Чистият понеделник

Камбаните от църквите на Колю Фичето в старопрестолния град биха тържествено за Деня на Независимостта – както са били и преди столетие

Както се казва, в този ден Господ не само беше българин, но и търновец. Чудесно слънчево време – тъкмо за среща на граждани и гости отблизо и далеч. Около 25 000 души превърнаха временно в истинска столица Търново – българи, руси, немци, британци, французи, японци. Не само на официалните прояви, но и при близки, роднини и приятели на интимна трапеза или почерпка. Също като американците на техния Ден на независимостта. Триста и петдесет национални флага, подарени от Националната секция на фолклорните фестивали при ЮНЕСКО и нейния председател Емил Павлов, осветени от Великотърновския митрополит Григорий, бяха окачени и по балконите на местните жители – не само около главната улица. Беше ден понеделник – както и преди сто години! Съдбовен знак за ново начало, опряно на стародавна традиция... На утринната света литургия в Иван-Асеновата църква, отслужена от Великотърновския митрополит Григорий, внукът на Цар Фердинанд І Симеон Сакскобургготски, настоящ лидер на НДСВ, прочете „Символ верую“-то. Сетне в двора на светилището-майка на всички български църкви бе осветен огромен трицветен флаг. Десетина гвардейци го понесоха по стръмното към историческия хълм Царевец. Под оглушителния звън на камбани – както и преди столетие. Горе в царския дворец, запомнил стъпките на 27 властители от Второто българско царство, трицветното знаме бе издигнато на висок пилон. Президентът Георги Първанов поздрави почетната рота. Министър-председателят Сергей Станишев в кратко слово заяви: „За мен е забележително, че през всичките тези години е надделявало чувството за принадлежност към един народ, към една съдба, към нашето хубаво отечество. Започва вторият век на българската независимост. На добър час!“ Зазвуча Иван-Шишмановата песен „Откога се й, мила моя майно льо, зора зазорила“ – химнът на старата ни столица. Сетне възстановената каменна пирамида в чест на обявяването на Независимостта бе отрупана с венци и цветя не само от официални лица, а и от български граждани и гости. Шествието продължи към паметника „Майка България“ в центъра на града, където министър-председателят раздаде почетни книжки на офицери от запаса. На площада „Цар Асен І“ пред Царевец имаше тържествена вечерна проверка. Командваше я Началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ бригадният генерал Цветан Харизанов. Като при древно жертвоприношение бяха извикани имената на държавници и просветители – от Хан Аспарух през Раковски и Левски до Отец Матей Преображенски. Многоцветни празнични илюминации осветиха Царевец и Трапезица. Българската национална телевизия предаде за пръв път пряко в ефира спектакъла „Царевград Търнов - звук и светлина“. Отново зазвучаха празнични камбани. На другия ден младо девойче - първокурсничка от университета, запита развълнувано Президента: „Защо няма повече такива празници!“ Наистина поради что (речено с думите на Хилендареца). Горното е за сведение на телевизионните пийпълметрици и някои проповедници от отдавна изчерпано телевизионно предаване, които две вечери поред обсъждаха с гавра Решението на Министерския съвет за честване на 100-годишнината. Пропуснаха обаче да коментират повишената издателска активност и чувствата на порядъчните българи относно светлата дата.

„На 22 септември 1908 г., в 12 часа, в църквата „Св. 40 мъченици“ в присъствието на министрите от правителството на Александър Малинов, депутати от Народното събрание, духовни лица и търновски граждани, след тържествен молебен, отслужен от протосингела на Търновска митрополия свещеник Стефан Абаджиев, княз Фердинанд І провъзгласява Княжество България, васално на Османската империя, за независимо царство и приема титлата „Цар на българите“.“ Паметна плоча пред църквата „Св. 40 мъченици”