вторник, 1 март 2011 г.

ФИЧЕТО И ПАРИЖКАТА „НОТР ДАМ”


Манастирът "Св. Троица" край Велико Търново
Игуменът на Преображенския манастир край Търново Архимандрит Георги разказва пред арх. Николай Тулешков как Майстор Кольо Фичето спасява от разрушение катедралата  „Парижката Света Богородица” – гордостта на цяла Франция.

„Било е по времето, когато Майстор Кольо Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около  1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала в Париж била заплашена от корозия.  Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените й започнала да се пропуква. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна.

Научава за тази беда и управителят на Русенската област Митхад паша. Като френски възпитаник  валията поддържал близки връзки с френското правителство.  Обърнали се към него за помощ – да им изпрати някой опитен архитект, който може да помогне.

Митхад паша решил да изпрати в Париж Майстор Кольо Фичето-вече се бил убедил лично в неговите необикновени умения. Последният заминал без никакво бавене за френската столица.

Когато Фичето пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените й.  Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията.  Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект.. Те много настоявали той  да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.


Додатък

На 29 октомври 2000 г. в Дряновския манастир заседава Национална конференция „Никола Фичев-творец от Възраждането”. Основен доклад на нея изнася арх. Николай Тулешков-родственик на Първомайстора, потомък на известен възрожденски род с богато революционно минало,  автор на повече от 100 статии, монографии и студии в областта на архитектурната история и теория.

В началотона своя доклад арх. Тулешков заявява следното:

„Майката на Никола Фичев Мария е от дюлгерско-резбарския род Божкови, преселници в село Марча край Дряново от Белишките колиби Армянковци. Тя е била родственица на армянковеца Станю Марангозина. В Марча се омъжва повторно след неочакваната смърт на първия си мъж в Армянковци. Тук вдовицата навярно идва при роднините на първия си мъж, които считам, че са спомогнали да се омъжи повторно за техния съселянин на име Йован Филчев, ПРЕСЕЛНИК ОТ ГОРНИ ВЪРПИЩА.

Скоро след раждането на Никола семейството се преселва в Дряново, където през 1803 г. или 1804 г. Йован умира, като оставя Мария за втори път вдовица.

Остава открит само въпросът  дали Никола е дете от нейния първи брак в Армянковци, като Йован осиновява детето, или то е негово от брака с Мария. Във всеки случай връзките му както със село Марча, където имал роднини, както по бащина, така и по майчина линия, така и със село Армянковци, са били много трайни.

Все пак моето убеждение е, че Йован е истинският баща на Първомайстора,  защото не само носи името Фи/л/чев, но и на няколко места се инденфицира като НИКОЛА ЙОВАНОВИЧ, което показва неговото истинско отношение към човека, който  поради ранната му смърт той въобще не е можел и да помни.”


Добавка

Върху стената на Евтимия манастир „Св. Троица” край Велико Търново е изсечено върху камък:

ВЪЗСТАНОВИ СЕ ОТ ОСНОВИ В ГОДИНАТА НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 1847, АПРИЛИЯ, МАЙСТОР НИКОЛА ЙОВАНОВИЧ ОТ СЕЛО ДРЯНОВО.”

Дряновски майстори и в наши дни вместо диплома бяха  именувани с прозвището „Фичето”: Пейко Пейков от махала Свирците над Станчов хан, който направи покрива на старата тревненска черква „Св. Архангел Михаил”, Васил   Белчов  от Боженците, който на своя отговорност покри със злато храма „Св. Александър Невски”, като изобрети за целта дървено приспособление, с което обикаляше отстрани кубетата.

Катедрала "Парижката Света Богородица"

2 коментара:

  1. Снощи там имаше пожар. Дано възстановят щетите по-бързо!

    ОтговорИзтриване
  2. Какво е спасявал тоя прост селяндур ?
    Всичките му цръкви у Търново и Свищов са паднали от земетръс !
    На запад има инжинери от 300 години .
    Строителството НЕ е да трупаш камъни върху камъни .

    ОтговорИзтриване