ПОСЛЕСЛОВ

За българската следа

Посредством кирилските писмена преди 11 столетия открихме за милиони светлината на Христовата вяра. Сетне векове наред плащахме кръвен данък затова. Друга щеше да бъде съдбата на Запада, ако не бяхме сложили преграда пред османското нашествие, за да се превърнат благословената ни от Бога земя и една цветуща средновековна култура на прах и на пепел. Тревата на забравата лесно покрива пътеката, която сме проправили с открита за всички душа. Заприличваме на воин от челната отбрана, премазан върху кръстопътищата на историята. Кощунство и наглост е новаци във вярата и разни христопродавци да ни обясняват що е саможертва – лична и общонационална.

В наши дни открихме компютъра – четвъртата памет на човечеството след записаното в гените ни, в мозъка ни и върху хартията.

Сложете сега, ако обичате, в своите мощни компютри основното, което ни дава лице пред света:

Има ли по-стара държава в Европа от нашата, запазила до днес първоначалното си име;

Кой е княз Борис I Покръстителя, напуснал приживе престола и отишъл в манастир;

Какви са отликите на третия междинен път между Изтока и Запада, присъщ на българската държава поради кръстопътното и положение върху картата;

Кога точно сме възприели християнството като държавна религия;

От колко време четем, пишем и пеем Свещеното писание на разбираем за народа език...

И тогава да продължим нашия разговор, за да бъде успешен. Губили сме и губим от пренебрежението на Европа, ала и самата Европа достатъчно губи, ако се отнася високомерно спрямо нас.

Малка по площ е днешна България върху картата, непрестанно е късано живо месо от плътта и в изгода на всякакви интереси чрез услугите на продажни държавници. Но дълбоко в недрата и са скрити неподозирани с богатството си културни пластове – следи от срещите на различни цивилизации при този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно племе, народност или империя, често пъти от няколко наведнъж.

Истинска представа за България дават видимата и площ, умножена по броя на културните пластове под нея, и мощта на духовното и облъчване свише.

Полезно е компютрите на приятели и неприятели да запаметят трайно и един надпис, изсечен на гръцки език върху камък през далечния IX век:

„Ако някой търси истината,

Бог вижда и ако някой лъже,

Бог вижда.

Българите сториха много добрини на Империята,

ала Империята забрави.

Но Бог вижда.“

Ще пребъдем – знайте го това...

Българско „Многая лета“ за нашите братя по разум – тук, на Земята, и горе – на Небето! 

И не­ка нак­рая при­зо­вем ка­то ста­ри­те кни­жов­ни­ци:

Чи­та­те­лю,

Бла­гос­ло­ви, а не къл­ни!

И поп­ра­вяй или до­ба­вяй от се­бе си,

как­во­то счи­таш за умес­т­но.

7 май 1992 година, Страсбург.

Тържество за приемане на България

в Съвета на Европа.

Заместник-председателят

на международното европейско обединение

Мигел Мартинес, испански социалист,

заявява:

„С приемането на България

в Съвета на Европа

идва и една нова азбука –

именно България

спаси и утвърди кирилицата.“