АПОС­ТО­ЛИ НА СЛА­ВЯ­НИ­ТЕ

Сре­щу Но­ва­та 1981 го­ди­на па­па Йо­ан Па­вел II
про­въз­г­ла­ся­ва Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий
за съ­пок­ро­ви­те­ли на Ев­ро­па ре­дом със Св. Бе­не­дикт

„Въз ос­но­ва на об­с­той­но поз­на­ние

и мое зря­ло ре­ше­ние,

в пъл­но пра­во на апос­то­ли­чес­ка­та власт

по си­ла­та на то­ва пис­мо

и за веч­ни вре­ме­на,

про­въз­г­ла­ся­вам за не­бес­ни съ­пок­ро­ви­те­ли

на ця­ла Ев­ро­па пред Бо­га

Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий,

ка­то пре­дос­та­вям съ­що та­ка

всич­ки по­чес­ти и бо­гос­лу­жеб­ни при­ви­ле­гии,

ко­и­то се по­ла­гат по пра­во

на глав­ни­те пат­ро­ни по мес­та.

Мир на хо­ра­та с доб­ра во­ля!“

На 31 де­кем­в­ри 1980 г. па­па Йо­ан Па­вел II в апос­то­ли­чес­ко пис­мо обя­ви Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий за съ­пок­ро­ви­те­ли на Ев­ро­па ре­дом със Св. Бенедикт Нурсийски, основателя на западното монашество, обя­вен 16 години по-ра­но за пат­рон на Ста­рия кон­ти­нент от па­па Па­вел VI.

То­ва ста­на 100 го­ди­ни след обя­вя­ва­не на ен­цик­ли­ка­та, с ко­я­то па­па Лъв ХII въз­х­ва­ли апос­тол­с­ко­то де­ло на два­ма­та свет­ци и вклю­чи праз­ни­ка им в бо­гос­лу­жеб­ния ка­лен­дар на Ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва. Пре­ди 1100 го­ди­ни па­па Йо­ан VIII одоб­ри въ­веж­да­не­то на сла­вян­с­ки език в бо­гос­лу­же­ни­е­то.

През 1985 г. по по­вод 1100-го­диш­ни­на­та от кон­чи­на­та на Св. Ме­то­дий Ва­ти­ка­на раз­п­рос­т­ра­ни „Пос­ла­ние на Рим­с­кия па­па Йо­ан Па­вел II до епископи­те, све­ще­ни­ци­те, ре­ли­ги­оз­ни­те брат­с­т­ва, до всич­ки вяр­ва­щи христи­я­ни за въз­по­ме­на­ва­не на де­ло­то на раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли­те на Евангелие­то Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий след 11 ве­ка“.

Ето из­вад­ки от те­зи един­с­т­ве­ни по ро­да си до­ку­мен­ти, ко­и­то потвържда­ват ис­то­ри­чес­ка­та зас­лу­га на Бъл­га­рия за съх­ра­ня­ва­не на Кирило-Ме­то­ди­е­во­то нас­лед­с­т­во.

„Пре­во­дът на све­ще­ни­те кни­ги, из­вър­шен от Ки­рил и Ме­то­дий и ученици­те им, при­да­де кул­тур­ни ка­чес­т­ва и дос­тойн­с­т­ва на ста­рос­ла­вян­с­кия ли­тур­ги­ен език, кой­то ста­на за ве­ко­ве не са­мо цър­ко­вен, но и офи­ци­а­лен, лите­ра­ту­рен, до­ри раз­го­во­рен език на по-кул­тур­ни­те кла­си на по­ве­че­то славян­с­ки стра­ни и по-спе­ци­ал­но при всич­ки из­точ­ноп­ра­вос­лав­ни сла­вя­ни.“

„В ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на из­точ­ноп­ра­вос­лав­ни­те сла­вя­ни то­зи език има ро­ля, рав­на на ро­ля­та на ла­тин­с­кия език за За­па­да. Ос­вен то­ва той се запаз­ва по-дъл­го – от­час­ти до ХIХ в. – и оказ­ва мно­го по-пря­ко вли­я­ние върху фор­ми­ра­не­то на на­ци­о­нал­ни­те ли­те­ра­тур­ни ези­ци бла­го­да­ре­ние на тясно­то си род­с­т­во с тях.“

„Те­зи зас­лу­ги за кул­ту­ра­та на всич­ки сла­вян­с­ки на­ро­ди и всич­ки славянски на­ции пра­вят де­ло­то за раз­п­рос­т­ра­не­ние на Еван­ге­ли­е­то, извършено от свет­ци­те Ки­рил и Ме­то­дий, пос­то­ян­но при­със­т­ва­що в историята и в жи­во­та на те­зи на­ро­ди и на­ции.“

„Глав­но чрез уче­ни­ци­те Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ва­та ми­сия се ут­вър­ди и раз­ви най-ве­че в Бъл­га­рия. Там бла­го­да­ре­ние на Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки из­ник­на­ха ди­на­мич­ни цен­т­ро­ве на цър­ко­вен жи­вот и ки­ри­ли­ца­та поз­на осо­бе­но го­ля­мо раз­ви­тие. Оттам хрис­ти­ян­с­т­во­то бе­ше пре­не­се­но в дру­ги зе­ми, стиг­на през съ­сед­на Ру­мъ­ния до древ­на­та Ки­ев­с­ка Ру­сия и се раз­п­рос­т­ря по-къс­но и на из­ток от Мос­к­ва.“