят.

Много други неща в живота си можеш да предпочетеш и избираш. Майка си и Отечеството си не можеш.

Изборът винаги носи напрежението на другите възможности, с които по своя или чужда воля си се лишил.

В случая напрежението изчезва. Варианти няма. Не е ли поради това именно най-добрата почивка при скута на Майката.

Руският писател от северната Вологда Василий Белов разширява  понятието, като нарича селската къща „подводница” – векове наред тя е просъществувала чрез самозадоволяване с най-насъщното.

А големият български писател Емилиян Станев я сравнява със „здрава клетка”. Има предвид като цяло малките колибарски селца из Предбалкана. Един истински нравствен резерв  за объркани времена като днешните.

Из свитъка „Богородичен хляб” /1992/.

Преписано и дописано на Благовещение, 25 март 2011 г.

Добавка

Учудвам се как съм могъл да напиша толкова истинско нещо. Обяснявам си го , че е писано „ради душеспасения”. Както навремето са се изповядвали дамаскинарите върху белите полета на свещени текстове. Човек остава благодарен на онези, които  са го заставили принудително да се раздели с дългогодишни любими занимания с обвинението, че те  са излишни и безсмислени...

Св. Богородица