Горда Стара планина!

 Авторът на „Мила родино”

С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември1964 г. песента „Мила родино” е утвърдена като български национален химн.

Призивно-страстната мелодия на този химн прозвучава за пръв път през исинта на 1885 г. на борда  на един кораб всред Дунава, с който български студенти  от европейски университети бързат да се включат като доброволци в Сръбско-българската война. Неин автор е 22-годшишният студент по история и филология във Виена Цветан Радославов.

Цветан Цветков Радославов е роден на 21 април 1863 г. в Свищов. Проявява отрано разнолики интереси и изключителна любознателност. Завършва класичика гимназия във Виена, сетне учи история и филология първоначално в австрийската столица, сетне в Прага. След участието си във войната учи философия в Лайпциг. Там през 1899 г. защищава докторска дисертация върху проблемите на човешката памет, която поразява със своята задълбоченост университетските преподаватели. При връчването на дипломата му ректорът заявява: „Честита е България с такъв син!”

След като се завръща в България, Радославов става преподавател по логика, етика и психология. Години наред учителства в ІІІ мъжка образцова гимнази в София „Уйлям Гладстон”.  Негови ученици са първенците на българската култура Михаил Арнаудов, Тодор  Герасимов, Петър Динеков, Ангел Балевски и  мнозина други. Умира на 28 октомври 1931 г. в София.

Когато късен български енциклопедист Цветан Радославов е философ, драматург, преводач-полиглот, историк, филолог, художник, изкуствовед, композитор, пианист, писател, поет, деен общественик. Неговият труд „Емоционалният фактор при мисленето”  е издаден година подир смъртта му от проф. Спиридон Казанджиев като бисер на световната философска мисъл.

Превежда либретата на оперите „Аида”, „Фауст”, „Лоенгрин”. Широка известност придобива неговата историческа драма „Яничарин”, която има две издания. Проучва титлите на българските царе, фреските от търновските черкви. Създава живописни творби.

Песента „Мила родино” е поместена в европейски учебник по музика а Карл Махан. Композиторът Добри Христов прави хармонизацита й. По-късно я хармонизират Филип Кутев и Александър Райчев. Направен е неин запис в изпълнение на Никола Гюзелев.

На неговия дом на ул. „Ангел Кънчев”  № 3  в София е поставена паметна плоча.

СИАТЪЛ - индиански племенен вожд

ДО ВЕЛИКИЯ ВОЖД ВЪВ ВАШИНГТОН

ФРАНКЛИН ПИЪРС

14-и президент на САЩ  /1853 – 1857/

„Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко дърво, клонче, всяко зрънце пясък край морския бряг, мъглата в гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и  в очите на моя народ. Сокът, който смучат дърветата, носи спомена на народа ми...

Мъртвите на белите хора забравят родната си земя, когато я напуснат, за да бродят под звездите. Нашите мъртви не оставят никога в забвение тази прекрасна земя, защото тя е майка на народа ни...

Ние сме част от земята си и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Сърните, конят, големият орел – наши братя...

Когато всички бизони бъдат избити, дивите коне опитомени, дебрите осквернени от смъртта на много хора, хълмовете опорочени от горещите жици – тогава белите хора ще изтлеят може би  по-рано, отколкото самите те предполагат.

Продължавайте да мърсите утробата си – една нощ ще осъмнете задушени в собствената си в мръсотия. Но при залеза си вие ще бъдете в най - пищния си блясък...

Великият вожд във Вашингтон следва да знае, че каквото реши вождът Сиатъл  ще стане така със сигурност, както неотменно настъпват годишните времена.

 Моите думи са като звездите. Те не загасват...”

Тези думи сякаш са написани от вдъхновен пророк, от пламенен родолюбец и от истински поет. Знаят ли сегашните американски президенти горното писмо?

Хора като Леонардо или Галилей в чужбина са слагали гордо с името си „флорентинец”. И нашият Иван Вазов в Италия винаги е слагал под името си „българин”.

Времеброене

По стар и нов стил

Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име Юлиански.

През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. По този начин се появява  разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10 денонощия разлика.

Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия  и през 1582 г. с папска була той въвежда ново летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки : през ХVІ-ХVІІ в. - с 10 дни; през ХVІІ в. – с 11 дни; през ХІХ в. – с 12 дни; през ХХ в. – с 13  дни.

Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31 март 1916 г.

Закон за въвеждане Григорианския календар

София, 14 май 1916 г.

Чл. 1. От първий април, хилядо деветстотин и шестнадесета година времето в Царство България  става по новия стил – Григорианския календар.

Денят 31 март 1916 г. остава последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата 14 април 1916 г., като начало на новото летоброене в Царството.

Чл. 2. Датата на всички правотворни събития ще се смятат по  правилата:

б/ако Х. е роден на 10 февруари 1911 г. – то значи, че е роден на 23 февруари същата година.

Министър-председателят Васил Радославов заявява пред Народното събрание:

„Въвеждането на тоя календар, освен дето ще ни даде едно по-съобразно с науката времеброене, ще ни подравни в това отношение с държавите на Запад.”

Законът предвижда празниците да се празнуват по новия стил. Денят на светите братя Кирил и Методий например е на 24 май.

Следва обаче друг официален документ:

Окръжно послание  № 3551 от Светия Синод на Българската църква до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за  въвеждането на  Григорианския календар

София, 4 юли /21 юни/  1916 г.

Св. Синод реши:

1. Църквата при богослужението и при празнувенето на всички празници Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и досега, със стария стил.
2. Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и църковни обреди, носят двойна  дата по новия и по стария стил.

Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.

Следователно понастоящем дните в светските календари са по нов стил – Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил – Юлианския.

 Слизането на благодатния огън в Йерусалимския храм на Великата събота става само по новия стил на православния календар.

Ян Неруда

                                                              Иван Вазов

Из писмо до Константин Иречек

„Ние, българите, сме чудовищно - равнодушни към себе си: ние живеем и мрем в една страна, която почти не познаваме, а  между това какво съкровище от хубости, великолепия и любопитности  е  българската земя!”

Пловдив, 

24 априлий 1885

Ян Неруда

Превел от чешки на български език

Иван Вазов

Отколя нас съдбата зла потиска,

но тоя натиск нас не ще убий,

и нека храма, що деня градиме,

тя нощем злобно пак да го разбий!

За всеки удар нови на съдбата

ний длъжни сме да й благодарим:

тя с свойта вечна злоба ни приучва

дене да работим, ноще да бдим!

Сп. „Денница” , год.  ІІ, кн. 10, октомври 1891 г.  

Ян Неруда

НЯКОЛКО ГАБРОВСКИ ШУМКИ ОТ ГАБЪР

За Николай Хайтов – нещо лично

Габровите гори в Родопите са рядкост – има ги отвъд Балкана и са дали название на цял един град. Затова е съществено да се отбележи, че най-отблизо е представил особеностите на Предбалкака именно Родопският Вазов – усърден лесничей и голям  днешен писател.

Ето редове от Хайтовата книга „Шумки ог габър”:

„В Стара планина има букови гори,но те са студени и сенчести За човек, който е съзерцавал гордата красота на стройните пирински мури, букът си остава един недодялан и бъбрив глупак. В неговата компания не вирее нито едно свястно дърво. Брезата изсъхва, борът линее, смърчът се стъписва. Единствено елата криво-ляво се държи под усойната букова сянка. Тази му несговорчивост го прави скучен: буковите гори са еднообразни като кълчищена черга. Липсва у тях очарованието на котленския многоцветен килим.

/Ще уточним: ала най-студената бистра вода извира тъкмо в подножието на старопланински дъб!/

Очарованието на Стара плонина е в друго – в прегръдката й с равнината. Повозете се с пътнишки влак по пътя от Търново за Габрово през никой пролетен ден и ще почувствате какво е мощна прегръдка, какво е страст и порив. Виждате чак от билото – стремително засилен към  Дунава  планински ръкав , от ръкава - силни прэъсти, които плавно продължават надолу, за да се отпуснат върху черноземната гръд на Равнината с ласка и любов.

Ласка и любов се усещат не само в меките и женствени форми на земята, но и в гората – широколистната смесена гора, в която наистина няма високи дървета, няма дебели сенки, както в истинския лес, но има чуден аромат  и пъстрота.

Тези места не са високи, а откриват към Дунава страшен простор...Тия безименни гънки на Стара планина те приласкават със своята любезност. Всяка от тях ти се подава и те моли: да стъпиш върху нея и да вдъхнеш от цветята й.

Такава интимна прелест има и околността на Стара планина...”

Навремето болярката Божана, напуснала със синовете си поруганата столнина, неслучайно е намерила за векове убежище сред гънките на Габровската планина – един знак за аристократичност и най-съврменно отношение към заобикалящата ни природа.

Знаем ли наистина с какво сме богати! Не ни  трябват тапети с фотографии на Мазалат или връх Българка... 

 Написано по време на Хайтовиадата през юни 2012-а