НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ЛЬО КОРБЮЗИЕ

Зарадва ни откритието, че габровци са духом сродени с най-големия архитект на ХХ век Льо Корбюзие. Възрожденската строителна школа на  „архитектон” Колю Фичето по такъв начин намира европейско признание и спомага още веднъж да се съизмерим със света. Вграждането на строителните творби всред околната природа, особено балканската, е привлякла неговото внимание.

Швейцарецът Шарл Едуард Жанере /както е рожденото му име/ идва  в България, воден от  същите тежнения. През юни 1911 г., съпроводен от своя прятел Август Клипщейн, колекционер и историк на изкуството, той минава от Велико Търново през Габрово на път за Цариград. Оставя като свидетелство за своето посещение един акварел на най-старата габровска черква „Св. Йоан Предтеча”  в м. „Камъка”. Заедно с 15 подобни рисунки на Акропола, Атон, Помпей, Константинопол и египетските пирамиди през следващата година той е показан на художествена изложба в Нюшател, а през 1913 г. в самия Париж – първи по реда на  експонирането.

Дължим това откритие на  младия габровец Иван Руменов Шумков, докторант в Политехническия университет на Каталуния, Испания, който е подготвил самостоятелно  изследване под формата на дисертация и понастоящем преподава архитектура в Ню Йорк.

Узнаваме нови сведения за почитта към Льо Корбюзие. В родния му град Ля Шо-де-Фон и в столичния град Берн съществуват площади на негово име, а в Женева има също такава улица. Неговият образ стои на  банкнотата от 10 франка! Швейцария и няколко други държави подават заявка в ЮНЕСКО да бъде включено архитектурното наследство на Льо Корбюзие в Листата на  световното културно наследсгво.

Властите в Нюшател, както и общината на Цюрих, също възнамеряват да  осъществят подобни знаци на почит. Появява се обаче смущаваща пречка за това.

Писмата на Льо Корбюзие, публикувани през 2002 г., а също и нeговата биография, излязла през 2008 г. свидетелстват за  явни симпатии към нацистките режими на Хитлер и Мусолини, както  и близост с  френското колаборационистко правителство на Виши, където в началото  на 40-те години той пренася своя работен кабинет. Известно е и това, че в началото на 30-те години той посещава на три пъти СССР като автор на проект за грандиозен Дворец на съветите – съкровена идея на Сталин, останала неосъществена. На московската улица „Мясницка” обаче е построена сграда на Центросъюза, където  се  очаква  да  бъде  поставен  паметен  знак  с  бронзов  барелеф.

Горното е представено подробно през 2005 г. в книга на известния женевски писател и архитект Даниел дьо Рулет, останал смутен и разочарован от поведението  на своя любим учител.

За нас, българите, е далеч по-съществено, че Льо Корбюзие счита себе си за далечен наследник на албигойски и катарски родове и тъкмо това го довежда насам в родината на Боян Магесник,  Поп Бгомил и Василий Врач. Това е пространна тема с нови  френски и български изследвания, за която може да си потърси информация в Интернет.

 

Льо Корбюзие

НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

 Речникът на българския език – монументално дело на Найден Геров

Копривщенецът Найден Геров /роден в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура най-вече със своя „Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза на бял свят от 1895 г. до 1904 г. – единствен по рода си  паметник на родния ни език.

В предговора към първия том Геров пише:

„НА ЕЗИК, КОЙТО НЯМА КНИЖНИНА, ЗА ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ  РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО ГОВОРИ.”

В това именно се състои богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо от извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.

По такъв начин възрождиенецът отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История славяноболгарская”, писана за „простите орачи и копачи”.

Да добавим и кредото на Преображенеца Отец Матей да се пише „по простому, а не пословешки, както само учените  да разбират”.

Освен това в Речника изобилстват народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да се срещнат в други книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва да събира фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.

Само в първия том са включени повече от 50 песни:

„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина  до амина”;

„Добили рожба Янкула”;

„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;

„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин планина, при хайдутското кладенче”;

„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;

„Разболя ми се млад Георги”;

„Не пий, Дргаганке, таз вода”;

„Под дърво лежи млад юнак”;

„На дърво гарван грачеше”;

„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;

„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми Герги граматик”;

„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;

„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир да си доправя”;

„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм барем хубава”;

„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;

„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;

„Той си направи сребърна кола”

Само в първия том!

Не са ли това истински бисери на езика?  А може ли днес да се изпее някоя от тези песни, да се запитаме.

ТРЕТО-МАРТЕНИЧКИ

Битката за Самарското знаме при Ст. Згора - худ. П. Морозов

 ПАИСИЙ - СВИДЕТЕЛ В САН СТЕФАНО

Върху дипломатическата  маса на преговорите в Сан Стефано, когато представшители на Великите сили са обсъждали предстоящия мирен договор между Русия и Турция, попада и  „История славянобългарская” от Паисий Хилендарски. Става дума за нейния препис, направен през 1784 г. от Дойно Граматик от Елена, в който е включена песен за победата на Хан Крум над византийския император Никифор Геник от хърватския поет А. Кашич-Миошич и старинни  български  гербове от „Стематографията” на Христофор Жефарович. Нужно е било да се покаже нагледно, че България съществува като силна самостоятелна държава от векове и заслужава да бъде отново свободна и независима. / Ако попиташ днес американски студент откога е тая България, той ще ти отговори, че тя е създадена от Русия в края на ХІХ век, но не по-рано. И не само той.../

Отнася Пасиевата история в Сан Стефано Петър Димитров – преводачът  на Дженюариъс Макгахан и Юджин Скалър по време на тяхната анкета за турските зверства след Априлското въстание. Той е завършил през 1872 г. Робърт колеж в Цариград и 4 години е бил в него  учител. Превежда на български език памфлета на Уйлям Гладстон „Уроци по клане”. След  Освобождението изпълнява диломатически емисии в Лондон, Цариград, Санкт Петербург, Кайро.

Този факт  извести в. „За буквите-О писменехь”, който помести в бр. 2 от декември 1979 г. писмо на доц. Стефан Рабов /Робовски/- праправнук на Дойно Граматикнаследник на  революционен род от Елена, преподавател във ВМЕИ „Ленин”.

                              СЮЛЕЙМАН БЕЗУМНИ НА СЪД

 Скоро след Освободитeлната война генерал Сюлейман паша е изправен на съд с обвинение, че е провалил войната с Русия. Той е завършил право в Сорбоната и дори е бил известно време преподавател в нея.

Неговият адвокат прочел пред съдиите стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”: „Грабвайте телата!... Камъне и дърве литнаха завчас и прочие.” „Можеш ли да победиш при това!”- възкликнал защитникът.

Сюлейман паша бил оправдан. Той бил изпратен в Румъния   под охраната на един пленен руски прапоршчик. Това му било наказанието.

                             МЕСЕЧИНАТА  НИ ПОМАГА

На Шипка съдбата на България наистина била замряла в колебание. Какво ли е щяло да бъде нашето бъдеще, ако през нощта срещу 23 август не е станало пълно лунно затъмнение. Суеверните турци с викове „Аллах, аллах” почнали да стрелят с пушките си към небето. Господ понякога наистина е българин!

                                      ТАНЦЪТ НА ФЕСОВЕТЕ

Старата столица Търново на няколко пъти е превземана ог руските войски, сетне идват пак турците, за да се върнат отново русите. Търновци ту сваляли червените си фесове, ту отново ги слагали на главите си.

                                         РУЛО „САН-СТЕФАНИ”

Български готвач се грижил за трапезата на дипломатите в Сан Стефано. Наред с другите ястия той измислил и един сладкиш, който нарекъл Руло Сан-Стефани. Може и днес да го опита всеки, без да се сеща откъде идва названието му.
Написано на 3 март 2013 г.

ТЪРСИМ „ПЕРИПЕТОМОБИЛА”!

Чертеж на Леонардо Да Винчити

В бр. 33 на в. „Пулс” от 15 август 1989 г. под заглавие „Ехо от вехти чаркове” Росен Тахов  съобщава неизвестно сведение:

„През 1942 г. софийската антикварна книжарница  „Васил Друмев /на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Княз Борис І” със съдържател Иван Тахов/  продава екземпляр от книгата „Месецослов или календар вечний” /Белград, 1857/. Изданието носело подписа на Отец Матей монах Светопреображенски.  На последните страници били пришити десетина листа с чертежи.”

Машината на всички времена е движила по своему диалектиката на прогреса. Търсили са я великият Леонардо да Вштчи, Йохан Бернули, Уйлям Конгрев, Йохан Бехер, Дени Папен, Дейвид Брюстер и мнозина други. И правят открития във физиката, химията, математиката, около използването на парната тяга и книгопечатането. Кристоф Шейнер предлага идея за гравитационно „перпетуум мобиле”, а открива слънчевите петна. Юлиус Майер се е трудил над „вечна” водна мелница, а свързва името си с прочутия „Закон за съхранение и превръщане на енергията.”

Преображенецът не е чел единствено исихастки съчинения из  богатите светогорски библиотеки. Неговият буден ум улавя и идеята за „вечно движение” . Той се заема да построи на брега на Бяло море някаква „морска мелница”, която неговите братя во Христе потрошават една нощ с особено ожесточение.  Тя напомня идеята за използване на енергията от приливите и отливите, която е осъществена повече от век по-късно на Ламанша и край северния град Мурманск.

Тръгвайки си за родината, Матей получава като дар 8 000 гроша от умирающия игумен на българския манастир.

 В Батошевския манастир той продължава опитите си за модели на „вечен двигател”. А в долината на река Янтра, между Преображенския манастир и Евтимия манастир „Св. Троица”, построява цяло здание за тайни опити.

На тайно комитетско  събрание в Мусина  разказва с увлечение за своя „перипетомобил” / негова дума/.

На една чешма между Кръвеник и Ново село оставя някакъв чертеж. По него чак до Втората свтовна война Петър Драгнев от махалата Шопите прави двигател с пясъчни колелета. Честит бях да открия преди време останки от него  в мазето на родната му къща и ги предадох в Националния политехнически музей.

Странно изобретение, движено с магарешка сила, построява в севлиевското село Градница Нешо Радков. На брега на река Боазка той монтира две успоредни колелета – първото трябвало да се върти с пясък като  задвижва второто, което да черпи вода за зеленчуковата му градина.

Матей е показвал на комитетски хора от Видинско и чертеж на черешов топ!

Една чиста проба от духа на нашето Възраждане – едно от чудесата на ІХ век, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното.

КАПИДАН МАТЕЙЧЕ ОТЕЦ

Неизвестно писмо на Матей Преображенски до Народния войвода

„Отче Матей почина на 9 мрт 1875 година в Ново село. Даскал Васил Неделче ни накара да си го запишем в тетрадките си.”

                                                                   Петко Франгов от Бяла черква

                                                                   ученик на Бачо Кеиро                                      

Груя, 20  9/врие 862

ПРИЯТЕЛЮ  ГОСПОДИНЕ   Г. РАКОВСКИ

В НЕГОТИНА

Много желах да ви видя, но зло нещастие ми  - не получих желанието си  следователно си отхождам наскърбен.

Само ви казвам, че понякой път да мя напомняте.

В нашето отечество живеем не толкова добре, заобиколени от фарисеи и садукеи /антихристовци/. Обстоятелствата не ми упрощават да ви са изкажа пространно.

За десят дена ще съм в Крайова до свършекът текущаго.

И вкратце оставам в сетнята надежда да ви видя както и желая.

Желающ ви сърдечно добр воспех на вашите всички предприятия.

И съм, и ще съм вашия искрени приятел

                                                                                 Маттей х. Петров

Из архива на Г. С. Раковски в Български исторически архив наНародната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София /сигнатура І Б 1650/52/.

В сп. „Съвременник” /кн. 9-10 от 1923 г., стр. 486/ Васил Д. Стоянов, изброявайки участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. изрично пише:

                          „Матей Попович – адютант на Раковски.”

Пръв обръща внимание на авторството на Матей в горното писмо най-големият изследовател на делото на Георги Раковски проф. Веселин Трайков.  Според него срещата между двамата се е състояла малко по-късно от указаната дата. На нея се е обсъждало съставянето на чета, с която Матей хайдутува около два месеца в Западна Стара планина. Документално потвърждение на това е приписката на монах Димитрий от Разбоишкия манастир, в която той е наречен „Капидан Матейче отец” /Обнародвана за пръв път от Георги Тахов във в. „Антени”, бр. 41 от 10 октомври 1975 г./

 Според „Автобиография” на Сава Доброплодни, отпечатана и разпространена в силно ограничен тираж през 1883 г., Матей, едва 14-годишен, е сред българчетата в прочутото Коручешменско училище в Цариград. Съветвайки Доброплодни да постъпи в него Раковски му съобщава, че там има и други младежи, като „Матей хаджи Петров в по-долен клас и Захария Котленин, двама Захариевци от Самоков и пр. и пр.”

Матей вероятно не е завършил пълния курс на училището, понеже в неговия автобиографичен белжник сочи, че  е „почнал книга да учи” през 1846 година.

В писмо до свой приятел от Сливен Доброплодни съобщава:

„Значи, приятелю, аз се готвя деятелно за тръгването си тази неделя със съученика си Матей хаджи Петров, който свършва курса си подир една година.”

По думите на последния в училището е трябвало да се говори и пише на турски език. По-късно Матей съчинява и пее пред селяните  в Търновско  турски „маанета” – едно от тях е запазено като автограф в книга на Петко Франгов от Бяла черква. Може би това познание да му е останало от училището в Коручешме.

Доброплодни добавя в писмото си:

„Зех предплатата, накупих си потребните книги: Словари, Атласи, Географии, Истории, термометър, микроскоп, дрехи и пр. и пр.”

 Може да се предположи, че  с подобен багаж е пътувал и Матей, което подсеща за неговата практика като лечител по-късно, а и за упоритите му опити да построи „вечен двигател” /наричан от него „перипетомобил”/ – мечтата на поколения  физици.

Уточнен е пътят на двамата съученици  към отечеството: Цариград, Варна, Шумен и Котел. Доброплодни записва:

„Цариград 22 юния 1842 г. Днес вече се готвя заедно с Матея хаджи Петров за сутре вечер, когато парахода тръгва от Босфора, часа по 4 алафранга за Варна, дето ще стигнем сутре раном и от там ще тръгнем с серем за Шумен, а оттам през Преслав /Ески Стамбул именуем/ през Варна за за Котел.”

Преживели  през нощта тежка морска буря с преголеми вълни, на 23 юни  двамата пристигат във Варна. На другия ден са в Шумен, където преспиват в Друмевия хан. В Котел са на 29 юни. Лично се срещат там с Константин Фотинов, който събира спомоществователи  за първото българско списание „Любословие”.

Матей посещава още няколко пъти Цариград, като престоява десетина години и на Света гора.

Точната карта на странствуванията Матееви си остава голяма загадка наистина...

В заключение нека припомним думите на търновеца Тодор Лефтеров, учил стопански науки в Оуенз колидж – Манчестър в словото му пред  множество  комитетски дейци на погребението на Отец Матей в Ново село на 9 март 1875 година:

„Отче Матее, кажи на ТВОИТЕ РАКОВСКИ И ЛЕВСКИ, че народът ни черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби...”

Курсивът в случая е наш, ала още навремето един човек с европейски кръгозор  определя величината на Отец Матей и неговата заслуга за преображението ни.