петък, 4 септември 2020 г.


Джон Ата­на­сов

Американски учен от българско потекло,
Предтеча на информационната ера

Аз­бу­ки­те от­ра­зя­ват иде­и­те,
по­ро­де­ни в чо­веш­ко­то съз­на­ние.
След три хи­ля­до­ле­тия
пис­ме­на кул­ту­ра
из­ник­ва не­об­хо­ди­мост­та
от но­ви сис­те­ми,
съз­да­де­ни със сред­с­т­ва­та
на съв­ре­мен­на­та на­у­ка.
Мо­я­та дво­ич­на аз­бу­ка
е за­мис­ле­на да от­го­во­ри
на та­зи не­об­хо­ди­мост.

ПИСМО ДО БЪЛГАРИЯ

Ба­ща ми е ро­ден в Бо­я­д­жик ня­кол­ко ме­се­ца пре­ди Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. Дя­до ми е бил убит от тур­ци­те, ко­га­то е бя­гал с же­на си, но­сей­ки на ръ­це невръс­т­ния си син. Кур­шу­мът за­сег­нал и гла­ва­та на де­те­то – то­зи бе­лег му ос­та­на за цял жи­вот. Ба­ща ми се пре­се­лил в Аме­ри­ка на 15-го­диш­на въз­раст и ни­кой от се­мейс­т­во­то ни до мо­е­то ид­ва­не в Бъл­га­рия през 1970 г. не се бе­ше връ­щал в ро­ди­на­та. Но у до­ма се за­па­зи­ха мно­го спо­ме­ни и лю­бов към нея.
През 1970 г. Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те на­ме­ри, че имам ре­ша­ва­ща ро­ля в пос­та­вя­не­то на ос­но­ви­те на елек­т­рон­ноиз­чис­ли­тел­на­та тех­ни­ка. То­зи факт не бе­ше ши­ро­ко из­вес­тен и приз­нат в САЩ. С указ на Пре­зи­ди­у­ма на На­род­но­то съб­ра­ние на Бъл­га­рия бях наг­ра­ден с ор­де­на „Ки­рил и Ме­то­дий“ – I сте­пен.
През ок­том­в­ри 1973 г. след до­сад­но и скъ­постру­ва­що де­ло, ко­е­то продължи по­ве­че от 6 го­ди­ни, съ­ди­я­та Лар­сън от Фе­де­рал­ния съд в Минеаполис обя­ви, че на­ша­та ра­бо­та в Дър­жав­ния уни­вер­си­тет в Айо­ва е ори­ги­нал­на раз­ра­бот­ка и че от нея са про­из­лез­ли ня­кол­ко зна­чи­тел­ни открития. От­то­га­ва в ня­кои тър­гов­с­ки спи­са­ния и в мно­го пуб­ли­ка­ции започна­ха да ме на­ри­чат „ба­ща­та на елек­т­рон­ноиз­чис­ли­тел­на­та ма­ши­на“.
По­лу­чи се стран­на ано­ма­лия: бла­го­да­ре­ние на усър­ди­е­то на БАН България оце­ни мо­я­та дей­ност пре­ди Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти. Аз дъл­жа благодарност на ака­де­ми­ци­те за ока­за­но­то ми вни­ма­ние.
Имам и дру­га лич­на при­чи­на да бла­го­да­ря – то­ва, ко­е­то съм, се дъл­жи на смес­ва­не­то на кръв­та на три ве­ли­ки на­ции: ир­лан­д­с­ка­та, френ­с­ка­та, българска­та. Но по­ло­ви­на­та от та­зи кръв иде от юж­на­та стра­на на Бал­ка­на.
При­вет­с­т­ву­вам мо­и­те бъл­гар­с­ки пра­де­ди!
Но та­зи ми­съл про­из­ти­ча от един по-ос­но­вен прин­цип – об­що­то бла­го на тру­до­лю­би­ви­те и чес­т­ни хо­ра от всич­ки на­ро­ди.
Не­ка оно­ва, ко­е­то ги раз­де­ля, бъ­де уни­що­же­но от из­б­ли­ка на но­ва мъдрост.

Джон В. Атанасов

Писмото е изпратено
до Българската академия на науките
и се съхранява в Научния архив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар