ТРЕ­ТА СЛЕД ЕЛА­ДА И РИМ

Ни­ко­лай Фе­дорен­ко

Руски писател и дипломат

В бъл­гар­с­ка­та ет­ног­раф­с­ка и кул­тур­на сти­хия са се сле­ли всич­ки ветро­ве и те­че­­ния, ко­и­то са ид­ва­ли от За­па­да и Из­то­ка. Ед­нов­ре­мен­но с това бъл­гар­с­ки­ят на­род, чи­я­то дър­жа­ва ве­ко­ве на­ред е би­ла ожи­вен кръсто­път, мно­гок­рат­но е по­на­сял уда­ри­те на съд­ба­та, из­пит­вал е на собствен гръб ней­ни­те прев­рат­нос­ти, пет­с­то­тин го­ди­ни е стра­дал под чуждо иго. Пло­дот­вор­но вли­я­ние при фор­ми­ра­не­то му оба­че са уп­раж­ни­ли бо­га­ти­те кул­ту­ри и ци­ви­ли­за­ции – тра­кийс­ка­та, гръц­ка­та, рим­с­ка­та, славян­с­ка­та, пра­бъл­гар­с­ка­та, ви­зан­тийс­ка­та, за­пад­на­та и из­точ­на­та. Той е съ­у­мял да пре­ос­мис­ли и да прет­во­ри ду­хов­ни­те пос­ти­же­ния на те­зи цивили­за­ции, ка­то е за­па­зил при то­ва сво­я­та кул­ту­ра и на­ци­о­нал­на самобит­ност.

В ре­зул­тат се по­я­вя­ва син­тез от тра­кийс­ка, елин­с­ка, ви­зан­тийс­ка и други мес­т­ни кул­ту­ри. Имен­но то­ва сли­ва­не е да­ло на све­та се­гаш­на­та култу­ра на Бъл­га­рия.

Ко­га­то се из­с­лед­ват ду­хов­ни­ят жи­вот и ис­то­ри­я­та на кул­ту­ра­та, обичай­ни­те тер­ми­ни за­пад и из­ток ед­ва ли мо­гат да се при­е­мат ка­то научни де­фи­ни­ции за адек­ват­ни по­ня­тия. Те по-ско­ро тряб­ва да се разглеж­дат ка­то сим­во­ли или ус­лов­нос­ти с тях­но­то ог­ра­ни­ча­ва­що значение, ка­то по­ня­тия, свър­за­ни с дви­же­ни­е­то на не­бес­но­то све­ти­ло, т.е. с из­г­ре­ва и за­ле­за на слън­це­то.

Бъл­га­рия – та­ка, как­то я схва­щам аз – е би­ла мост, по кой­то в Ев­ро­па са се вър­на­ли ан­тич­на­та кул­ту­ра и ан­тич­на­та ми­съл, уни­що­же­ни на европейс­кия кон­ти­нент по вре­ме на Ве­ли­ко­то пре­се­ле­ние на на­ро­ди­те, но за­па­зи­ли се в Азия. Тук, в Бъл­га­рия, пър­ва­та фе­о­дал­на стра­на в Ев­ро­па, могат да се срещ­нат раз­ва­ли­ни от най-ста­ро­то Ев­ро­пейс­ко сред­но­ве­ко­вие.

Бъл­га­рия е тре­та­та в Ев­ро­па зе­мя на ан­тич­на­та кла­си­ка след Древ­на Ела­да и Рим. Три­на­де­сет ве­ка ни де­лят от съз­да­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та държа­ва. Пре­ди три­на­де­сет ве­ка тук са се сме­си­ли сла­вян­с­ки­те пле­ме­на, мест­но­то тра­кийс­ко на­се­ле­ние – мо­хи­ка­ни на ан­тич­ни­те вре­ме­на и древна­та кул­ту­ра — и кон­ни­те ор­ди на пра­бъл­га­ри­те. Тук, на те­зи зе­ми на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров, къ­де­то са пре­ми­на­ли вих­ри­те на роб­с­ки въс­та­ния, през VII в. би­ла ос­но­ва­на Бъл­га­рия – един­с­т­ве­на­та ев­ро­пейс­ка дър­жа­ва, ко­я­то съ­у­мя­ла да за­па­зи име­то си.

Бъл­га­рия при­те­жа­ва един­с­т­ве­ни по ро­да си злат­ни сък­ро­ви­ща от траките. Изя­щес­т­во и ви­со­ко майс­тор­с­т­во ли­чат в съ­до­ве­те и ук­ра­ше­ни­я­та на тра­ки­те – ис­тин­с­ки сък­ро­ви­ща. Ненап­раз­но те са си спе­че­ли­ли световна сла­ва. Ели­ни­те и рим­ля­ни­те са й ос­та­ви­ли в нас­лед­с­т­во ка­мен­ни нас­тил­ки, мра­мор­ни ам­фи­те­ат­ри и хра­мо­ве, ба­ни, пос­т­ро­е­ни край множест­во топ­ли из­во­ри, с ко­и­то е та­ка бо­га­та та­зи зе­мя.

Пър­ви от це­лия сла­вян­с­ки род бъл­га­ри­те съз­да­ват своя пис­ме­ност и кни­га. В про­ти­во­вес на гос­под­с­т­ва­щия дог­мат за три­е­зи­чи­е­то славянобългар­с­ка­та аз­бу­ка на Ки­рил и Ме­то­дий да­де на ев­ро­пейс­ка­та лите­ра­ту­ра пър­ви­те пис­ме­ни па­мет­ни­ци на раз­би­ра­ем за на­ро­да език. Първи­ят в Ев­ро­па „Зла­тен век“ на пис­ме­ност­та мо­же да бъ­де на­ре­чен българ­с­ки. Слу­жей­ки си със сла­вян­с­ка­та пис­ме­ност, бо­го­ми­ли­те в България въ­о­ръ­жа­ват пър­во­то на­род­но ан­ти­фе­о­дал­но дви­же­ние в Ев­ро­па с идеи, ко­и­то ста­ват но­во стъ­па­ло в раз­ви­ти­е­то на ев­ро­пейс­ка­та фи­ло­соф­с­ка ми­съл от она­зи епо­ха.

Из­вес­т­но е, че за ли­те­ра­ту­рен език на Древ­на­та Рус се приз­на­ва славянс­ки­ят език, кой­то в ос­но­ва­та си е ста­ро­бъл­гар­с­ки, но е из­ми­нал голям и са­мос­то­я­те­лен път на раз­ви­тие в Ру­сия.

Из книгата „Български записки“. София, 1982 г.

В. „За буквите – О писменехь“, бр. 7, 1983 г.