Майчиният език

Изконното откровение все още живее

Разпиляха се напоследък насамнатам по глобуса хиляди българи – млади и нетолкова млади. Тъжни бащи поеха по старите гурбетчийски пътеки на дядовците си. Майки с насълзени очи, разпънати над Голямата вода, търсят красиво и спокойно място да доизкарат остатъка от биографията си като тъщи на някой снажен юнак, потомък на ацтеките. Сами до последна старост в България остават тези, на които не им се ще да напуснат родината си. Малцина си го признават, ала няма имигрант, който да не е плакал за България... Другото как да е, но българският език за кратко време се превърна не във втори, не в трети, а вече в четвърти език. Мнозина сънародници неистово се стремят да го забравят и още на следващата година след отдалечаването си от родината, почват да го говорят завалено и с акцент. Вместо с кирилица, предпочитат да пишат на „интернетица“. Децата им, учещи в чужди училища, нямат възможност да отделят достатъчно време за българската граматика. Техните майки не са загубили все още порива да ги научат на езика на своите предци - поръчват книжки с приказки за траки, прабългари, славяни на български език, бабите им везат след консултация с етнографи премени с шевици. Нали в многонационалните държави всяка нация следва да се представи с нещо наистина характерно. За кой ли път отново чухме проникновеното предупреждение на Хилендареца: „Българино, не се подмамвай!“ Припомни ни го преди време – на английски език! – пред вратите на храма „Св. Александър Невски“, не някой друг, а самият американски президент Бил Клинтън. Така или иначе животът властно отваря новата-стара тема, защото точно тези деца, които не знаят там, в чужбина, българската граматика, пишат покъртителни писма до близки в България и откликват на литературни конкурси на разни български институции и издания с мъдри и покъртително откровени есета, посветени на милата стара родина. Тези деца сънуват дядовия двор, първото училище, старите приятели, даже омразната тютюнева нива, на която са ги водили едва проходили още в тъмни зори. Отваря се този въпиющ проблем, естествено като първостепенна тема, и за Кирило-Методиевския вестник. Нали е казано: езикът е превелик дар Божи – да борави с него комуто както му идва от сърцето!... 

  Бр. 22/Май 2006 г.