Множество изследвания

Българските учени и Ватикана

 Връзките между Ватикана и България датират още от ранното Средновековие: като се започне с управлението на княз Борис I (мисията на епископ Формоза по нашите земи през 866 – 870 г.), премине се през унията с латините по Калояново време (1204), стигне се до времето на Австро-Унгарската империя и се завърши с национално-освободителните борби от XIX в. Много български учени и общественици като Петър Гудев, Марин Дринов, Йордан Иванов, Богдан Филов и други поддържат близки отношения и научни контакти с Ватикана. Сред тях особено място заема личността на Иван Дуйчев (1907 – 1986). През 1932 г. младият Дуйчев спечелва българска стипендия и заминава за Рим, за да продължи обучението си и да работи в Архива и Библиотеката на Ватикана. По време на пребиваването си в Рим, от края на 1932 до пролетта на 1936 г., Иван Дуйчев има щастието да присъства на лекциите на няколко известни професори като Силвио Меркати, преподавател по история и византийска филология, който става негов учител, Н. Феста, В. Узани и др. Представяйки дисертация за българо-византийската династия на Асеневци, Иван Дуйчев получава титлата „доктор“. Продължавайки усърдно да работи във Ватиканския архив и библиотека, той посещава двугодишния курс на „Ватиканската школа по архивистика и палеография“ и през 1934 г. получава диплом за архивист–палеограф. Престоят на Иван Дуйчев в Италия и контактите му с италианските научни среди, са решаващи и плодотворни за израстването му като историк и филолог в областта на византологията и на западноевропейската история. През тези години ученият успява, благодарение на работата си и в Архива, и в ръкописните фондове на Ватиканската библиотека, да събере значителен брой документи и текстове, много от които необнародвани, от изключително значение за средновековната история на Византия и балканските страни. През 1934 г. Дуйчев открива в ръкописа Cod. Vat. gr. 2014, анонимен разказ за похода на император Никифор I в България през юли 811 г. Публикувана с неговото съдействие през 1937 г, и преиздадена през 1965 г. в Париж, тази повест, известна под името „Дуйчева хроника“, се счита за най-ценния исторически извор за събитията от 811 г. Благодарение на откритията си във Ватикана и в други италиански градове, Дуйчев се заема също и с изучаването на историята на XVII в., и предимно с историята на католицизма в България, а и с дейността на търговците от Дубровник на Балканите. Той публикува през 1935 г. в Рим и през 1937 г. в София две книги, съдържащи няколкостотин неизвестни архивни документи от XVII в., „avvisi“ (писма с информация), богати на сведения за политическото, военното и икономическото състояние на Османската империя през този период. На основата и на други неизвестни документи, открити във Ватиканския архив, в слабо ползвания фонд „Processi informativi sulla nomina dei vescovi cattolici“, Иван Дуйчев обнародва през 1937 г. в Рим, в колекцията на Папския институт за Изтока (Orientalia Christiana Analecta), книга за католицизма в България през XVII в. В предговора на книгата големият италиански учен - вторият учител на Дуйчев (заедно с брат си С. Дж. Меркати), монсеньор Анджело Меркати, по това време префект на Ватиканския архив, пише: „С изключителна старателност и интелигентност Дуйчев откриваше и събираше важни документи, с издателска грижливост и ерудираност той изясняваше и демонстративно обогатяваше своите публикации“. Като продължава да използва документи, открити във Ватиканския архив, Дуйчев издава през 1939 г. в София подробен указател към историята на Софийската католическа архиепископия през XVII в., като прилага известен брой необнародвани документи. На основата на гръцки и латински документи от Венецианския архив, ученият публикува през 1937 г. изследване върху законодателството, упражнявано от Охридското архиепископство над някои области в Италия. От началото на 60-те години на XX в. проф. Иван Дуй чев отново подновява контактите си на базата на своите учители от Ватикана и на личното си познанство с кардинал Ронкали, бъдещ папа. Благодарение на тези ползотворни контакти голяма група от изтъкнати изследователи започват през 70-те години системна работа във Ватиканската Апостолическа библиотека и в Секретния архив: Александър Фол, Боян Ничев, Илчо Димитров, Йоанна Списаревска, Георги Данчев, Георги Димов, Аксиния Джурова, Божидар Димитров, Красимир Станчев и др. В научно обръщение влизат множество ценни изследвания, касаещи българската и балканската история, връзките с католически Рим, палеографията, изкуствознанието, картографията и прочие.

в."За буквите" Бр. 23, Стр.16