Асеневци и Св. Димитър. 

Победоносното оръжие на цар Калоян разнася славата му надлъж и нашир. На 14 април 1205 г. той не само разгромява войските на западните рицари, които предишната година са се настанили в Цариград, измествайки оттам византийската императорска власт, но дори отвежда в плен латинсксия император Балдуин Фландърски, който е затворен в Търново в т.нар. „Балдуинова кула“. Българските книжовници започват да споменават Калояновото име с гордост и благоговение. Патриарх Евтимий го нарича „добрия, красивия, благочестивия и славнейшия цар Калоян“. Но има един смущаващ момент в някои от преданията за този трети брат от фамилията на Асеневци. Става дума за легендата, която се създава около него: той е прободен с копие от самия Св. Димитър, когато се опитва да превземе Солун, града, чийто покровител е този прочут светец. Според разказите на съвременниците около 20 години преди Одринската битка, т.е. в 1185 г., Солун е нападнат от сицилийски нормани, които безчинстват и грабят из целия град, като проникват дори в прочутата църква на Свети Димитър. И тогава в българска среда възниква преданието, че самият светец е изоставил „грешния“ си град и „чудотворната“ му икона се е озовала в Търново, където Асеневци подготвят в това време въстанието срещу византийската власт, за да възстановят българската държава. Оттогава и Св. Димитър е обявен за покровител на Асеневци, неговото изображение краси техните печати и монети, а в Търново се издига църква на негово име. Това не се забравя от византийците

Бр. 22/Май 2006 г.