Що е да­мас­кин

Сбор­ник с раз­но­об­раз­но съ­дър­жа­ние, съз­да­ван от пре­во­да­чи и пре­пис­ва­чи от края на XVI  в. до на­ча­ло­то на XIX век, дос­тъ­пен за ши­рок кръг чи­та­те­ли. По про­из­ход той е свър­зан с твор­чес­т­во­то на гръц­кия пи­са­тел от XVI век Дамас­кин Сту­дит и не­го­вия сбор­ник под на­с­лов „Сък­ро­ви­ще“.

По­ве­че­то съз­да­те­ли на по­доб­ни сбор­ни­ци са ано­ним­ни. Из­вес­т­ни са даскал Сто­ян от Тряв­на, дас­кал Не­дял­ко и си­нът му Фи­лип, мо­нахът Йо­сиф Брада­ти, поп То­дор Вра­чан­с­ки, Ян­кул от Хре­льо­во, поп Йо­ан от Вра­ца, поп Пун­чо от ви­дин­с­ко­то се­ло Мок­реш, поп Стой­ко Вла­дис­ла­вов от Ко­тел (Софро­ний, епис­коп Вра­чан­с­ки) в на­чал­ния пе­ри­од на твор­чес­т­во­то им.

Да­мас­ки­ни­те са пред­наз­на­че­ни за че­те­не из­вън чер­к­ва­та.

По пра­­ви­­ло наз­­­ва­­нието на дамаскините идва от се­­ли­­ще­­то, къ­­де­­то са създа­­де­­ни. Има Дря­­нов­­с­­­ки, Трев­­­нен­­с­­­ки, Елен­с­ки, Сви­­щов­­с­­­ки, Копривщенски, Тро­­ян­­с­­­ки, Кот­лен­с­ки, Со­пот­с­ки, Па­на­гюр­с­ки, Ад­жар­с­ки, Плов­дивс­ки, Етрополски, Бо­бо­шев­с­ки, Лу­ко­вит­с­ки, Ки­чев­с­ки, Люб­лян­с­ки, Про­­то­­по­­пин­­с­­­ки да­­мас­­­ки­­н и др.

По „Ста­ро­бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра. Ен­цик­ло­пе­ди­чен реч­ник“.

Със­та­ви­тел Дон­ка Пет­ка­но­ва. София, Д-р Пе­тър Бе­рон, 1992 г.

Но­ви да­мас­ки­на­ри

В Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те жур­на­лис­ти ста­на им­п­ро­ви­зи­ра­на сре­ща между съз­да­те­ли­те на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­кия вес­т­ник „За бук­ви­те – О пис­ме­нехь“ по по­вод ус­пеш­но­то из­ли­за­не на не­го­вия вто­ри брой.

Пред­се­да­те­лят на СБЖ Ве­се­лин Йо­си­фов – гла­вен ре­дак­тор на изданието, в чий­то ре­дак­ци­о­нен ко­ми­тет ре­дом с во­де­щи на­ши старобългарис­ти са впи­са­ни и пър­ви­те два­ма но­си­те­ли на Меж­ду­на­род­на­та наг­ра­да „Бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий“ ака­д. Дмит­рий Ли­ха­чов и проф. Ро­же Бер­нар, бла­го­да­ри за твор­чес­ко­то съ­у­час­тие при осъ­щес­т­вя­ва­не­то на най-но­вия бъл­гар­с­ки вес­т­ник, ка­то из­ра­зи въ­о­ду­шев­ле­ни­е­то, ко­е­то пре­диз­ви­ка не­го­ва­та по­я­ва. Го­во­ри­ха съ­що проф. Асен Ва­си­ли­ев, проф. Алек­сан­дър Ми­лев, Ак­си­ния Джу­ро­ва, Мер­сия Мак­дер­мот, Сте­фан Ве­лич­ков от Славян­с­кия ко­ми­тет в Бъл­га­рия, дип­ло­ма­тът Ма­рин Ди­мит­ров, ди­рек­то­рът на Дър­жав­на пе­чат­ни­ца „Бал­кан“ Ни­ко­ла Ба­ла­ба­нов.

Проф. Пе­тър Ди­не­ков под­чер­та, че при­със­т­ви­е­то на пе­ча­та­ри на сре­ща с жур­на­лис­ти, пи­са­те­ли и на­уч­ни ра­бот­ни­ци въз­в­ръ­ща ста­ра тра­ди­ция, от ко­я­то за­ви­си доб­ро­то качес­т­во на тях­на­та съвместна ра­бо­та.

Об­що­то нас­т­ро­е­ние се из­ля в сло­во­то на ар­хи­ман­д­рит Нес­тор Костенеч­ки, на­у­чен сът­руд­ник в На­ци­о­нал­ния цър­ков­ноис­то­ри­чес­ки музей, дъл­го­го­ди­шен пред­с­та­ви­тел на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в Мос­к­ва:

„Та­зи с­ре­ща е ис­тин­с­ки бъл­гар­с­ки праз­ник – при­пис­ка в ле­то­пи­са на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­кия вес­т­ник. Тук съб­ра­ни­те днес са вол­ни ка­ме­но­дел­ци в хи­ля­до­лет­ния храм на бъл­гар­с­ко­то сло­во, кой­то ни­ко­га не мо­же да бъ­де док­рай за­вър­шен“.

Де­кември 1979 г.