Ед­на ду­ма

за два­ма учи­те­ли и пе­ти­ма уче­ни­ци

Петко Тотев

Кои са Све­ти­те Сед­мо­чис­ле­ни­ци?

То­ва са Све­ти­те рав­но­а­пос­то­ли Ки­рил и Ме­то­дий и тех­ни­те пе­ти­ма Све­ти уче­ни­ци: Кли­мент, На­ум, Го­разд, Са­ва и Ан­ге­ла­рий.

В Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ва­та тра­ди­ция с ед­на ду­ма са обе­ди­не­ни учи­те­ли  и уче­ни­ци. Ед­на ду­ма – ста­ро­бъл­гар­с­ка, об­щос­ла­вян­с­ка – из­ра­зя­ва трайността и неп­ре­къс­ва­е­мост­та на свя­то об­що­чо­веш­ко де­ло. В ед­на ду­ма са съб­ра­ни ис­то­рия и бъ­де­ще, труд­нос­ти и по­бе­ди.

Най-щас­т­ли­ви­те уче­ни­ци на Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий на­ми­рат прис­тан в Бъл­га­рия. То­ва е ис­тин­с­ко спа­се­ние за ве­ли­ко об­що­чо­веш­ко де­ло. Възкръс­ва то­ку-що съз­да­де­на, го­не­на и прес­лед­ва­на пис­ме­ност с общославян­с­ко, об­що­ев­ро­пейс­ко, об­щох­рис­ти­ян­с­ко зна­че­ние.

Уче­ни­ци­те про­дъл­жа­ват за­поч­на­то­то от учи­те­ли­те. В Бъл­га­рия, наскоро при­е­ла хрис­ти­ян­с­т­во­то, нас­ко­ро пок­ръс­те­ни­ят княз Бо­рис I приема с от­к­ри­ти обя­тия, с ве­ли­ка ра­дост уче­ни­ци­те на Све­ти­те равноапостол­ни бра­тя. Към де­ла­та на пър­во­у­чи­те­ли­те за­поч­ват да се приба­вят и при­ум­но­жа­ват де­ла­та на уче­ни­ци­те. И об­ща­та ра­бо­та е извърше­на. От пър­ви­те сла­вян­с­ки ма­нас­ти­ри по зе­ми­те на Бъл­га­рия, Сърбия, Ки­ев­с­ка Ру­сия все по-ши­ро­ко и по-ши­ро­ко се раз­п­рос­т­ра­ня­ва хрис­ти­ян­с­ко­то сло­во – сло­во за раз­би­ра­не и ра­зу­ме­ние, за съ­чув­с­т­вие и пока­я­ние, за брат­с­т­во на всич­ки хо­ра.

Све­ти­те Сед­мо­чис­ле­ни­ци и се­га из­лъч­ват свет­ли­на на рав­ноп­ра­вие и един­с­т­во меж­ду на­ро­ди и по­ко­ле­ния, меж­ду кул­ту­ри сла­вян­с­ки и неславян­с­ки. Са­мо уче­ни­ци­те мо­гат да про­дъл­жат за­поч­на­то­то от учителите. Обе­ди­ня­ва­ща­та ду­ма, в ко­я­то са съ­е­ди­не­ни уси­ли­я­та, трудовете, бла­го­род­с­т­ва­та на учи­те­ли­те и уче­ни­ци­те, под­чер­та­ва не­що съд­бо­нос­но важ­но – връз­ка­та на вре­ме­на­та, по­ко­ле­ни­я­та, кул­ту­ри­те. Всичко ос­та­на­ло е на вто­ро мяс­то. (Нап­ри­мер йе­рар­хи­я­та на зас­лу­ги­те, мяс­то­то в ис­то­ри­я­та, ана­ли­зи­те на ус­пе­хи­те и по­ра­же­ни­я­та и т.н.)

Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­во­то ви­со­ко по­ня­тие Све­ти Сед­мо­чис­ле­ни­ци на­пом­ня на всич­ки, че в ос­но­ви­те на об­щос­ла­вян­с­ко­то сло­во­об­ра­зу­ва­не имат предим­с­т­во ду­ми­те за при­ба­вя­не и при­ум­но­же­ние – нап­ри­мер съ­зи­да­ние, сът­во­ре­ние, сът­вор­чес­т­во. Све­ти­те Сед­мо­чис­ле­ни­ци са ве­чен път на Слово­то от учи­те­ли към уче­ни­ци, от на­род към на­род, от ра­зум към ра­зум, от сър­це към сър­це. Път, кой­то не мо­же да бъ­де раз­ру­шен и ни­ко­га ня­ма да бъ­де без­лю­ден.

Слово, произнесено пред паметника

на Св. Св. Кирил и Методий,

Мурманск, 24 май 1990 г.