ЗАВЕЩАНИЕТО НА ВАСИЛ АПРИЛОВ

Алек­сан­дър Те­о­до­ров-Ба­лан

Пър­ви рек­тор

на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“

„През 1885 г., по слу­чай хи­ля­до­го­диш­ни­на­та от смърт­та на Ме­то­дия, бъл­гар­с­ки­ят княз Алек­сан­дър I на­пи наз­д­ра­ви­ца в На­род­но­то съб­ра­ние, а си­ро­ма­си, иде­ал­ни бъл­гар­с­ки сту­ден­ти от Ки­ев, сло­жи­ха вед­на­га за­лъ­ка си – не­що 140 руб­ли за уни­вер­си­тет­с­кия фонд – ни­щож­на кап­ка за мо­ре­то нуж­ни сред­с­т­ва, ала бляс­кав до­каз за от­зив­ли­во­то сър­це на бъл­гар­с­ка­та мла­деж!...

Слав­ни­ят габ­ро­вец Ва­сил Ап­ри­лов, кой­то с ед­на школ­с­ка ко­ли­ба в родния си град раз­во­ди по ця­ло­то бъл­гар­с­ко оте­чес­т­во учители за национално учение, тък­ме­ше с лич­ни­те свои 60 000 руб­ли да въз­диг­не на бъл­га­ри­те и на­ци­о­на­лен универ­си­тет. По за­ве­ща­ние той на­ре­ди как да олих­вя­ват тия па­ри, та от лих­ви­те им на­по­кон да мо­же се въз­диг­на сгра­да и от­во­ри и под­дър­жа ако не уни­вер­си­тет, а то по­не ня­коя ака­де­мия или ли­цей (нещо вероятно като Ришелевския лицей в Одеса, който е сега Новорусийски университет).

За­ве­ща­но­то от Ап­ри­лов завещание за ви­со­ка на­у­ка в по­ро­бе­на

Бъл­га­рия тряб­ва­ше да се от­во­ри те­пър­ва на 1927 го­ди­на.

Ос­во­бо­де­на­та Бъл­га­рия го от­во­ри с 40 го­ди­ни по-ра­но.

Тя из­не­на­да с не­го и кар­лов­с­кия име­нит бла­го­де­тел Ев­ло­ги Ге­ор­ги­ев, кой­то бе впи­сал в за­ве­ща­ни­е­то си и с по-обил­ни сред­с­т­ва от Ап­ри­ло­ва и уздра­вил меч­та­та за бъл­гар­с­ки ун­ивер­си­тет. Ала не­го­ви­ят за­вет пред­с­тои да се осъ­щес­т­ви вър­ху сна­га­та на се­гаш­но­то Вис­ше учи­ли­ще, как­то е бил в най-скром­на­та си фор­ма осъ­щес­т­вен и за­ве­тът на Ап­ри­ло­ва със се­гаш­на­та Габ­ров­с­ка Ап­ри­лов­с­ка гим­на­зия.“

Из От­че­та на Вис­ше­то учи­ли­ще за 1902/1903 учеб­на го­ди­на,

че­тен на 25 но­ем­в­ри 1903 г.

Про­че­те­но пов­тор­но на офи­ци­ал­но­то тър­жес­т­во

за 100-го­диш­ни­на­та на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет,

6 ок­том­в­ри 1988 г.

„От ця­ла­та си ду­ша же­лая на Ап­ри­лов­с­ка­та гим­на­зия не са­мо на България, но и с по­мо­щта на съз­да­ва­на­та от нея бъл­гар­с­ка ин­те­ли­ген­ция на­ша­та мла­деж да нав­ле­зе в XXI век кул­тур­на, ху­ма­ни­тар­на, ху­ман­на, мило­сър­д­на и да про­дъл­жи дви­же­ни­е­то на чо­ве­чес­т­во­то към съз­да­ва­не­то на веч­ни кул­тур­ни цен­нос­ти.“

Дмитрий Лихачов

Впи­са­но в По­чет­на­та кни­га на Ап­ри­лов­с­ка­та гим­на­зия

при пос­лед­но­то му по­се­ще­ние в Бъл­га­рия,

7 ок­том­в­ри 1988 година.