Пазителката на Търновската велика лавра

Дълги години във Великата лавра на търновските владетели и духовни първенци живееше Величка Лозанова. В нейната малка стаичка са влизали за разговор именити историци от България и чужбина. С тях тя водеше дълги спорове, учудвайки с познанията си академици и професори. Баба Величка бе олицетворение на това, което сега се нарича „философия на историята“. Тя изразяваше народната представа за отминалите събития – не толкова кога, къде и как е станало нещо съществено за съдбата на народа и държавата ни, а защо е станало. Относно падането на Търново обичаше да повтаря легендата за истинската причина довела до гибелта на Второто българско царство – властимеющите дотолкова се самозабравили, че почнали да влизат „с коне в черкова и да набождат нафора с копията си“, изплакано от химнописеца Ефрем, живял впоследствие на Света гора: „Блудствахме и беззаконствахме, не изпълнявахме твоите заповеди, Господи, и повече се водехме по повелите на нашите сърца...“ (Из новооткрита молитва в памет на цар Иван Шишман, последният търновски владетел). Минават години. И все по-близка ни става баба Величка, пазителката на черквата „Св. 40 мъченици“, с основание считана за Велика лавра.

 

Победоносното оръжие на цар Калоян разнася славата му надлъж и нашир. На 14 април 1205 г. той не само разгромява войските на западните рицари, които предишната година са се настанили в Цариград, измествайки оттам византийската императорска власт, но дори отвежда в плен латинсксия император Балдуин Фландърски, който е затворен в Търново в т.нар. „Балдуинова кула“. Българските книжовници започват да споменават Калояновото име с гордост и благоговение. Патриарх Евтимий го нарича „добрия, красивия, благочестивия и славнейшия цар Калоян“. Но има един смущаващ момент в някои от преданията за този трети брат от фамилията на Асеневци. Става дума за легендата, която се създава около него: той е прободен с копие от самия Св. Димитър, когато се опитва да превземе Солун, града, чийто покровител е този прочут светец. Според разказите на съвременниците около 20 години преди Одринската битка, т.е. в 1185 г., Солун е нападнат от сицилийски нормани, които безчинстват и грабят из целия град, като проникват дори в прочутата църква на Свети Димитър. И тогава в българска среда възниква преданието, че самият светец е изоставил „грешния“ си град и „чудотворната“ му икона се е озовала в Търново, където Асеневци подготвят в това време въстанието срещу византийската власт, за да възстановят българската държава. Оттогава и Св. Димитър е обявен за покровител на Асеневци, неговото изображение краси техните печати и монети, а в Търново се издига църква на негово име. Това не се забравя от византийците

в. „За буквите”стр.14 / бр.21