Родилка, дето е родила по Нова година, според правилото следва да кръсти детето си най-късно до Богоявление. Най-хубаво навръх Богоявление /6 януари/.
Студ не студ, повива го тя в най-топлите му пеленки, завива му главицата с шалче над шапчицата и го дава на майка си да го отнесе в черква. Майката на майката по традиция извършва тайнството в съдружие със свещеника.
Като се завърне вкъщи, тя казва до три пъти: „Без име го взех - с име ти го връщам”. Поема детето от ръцете й родилката. Ала преди това е предвидена една добавка към обичая, която твърде рядко се среща.
Взема старата майка детето и го подържава мъничко, както е още повито, над дървената чутура. Същата чутура, която мъжете са издълбали от черешово дърво, за да грухат в нея житото за булгур и за други подобни домашни рабати. Подържава го бабата над чутурата, като прочита тихичко молитва за здраве и сполука и тогава вече го подава на дъщеря си.
Какво е внушението в случая? Детето да стане чутомно. Непозната дума, която идва от названието на чутурата и означава детето да не израсне като безличие някакво, а да му се чува името, прочуто да бъде, чутомно.
Не е описано по книгите това нещо. Прилагали са този обичай в миналото жените по Скорците, Бижовци, Недельковци, Куманите. В много тесен, съвсем тесен географски район, духом и тялом свързан със старата столица Търново. Отначало си мислех, че го е правила само моята баба Ирина, родом от Дълбоките Томчовци, до Бочуковци и изчезналото село Пепеляна.. Поразпитах, знаят го и другаде, но единствено в този твърде малък участък от картата на местните селища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар