ЕПИСКОП ВУЛ­ФИ­ЛА
ПРЕ­ВЕЖ­ДА БИБ­ЛИ­Я­ТА НА ГОТ­С­КИ

Норберт Рандов

Немски старобългарист

В сре­да­та на ІV век из­точ­ни­те го­ти, ко­и­то из­по­вяд­ва­ли хрис­ти­ян­с­т­во­то,  се за­сел­ват в зе­ми­те око­ло Ни­ко­по­лис ад Ис­т­рум, се­ве­ро­за­пад­но от днеш­но Търно­во, при днешното се­ло Ни­кюп. Тех­ни­ят ду­хо­вен гла­ва, го­ле­ми­ят гот­с­ки епис­коп Вул­фи­ла (или Ул­фи­ла), съз­да­ва аз­бу­ка и сла­га на­ча­ло на пър­вия герман­с­ки кни­жо­вен език. На то­зи език той пре­веж­да Биб­ли­я­та и дру­ги кни­ги от гръц­ки, ка­то на­пис­ва ко­мен­та­ри към тях и пос­та­вя ос­но­ви­те на християниза­ци­я­та на мно­го гер­ман­с­ки пле­ме­на. Ве­ро­ят­но съз­да­ва и литургийна ли­те­ра­ту­ра на гот­с­ки език. До на­ши дни е дос­тиг­нал ка­лен­дар на свет­ци­те.

Зна­чи­тел­ни час­ти от пре­во­да на Вул­фи­ла са съх­ра­не­ни в „Ко­дар­ге­те­ус“ – про­чут сред­но­ве­ко­вен ръ­ко­пис, на­пи­сан със сре­бър­ни бук­ви вър­ху пур­пур­но обаг­рен пер­га­мент. По вре­ме на 30-го­диш­на­та вой­на кни­га­та пре­ми­на­ва от Им­пе­ра­тор­с­ка­та биб­ли­о­те­ка на Пра­га в Шве­ция. Днес се па­зи в Университетска­та биб­ли­о­те­ка на Уп­са­ла.

Гор­но­то е сродно на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­во­то де­ло, чрез ко­е­то Све­ще­но­то пи­са­ние ста­ва дос­тъп­но на на­ро­ден език. Гот­с­ка­та хрис­ти­я­ни­за­ция оба­че заги­ва, по­не­же фран­ки­те, ко­и­то оп­ре­де­лят по-на­та­тъш­на­та съд­ба на германски­те пле­ме­на, въз­п­ри­е­мат рим­с­ко­то хрис­ти­ян­с­т­во, кон­с­ти­ту­и­ра­но на Ни­кейс­кия съ­бор, а не ари­ан­с­ко­то хрис­ти­ян­с­т­во, ко­е­то из­по­вяд­ва­ли го­ти­те.

По­доб­но по­ра­же­ние пре­жи­вя­ва Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­во­то де­ло и в Мо­ра­вия. Един­с­т­ве­но по­ра­ди дал­но­вид­ност­та на бъл­гар­с­кия княз Бо­рис I, кой­то да­ва зак­ри­ла на про­го­не­ни­те Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ви уче­ни­ци, то­ва де­ло се прев­ръ­ща в сла­вян­с­ка ци­ви­ли­за­ция.

От своя стра­на гот­с­ко­то ми­си­о­нер­с­т­во, тръг­на­ло от Ни­ко­полис ад Иструм, с­ти­га до Тю­рин­гия и до бре­го­ве­те на Се­вер­но­то и Бал­тийс­ко­то море.

Бал­кан­с­ки­ят по­лу­ос­т­ров е пло­дот­вор­на поч­ва за кул­ту­ра­та от ран­ни време­на. Тук въз­ник­ват че­ти­ри аз­бу­ки – гръц­ка­та, гот­с­ка­та, гла­го­ли­ца­та и кири­ли­ца­та – и на тях се съз­да­ва ог­ром­на по обем книж­ни­на. Епис­коп Вулфила осъ­щес­т­вя­ва сво­е­то ве­ли­ко кул­тур­но де­ло тък­мо в зе­ми­те на днеш­на Бъл­га­рия.

Биб­ли­я­та е пре­ве­де­на на гот­с­ки език в 383 го­ди­на по­дир Хрис­та. Остатъци от гот­с­кия език се за­паз­ват на Бал­ка­ни­те и в Крим до ХVI век.

Ни­копо­лис ад Ис­т­рум е ос­но­ван от им­пе­ра­тор Тра­ян след по­бе­да­та му над да­ки­те в 106 г. Име­то му оз­на­ча­ва „Град на по­бе­да­та при Ду­нав“. Ло­ка­ли­зи­ра го френ­с­ки­ят ге­ог­раф Жан Баптист Д’Ан­вий през 1775 г., а през 1871 г. Фе­ликс Ка­ниц откри­ва гръц­ки над­пис с име­то на гра­да. Раз­коп­ки за­поч­ват френ­с­ки археолози в на­ча­ло­то на ХХ век. По­нас­то­я­щем дъл­го­го­диш­ни про­уч­ва­ния извър­ш­ва ан­г­лийс­ка ар­хе­о­ло­ги­чес­ка ек­с­пе­ди­ция. Раз­ру­шен е през VI в. от нашес­т­ви­е­то на ава­ри и сла­вя­ни. На не­го­во мяс­то през Х в. въз­ник­ва българско се­ли­ще. Тур­ци­те го на­ри­чат Ни­кюп.

На Бал­ка­ни­те се раж­дат че­ти­ри аз­бу­ки: ста­рог­ръц­ка­та, гот­с­ка­та, глаголичес­ка­та и ки­рил­с­ка­та.

Изо­би­ли­е­то от но­во­от­к­ри­ти ка­мен­ни над­пи­си пот­вър­ж­да­ва ед­но бо­га­то кул­тур­но нас­лед­с­т­во от сре­ща­та на раз­лич­ни ци­ви­ли­за­ции по те­зи ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни.

*  *  *

Додатък. Още за гот­с­ко­то при­със­т­вие. Край Сви­щов и до днес съ­щес­т­ву­ват ос­тан­ки­те на рим­с­ки­я град Но­ве, кой­то през V-VI в. e сто­ли­ца на го­ти­те. Оттук тръг­ва гот­с­ки­ят пред­во­ди­тел Те­о­до­рих Ве­ли­ки, за да съз­да­де своя империя на Апе­нин­с­кия по­лу­ос­т­ров със сто­ли­ца Ра­ве­на – сто­ли­ца на ранновизантийското изкуство.

Го­ти­те са при­вър­же­ни­ци на ари­ан­с­т­во­то – от­к­ло­не­ние от ор­то­док­сал­но­то хрис­ти­ан­с­т­во. През ав­густ те по­чи­тат своя све­тец Лу­пус (или Въл­ко).

Про­ект на „Бал­кан­ме­дия“ с ръ­ко­во­ди­тел акад. Ро­сен Ми­лев про­уч­ва готско­то при­със­т­вие но Бал­ка­ни­те.

Съв­мес­т­но с Ка­тед­ра­та по гер­ма­нис­ти­ка при Со­фийс­кия уни­вер­си­тет под ръ­ко­вод­с­т­во­то на проф. Ва­сил Гю­зе­лев бе уреден се­ми­нар от проф. Емилия Стайчева, на кой­то за пър­ви път ви­ен­с­ки­ят ви­зан­то­лог Кон­рад Вол­ф­рам потвър­ди въ­з ос­но­ва на но­ви ис­то­ри­чес­ки из­с­лед­ва­ния древ­ни­те връз­ки между го­ти­те и бал­кан­с­ки­те на­ро­ди.

Нем­с­ки ар­хе­о­ло­ги­чес­ки ек­с­пе­ди­ции пра­вят ин­тен­зив­ни раз­коп­ки в Нико­по­лис ад Ис­т­рум и Но­ве.