ДА ПРЕ­БЪ­ДЕ КИ­РИ­ЛИ­ЦА­ТА!

Днеш­ни при­пис­ки към Храбъро­вия пам­ф­лет „За бук­ви­те“

ГАБ­РИ­ЕЛ ГАР­СИЯ МАР­КЕС

„Вие, бъл­га­ри­те, сте се ог­ра­ди­ли с не­поз­на­та­та за по-го­ля­ма­та част от све­та ки­ри­ли­ца, за да под­си­ли­те още по­ве­че лю­бо­пит­с­т­во­то към ва­ша­та древ­на кул­ту­ра.“

АФЕ­У­ЪРК ТЕК­ЛЕ

Све­тов­но­из­вес­тен ети­оп­с­ки ху­дож­ник

„Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий да­до­ха на бъл­га­ри­те тре­то­то око, за да виж­дат ис­ти­на­та.“

ГЕН­ЧО СТО­ЕВ

„Дъл­го съм се въз­хи­ща­вал на вне­зап­на­та по­я­ва на ста­ро­бъл­гар­с­ка­та литература, из­бух­на­ла сред тъм­ни­на­та на сред­но­ве­ков­но­то ев­ро­пейс­ко небитие ка­то но­ва раз­ши­ря­ва­ща се га­лак­ти­ка. Ней­на­та свет­ли­на оза­ри и други те­ри­то­рии, и дру­ги на­ро­ди. Тя про­дъл­жи да пул­си­ра мо­гъ­ща чак до оня те­жък миг в на­ша­та ис­то­рия, кой­то мо­же­ше да се ока­же ги­бе­лен за съществува­не­то на на­род­ност­та ни.

Лед­ни­ко­ви­ят ото­ман­с­ки пе­ри­од не ни по­гу­би, са­мо за­що­то из по­тай­ни­те килии на ма­нас­ти­ри­те ос­та­на­ха да бу­ду­ват мно­го кни­ги, да гре­ят мно­го канди­ла. Пък и част от лъ­че­ни­е­то, пръс­на­то из прос­т­ран­с­т­ва­та през обил­ни­те пе­ри­о­ди, се връ­ща­ше ка­то бла­го­дар­но ехо от­там и бу­де­ше на­деж­ди. Та­ка че но­ви­ят взрив на въз­рож­ден­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра е са­мо прип­лам­ва­не на не­що отдав­на съ­щес­т­ву­ва­що. И ето: до Йо­ан Ек­зарх и Чер­но­ри­зец Хра­бър, до Патри­арх Ев­ти­мий и Гри­го­рий Цам­б­лак зас­та­на­ха Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки и Соф­ро­ний Вра­чан­с­ки...

Днес ние про­дъл­жа­ва­ме да тво­рим и да мис­лим, да го­во­рим и да съ­ну­ва­ме на род­ния си език. Но всъщ­ност ко­га се по­я­ви то­зи „език све­щен на на­ши­те де­ди“? За­що­то на­ши­те де­ди имат и тра­кийс­ко, и сла­вян­с­ко, и пра­бъл­гар­с­ко по­тек­ло! Кои от тях ни го за­ве­ща­ха? То­ва ста­на по вре­ме­то на цар Бо­рис Първи. Той бе под­к­ре­пен от де­ло­то на Ки­рил и Ме­то­дий и от си­на си Симеон…

Как да заб­ра­вим, че ония но­во­сът­во­ре­ни пис­ме­на, че оня млад език и него­ва­та то­ку-що ро­де­на ли­те­ра­ту­ра още от люл­ка­та си пог­лед­на­ха на­ви­соко и на­да­ле­че?

И че вмес­то гу­ка­не, още то­га­ва над све­та се по­не­се един не­пов­то­рим от нас – и чо­веш­ки, и кос­ми­чен, и не­заг­лъх­ващ до­се­га „Шес­тод­нев“. То­зи без­с­мър­тен ка­мер­тон, то­ва чу­до­дей­но сло­во е ед­на от си­ли­те, ко­и­то ни ор­га­ни­зи­рат.“

ЛЕ­О­НИД ЛЕ­О­НОВ

„Чест и сла­ва вам, пок­ро­ви­те­ли и нас­тав­ни­ци на сла­вя­ни­те, све­ти бра­тя Кирил и Ме­то­дий, по­ма­га­ли на по­том­ци­те да не се от­к­ло­нят от хрис­ти­ян­с­кия път в по­ри­ва си към звез­ди­те и в здра­ча на на­ше­то смут­но вре­ме да не за­гу­бят вя­ра в свет­ло­то плад­не на чо­ве­чес­т­во­то.“

ФЬО­ДОР АБ­РА­МОВ

„Ве­че хи­ля­да го­ди­ни – точ­но хи­ля­да го­ди­ни – вся­ко рус­ко де­те, пре­ди да прис­тъ­пи в лъ­че­зар­ния храм на на­у­ка­та, кул­ту­ра­та и из­кус­т­во­то, за­у­ча­ва триде­се­ти­на бук­ви, ус­во­я­ва клю­чо­ве­те, един­с­т­ве­но чрез ко­и­то мо­гат да се отво­рят вра­ти­те на то­зи храм.

И те­зи клю­чо­ве, един­с­т­ве­ни по ро­да си на­ис­ти­на, са из­ко­ва­ни от най-чисто­то зла­то на сла­вян­с­ки­те ези­ци, на сла­вян­с­кия дух, кой­то е дал на рус­кия на­род и на дру­ги­те сла­вян­с­ки на­ро­ди ве­ли­ки­ят бъл­гар­с­ки прос­ве­ти­тел Ки­рил.

Имен­но той, Ки­рил, и не­го­ви­ят спод­виж­ник Ме­то­дий са за­ло­жи­ли ос­но­ви­те на брат­с­т­во­то меж­ду сла­вян­с­ки­те на­ро­ди, без ко­и­то не мо­же да има тра­ен мир на Зе­мя­та.“

ПЕ­ТЕР КИ­РАЙ

Бу­да­пе­ща

„Кон­с­тан­тин-Ки­рил и Ме­то­дий от­с­то­я­ва­ха ис­ти­на­та на сво­е­то уче­ние, правото на пис­ме­ност на май­чин език и по то­зи на­чин пос­та­ви­ха ос­но­ва­та на ста­ро­бъл­гар­с­ка­та книж­ни­на.“

ЙО­СИП ХАМ

Ви­е­на

„Ки­рил и Ме­то­дий са да­ли на сла­вя­ни­те пис­ме­ност и са ги въ­ве­ли в све­тов­на­та кул­ту­ра. Тях­но­то де­ло днес сияе пове­че, от­кол­ко­то пре­ди 1100 го­ди­ни.“

МО­ШЕ АЛ­Т­БА­У­ЕР

Еру­са­лим

„Съв­ре­мен­ни­те по­ко­ле­ния, ко­и­то се­га из­пол­з­ват ки­ри­ли­ца­та, са длъж­ни да се от­на­сят с бла­го­го­ве­ние и по­чит към ве­ли­ко­то де­ло на Ки­рил и Ме­то­дий, да виж­дат в та­зи пис­ме­ност и в твор­би­те, съз­да­де­ни на нея, сим­вол на кул­тур­но-ис­то­ри­чес­ко­то нас­лед­с­т­во на де­ди­те си и да я па­зят за ид­ни­те по­ко­ле­ния.“

ГУ­НАР СВА­НЕ

Ор­хус

„Ако съв­ре­мен­ни­те хо­ра ис­кат да раз­бе­рат са­ми­те се­бе си, те би­ха мог­ли – и са длъж­ни – да прос­ле­дят пъ­тя, кой­то от­веж­да на­зад в ис­то­ри­я­та. В края на то­зи път ка­то свет­ли пъ­те­во­ди­те­ли сто­ят пър­во­у­чи­те­ли­те Ки­рил и Ме­то­дий.

Хо­ра от по­доб­на ве­ли­чи­на ка­то учи­те­ли­те Ки­рил и Ме­то­дий за­ви­на­ги ще ос­та­нат из­вор на вдъх­но­ве­ние за всич­ки хо­ра –не са­мо за бъл­га­ри­те и сла­вя­ни­те.“

БАЛ­ДУР ПАН­ЦЕР

Хайделберг

„Ки­рил и Ме­то­дий не са­мо са изоб­ре­ти­ли сла­вян­с­ки­те пис­ме­на, но са да­ли на сла­вя­ни­те чрез кни­ги­те дос­тъп до све­та на чо­веш­кия дух.“

ВИН­ЧЕН­ЦО ДИ­А­МАН­ТЕ

Ве­не­ция

„Кул­ту­ра­та не е бо­гат­с­т­во са­мо за един на­род. Тя е сък­ро­ви­ще за ця­ло­то човечес­т­во. Арис­то­тел не е са­мо за Гър­ция, Ле­о­нар­до да Вин­чи не е са­мо за Ита­лия, Ки­рил и Ме­то­дий имат зна­че­ние за це­лия свят, за­що­то те да­до­ха на сла­вя­ни­те въз­мож­ност да бъ­дат бра­тя.“

ДЕ­САН­КА МАК­СИ­МО­ВИЧ

Бел­г­рад

„Виж­дам, че сме сла­вян­с­ки бра­тя и по то­ва, че и ва­ши­ят на­род, бъл­гар­с­ки­ят, как­то и на­ши­ят, це­ни пис­ме­ност­та, кни­га­та, кул­ту­ра­та.

Да пре­бъ­де ки­ри­ли­ца­та!“

ЖАН ЛЕ ГИЮ

Мон­ре­ал

„Ста­ро­бъл­гар­с­ки­ят език и ли­те­ра­ту­ра про­цъф­тя­ват и пре­ми­на­ват през по-голя­ма­та част от сла­вян­с­кия свят – на мес­та за пър­ви път, на дру­ги – ка­то ве­ли­ко въз­раж­да­не.

Сър­бия при­е­ма ста­ро­бъл­гар­с­кия ка­то свой пър­ви ре­ли­ги­о­зен и литературен език. Ру­мъ­ния – ед­на нес­ла­вян­с­ка дър­жа­ва, пра­ви съ­що­то. Ру­сия по вре­ме на офи­ци­ал­на­та си хрис­ти­я­ни­за­ция от пос­лед­на­та чет­върт на Х в. (988 г.) при­е­ма кни­ги за бо­гос­лу­же­ние и ли­те­ра­ту­ра от бъл­га­ри­те.

Ус­пе­хът при на­ла­га­не­то на ста­ро­бъл­гар­с­кия език в кул­тур­ния жи­вот и рели­ги­я­та е глав­ни­ят ас­пект от ре­во­лю­ци­он­но­то де­ло на Ки­рил и Ме­то­дий. Пред ли­це­то на ед­на мощ­на опо­зи­ция те ус­пя­ват да из­диг­нат ези­ка до равнище­то на ла­тин­с­кия и гръц­кия.

И не­що по­ве­че: меж­ду Из­точ­ния и За­пад­ния блок от то­зи пе­ри­од – Визан­тия и Рим, два­ма­та ве­ли­ки ре­фор­ма­то­ри на­ла­гат пра­во­то на тре­ти свят, на­ла­гат пра­во­то на сла­вян­с­кия свят да из­диг­не своя глас.

Ла­тин­с­ки­ят, гръц­ки­ят и дру­ги чуж­ди ези­ци по оно­ва вре­ме би­ли пра­во на при­ви­ле­ги­ро­ва­но мал­цин­с­т­во; Ки­рил и Ме­то­дий да­ват пра­во на ши­ро­ки­те на­род­ни ма­си да учат и се из­ра­зя­ват на своя соб­с­т­вен език и да имат такова пра­во, ко­е­то да бъ­де ува­жа­ва­но от всич­ки.

То­ва е ве­ли­ка­та кул­тур­на ре­во­лю­ция на хрис­ти­ян­с­кия свят през IХ в. – факт, доб­ре поз­нат от ста­ри вре­ме­на.“

АШИТ ЧАК­РА­БОР­ТИ

Дел­хи

„Жи­во­тът, твор­чес­т­во­то и уче­ни­е­то на Ки­рил и Ме­то­дий мо­гат да се съпоставят и да бъ­дат раз­б­ра­ни, ако те се срав­нят с нас­лед­с­т­во­то на ве­ли­ки­те ин­дийс­ки ре­ли­ги­оз­ни во­да­чи Бу­да, Чай­та­ния и На­нак. Дру­га по­доб­на фигу­ра в Ин­дия е Атиша Дипанкара Шриджняна, чий­то жи­вот и дей­ност на­по­до­бя­ват жи­во­та и дей­ност­та на Ки­рил. Ки­рил в Мо­ра­вия и Ди­пан­ка­ра в Ти­бет имат мно­го об­щи де­ла. Чрез де­ло­то на Ки­рил и брат му Ме­то­дий ние раз­би­ра­ме по-доб­ре сла­вян­с­ки­те на­ро­ди, из­пит­ва­ме род­с­т­во с тях, за­що­то ние всич­ки сме ми­на­ва­ли и ми­на­ва­ме през съ­щи­те бор­би за ут­вър­ж­да­ва­не на на­шия език и кул­ту­ра.

Бъл­га­ри­те мо­гат с ос­но­ва­ние да се гор­де­ят с фак­та, че кни­жов­ни­ци­те от Пър­во­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во са би­ли пря­ко за­поз­на­ти с пред­х­рис­ти­ян­с­ка­та гръц­ка фи­ло­со­фия на Сок­рат, Пла­тон и Арис­то­тел, въп­ре­ки че го­ля­ма­та част от нея е от­ся­та през си­то­то на хрис­ти­ян­с­кия ви­зан­тийс­ки дог­ма­ти­зъм. Ру­си­те и сър­би­те не вли­зат в тол­ко­ва не­пос­ред­с­т­вен кон­такт със ста­ри­те ев­ро­пейс­ки сък­ро­ви­ща. Без пре­у­ве­ли­че­ние мо­же да се твър­ди, че пре­ди Ре­не­сан­са в Европа ни­коя дру­га сред­но­ве­ков­на на­род­ност, ос­вен бъл­гар­с­ка­та, не е мог­ла да се доб­ли­жи тол­ко­ва до древ­ни­те гръц­ки фи­ло­со­фи.“

АЛ­БЕРТ РА­УХ

Ре­ген­с­бург

„Чу­вал съм и в Гър­ция, и в Бъл­га­рия да каз­ват: „Оти­вам в Ев­ро­па“. Но то­ва е без­с­мис­ли­ца. Те имат пред­вид за­пад­ни­те час­ти на кон­ти­нен­та, а всъщ­ност него­во­то об­що наз­ва­ние се по­я­вя­ва от­на­ча­ло ка­то наз­ва­ние на об­ласт­та западно от Бос­фо­ра и Дар­да­не­ли­те. Вие, гър­ци­те и бъл­га­ри­те, всъщ­ност обита­ва­те са­мо­то сър­це на Ев­ро­па – геогра­фс­ки и ис­то­ри­чес­ки! По те­зи места в древ­ност­та и през Ран­но­то сред­но­ве­ко­вие има блес­тя­ща кул­ту­ра и ци­ви­ли­за­ция, до­ка­то у нас нап­ри­мер, в Се­вер­на Гер­ма­ния, по оно­ва вре­ме не е има­ло ни­що.

Заб­ра­вя се и дру­го: по­ло­ви­на­та от ев­ро­пейс­ко­то на­се­ле­ние днес са славяни.

Епо­ха­та, в ко­я­то жи­ве­ят бра­тя­та Ки­рил и Ме­то­дий, е твър­де срод­на с днеш­на­та. Ние има­ме го­ля­ма­та от­го­вор­ност да след­ва­ме тех­ния при­мер. Те ид­ват от Из­то­ка с ми­сия  за сбли­же­ние със За­па­да. Ако то­ва бе­ше ста­на­ло нав­ре­ме­то, ня­ма­ше Бъл­га­рия да я пос­тиг­не та­зи ог­ром­на бе­да – да пад­не под уда­ри­те на ото­ма­ни­те. А хрис­ти­ян­с­ки­ят свят мо­же би ще­ше да се съх­ра­ни ка­то един­но ця­ло.“

ИМ­РЕ ТОТ

Се­гед

„Де­ло­то на Ки­рил и Ме­то­дий в ни­ка­къв слу­чай не мо­же да бъ­де раз­б­ра­но без не­го­вия бъл­гар­с­ки ас­пект. Как­во би ста­на­ло, ако тех­ни­те уче­ни­ци – Климент Ох­рид­с­ки, На­ум, Ан­ге­ла­рий не бя­ха дош­ли в Бъл­га­рия, в престолнина­та на княз Бо­рис I – Плис­ка. Ве­ро­ят­но сла­вян­с­ко­то пис­мо не би из­чез­на­ло, но ня­ма­ше да по­лу­чи та­ко­ва все­мир­но ис­то­ри­чес­ко зна­че­ние, какво­то има днес, как­во­то му оси­гу­ри Пър­ва­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва. 

Сле­дов­ни­ци­те на два­ма­та со­лун­с­ки бра­тя прис­ти­гат в Бъл­га­рия, ко­я­то по оно­ва вре­ме из­пит­ва нуж­да тък­мо от та­ки­ва хо­ра ка­то тях, и то­ва им позволява да раз­гър­нат гран­ди­оз­на по своя об­х­ват прос­ве­ти­тел­с­ка дей­ност.

В то­зи сми­съл Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­во­то де­ло нав­ли­за дъл­бо­ко в рус­ло­то на об­щос­ла­вян­с­ко­то раз­ви­тие и най-ве­че на ста­ро­бъл­гар­с­ко­то хрис­ти­я­ни­зи­ра­що и ху­ма­ни­зи­ра­що се об­щес­т­во.“

РА­ЛЯ ЦЕЙТ­ЛИН

Мос­к­ва

„Ста­ро­бъл­гар­с­ки­ят език – пър­ви­ят ли­те­ра­ту­рен език на сла­вя­ни­те е изиг­рал зна­чи­тел­на ро­ля в кул­тур­на­та ис­то­рия на сла­вян­с­ки­те на­ро­ди, ка­то е ока­зал го­ля­мо вли­я­ние вър­ху фор­ми­ра­не­то и раз­ви­ти­е­то на поч­ти всич­ки сла­вян­с­ки ли­те­ра­тур­ни ези­ци.“

СВЕТ­ЛА­НА ПЛЕТ­НЬО­ВА

Мос­к­ва

„Рус­ки­те хо­ра ви­на­ги ще та­чат па­мет­та на Ки­рил и Ме­то­дий, да­ли на славяни­те пис­ме­ност, ко­я­то най-доб­ре из­ра­зя­ва тех­ния език. С нея са си служи­ли Пуш­кин, Тол­с­той, Дос­то­ев­с­ки, чи­и­то твор­би са дос­то­я­ние на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во.“

БО­РИС РИ­БА­КОВ

Мос­к­ва

„През Х в. Ки­ев­с­ка Ру­сия въз­п­ри­е­ма сла­вян­с­ка­та пис­ме­ност, ар­хи­тек­ту­ра­та и жи­во­пис­та на Ви­зан­тия с пос­ред­ни­чес­т­во­то на Бъл­га­рия.

Бъл­гар­с­ки­те кни­ги не са се пре­веж­да­ли на рус­ки език, те прос­то са би­ли пре­пис­ва­ни, за­що­то са би­ли на­пъл­но раз­би­ра­е­ми.

Сле­до­ва­тел­но пре­ди хи­ля­да го­ди­ни Ру­сия е би­ла уче­нич­ка на Бъл­га­рия, ко­я­то от своя стра­на пък се е учи­ла от Ви­зан­тия. Ви­зан­тийс­ка­та кул­ту­ра е дош­ла в Ру­сия, пре­чу­пе­на през пог­ле­да на бъл­гар­с­ки­те кни­жов­ни­ци. Ние не заб­ра­вя­ме то­ва.“

(В пре­вод на но­во­бъл­гар­с­ки език)