СРОДНА МЪДРОСТ

Или как ки­тай­ски­ят бъл­га­рист Ян Йен­дзие

от­кри­ва съ­от­вет­ствие на ми­съл­та

за рав­ноп­ра­ви­е­то на кул­ту­ри­те

Проф. Ян Йен­дзие е за­вър­шил през 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век Софийския уни­вер­си­тет. Два­де­сет и три го­ди­ни той ръ­ко­во­ди Ка­тед­ра­та по бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия в Пе­кин­ския ин­сти­тут за чуж­ди езици, сет­не е заместник-де­кан на Фа­кул­те­та по из­точ­но­ев­ро­пей­ски ези­ци, ди­рек­тор на Цен­тъ­ра за из­след­ва­не на Източ­на Евро­па, гла­вен ре­дак­тор на сп. „Дун Оу“ („Източ­на Евро­па“). Член е на Съ­ю­за на ки­тай­ски­те пи­са­те­ли и на Управител­ния съ­вет на Съ­ю­за на пре­во­да­чи­те.

За 100-го­диш­ни­на­та на Со­фий­ския уни­вер­си­тет проф. Йен­дзие из­да­де на ки­тай­ски език кни­га за Св. Кли­мент Охрид­ски.

Разговаряхме за делото на славянските първоучители и учениците им.

– Как­во зна­ят днес в Ки­тай за Ки­рил и Ме­то­дий?

– Ки­рил и Ме­то­дий са из­вес­тни днес в Ки­тай пре­дим­но ка­то религиозни дей­ци. В ки­тай­ския реч­ник на ре­ли­ги­и­те, из­да­ден не­от­дав­на, има крат­ка би­ог­ра­фич­на ста­тия за два­ма­та бра­тя. В го­ля­ма­та 70-томна китай­ска ен­цик­ло­пе­дия, ко­я­то из­ли­за от 1980 г. на­сам, е подготвен специален том за чуж­дес­тран­на ли­те­ра­ту­ра, в кой­то Ки­рил и Ме­то­дий са упо­ме­на­ти ка­то пър­во­у­чи­те­ли на сла­вян­ство­то и съз­да­те­ли на сла­вян­ска­та пис­ме­ност.

През 1985 г. цен­трал­ни­ят пра­ви­тел­ствен ор­ган „Гу­ан­мин жи­бао“ отпеча­та в сво­я­та руб­ри­ка „Идей­ни и со­ци­ал­ни яв­ле­ния в чуж­би­на“ моя ста­тия, озаг­ла­ве­на „Праз­ни­кът на сла­вян­ска­та пис­ме­ност и културно-просвет­но­то дви­же­ние в Бъл­га­рия“. В нея раз­ка­зах за създаването на сла­вян­ска­та пис­ме­ност, за ки­ри­ли­ца­та и гла­го­ли­ца­та, за жи­во­та и делото на Ки­рил и Ме­то­дий, за ро­ля­та на пис­ме­нос­тта в разви­ти­е­то на култу­ра­та в сла­вян­ски­те стра­ни, за зас­лу­га­та, ко­я­то Бълга­рия има за спасява­не на де­ло­то на Ки­рил и Ме­то­дий чрез зак­ри­ла­та на тех­ни­те уче­ни­ци, за то­ва, че имен­но бъл­гар­ска­та дър­жа­ва съз­да­ва най-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за из­граж­да­не на кул­ту­ра на на­ро­ден език.

– Как въз­при­е­ма­те ми­съл­та на Кон­стан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф „Слън­це­то све­ти ед­нак­во за всич­ки“?

– Пре­о­до­ля­ва­не­то на три­е­зи­чи­е­то е мно­го важ­но за кул­тур­но­то израства­не на чо­ве­чес­тво­то. Та­зи блес­тя­ща ми­съл на Кон­стан­тин Философ тряб­ва да се пом­ни. Смя­там, че все­ки на­род има свой при­нос в об­ща­та култу­ра на чо­ве­чес­тво­то, своя спе­ци­фи­ка, свои пос­ти­же­ния. В Ки­тай ние сме въз­пи­та­ва­ни в то­зи дух. Тра­ди­ция на ки­тай­ска­та кул­ту­ра е да ува­жа­ва кул­ту­ра­та на дру­ги­те на­ро­ди.

По вре­ме на ди­нас­ти­я­та Тан през VII в. в Ки­тай нав­ли­за ин­дий­ски­ят бу­ди­зъм. То­га­ва ди­нас­ти­я­та из­пра­ща в Индия уче­ни и тех­ни уче­ни­ци да изу­ча­ват бу­дис­тки­те идеи. По та­къв на­чин бу­диз­мът  пов­ли­я­ва сил­но върху ки­тай­ска­та кул­ту­ра. В на­шия език има съ­що мно­го чуж­ди­ци от средно­а­зи­ат­ски­те ези­ци – наз­ва­ния на пло­до­ве, му­зи­кал­ни ин­стру­мен­ти и пр.

През пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия Ки­тай пред­прие но­ва по­ли­ти­ка на отворе­ни вра­ти, с пог­лед към це­лия свят с цел да се ожи­ви ико­но­ми­ка­та и ед­нов­ре­мен­но с то­ва да се осъ­щес­тви по­дем в кул­тур­на­та об­ласт.

Бъл­гар­ска­та  кул­ту­ра съ­що е от­во­ре­на към це­лия свят, как­ва­то е била иде­я­та на Ки­рил и Ме­то­дий за об­щу­ва­не­то меж­ду хо­ра­та и народите. Всеки на­род на­ис­ти­на има пра­во да пи­ше на своя пис­ме­ност.

Една ста­рин­на ки­тай­ска мъд­рост гла­си: „Слън­че­ва­та свет­ли­на осветя­ва ця­ла­та зе­мя“. Тя мно­го на­пом­ня по съ­щи­на­та си за ми­съл­та на Констан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф.

17 август 1988 г.

София