ВЕЛИК ДАР

Или как япон­ски­ят сла­вист проф. Сьо­и­чи Ки­му­ра

про­дъл­жи де­ло­то на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ви­те уче­ни­ци

Проф. Сьо­и­чи Ки­му­ра – един от име­ни­ти­те съв­ре­мен­ни сла­вис­ти, пре­зи­дент на Япон­ска­та сла­вис­тич­на асо­ци­а­ция, дой­де за пръв и пос­ле­ден път в Бълга­рия за Меж­ду­на­род­на­та кон­фе­рен­ция по по­вод 1100-го­диш­ни­на­та от кон­чи­на­та на сла­вян­ския пър­во­у­чи­тел Ме­то­дий. Той но­се­ше със се­бе си скъп дар – то­ку-що из­да­де­на­та в Япо­ния „Гра­ма­ти­ка на ста­рос­ла­вян­ски (ста­ро­бъл­гар­ски) език“, от­пе­ча­та­на раз­кош­но.

Пос­ред­ник при сре­ща­та ни бе проф. Джун-ичи Са­то от То­кий­ския универ­си­тет. Пос­лед­ни­ят пре­по­да­ва там рус­ки език, из­ли­за по те­ле­ви­зия­та. Сам из­след­ва ста­ро­бъл­гар­ски­те аз­бу­ки и творбата на Чер­но­ри­зец Хра­бър.

– Как бе съз­да­де­на най-но­ва­та гра­ма­ти­ка на ста­ро­бъл­гар­ския език?

– Един мой пред­шес­тве­ник, япон­ски­ят сла­вист Ога­ва, пре­ди го­ди­ни из­да­де по­доб­на гра­ма­ти­ка. Аз оба­че бях не­до­во­лен от нея. Там материята е твър­де ха­о­тич­но из­ло­же­на и то­ва зат­руд­ня­ва сту­ден­ти­те при ов­ла­дя­ва­не­то й. Исках не­об­хо­ди­ми­ят за изу­ча­ва­не ма­те­ри­ал да бъ­де пред­ста­вен възможно най-яс­но. За­то­ва под­брах срав­ни­тел­но ле­ки тексто­ве от паметници­те.

При със­та­вя­не­то на моя учеб­ник аз с го­ля­мо удов­лет­во­ре­ние се запознах с учеб­ни­ка на проф. Ки­рил Мир­чев, кой­то се ока­за мно­го по­ле­зен в мо­я­та ра­бо­та. Той е кра­тък и ясен, с прак­ти­чес­ка на­со­че­ност към учебната ра­бо­та в уни­вер­си­те­та.

На­ши­те сту­ден­ти изу­ча­ват ан­глий­ски, френ­ски, нем­ски език. Славянско­то пис­мо ги зат­руд­ня­ва. За япон­ска­та пуб­ли­ка то на­ис­ти­на изглеж­да твър­де стран­но. Дос­та хо­ра твър­дят, че ки­рил­ски­те бук­ви им пре­чат да се за­ни­ма­ват с рус­ки и бъл­гар­ски език. Аз се про­ти­во­пос­та­вям на то­ва схва­ща­не.

Мо­и­те ар­гу­мен­ти са, че и ла­тин­ска­та, и сла­вян­ска­та аз­бу­ка са дош­ли от гръц­ки език и в края на кра­и­ща­та са ед­но и съ­що не­що. А он­зи, кой­то ис­ка да ус­вои рус­кия език, на вся­ка це­на тряб­ва да се за­е­ме с българистика.

Рус­ки­ят ли­те­ра­ту­рен език е из­гра­ден вър­ху ос­но­ва­та на старобългарския език. През Х в. той пред­став­ля­ва са­мо не­гов ва­ри­ант. По то­зи въп­рос аз спо­де­лям из­ця­ло схва­ща­не­то на съ­вет­ския учен Ки­но­кур, из­ло­же­но в не­го­во­то из­след­ва­не „Исто­рия на рус­кия език“.

– Как въз­при­е­ма­те раз­лич­ни­те на­уч­ни тер­ми­ни ста­рос­ла­вян­ски, древно­чер­ков­нос­ла­вян­ски, ста­ро­бъл­гар­ски език?

– То­ва спо­ред мен не е твър­де важ­но. Ва­жен е проб­ле­мът за развитието на то­зи език и за не­го­во­то мяс­то в све­тов­на­та кул­ту­ра. Лично аз пред­по­чи­там тер­ми­на древ­но­чер­ков­нос­ла­вян­ски.

– Проф. Ро­же Бер­нар на­ри­ча ста­ро­бъл­гар­ския тре­ти кла­си­чес­ки език на но­ва Евро­па…

– Има го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду ла­тин­ски и ста­ро­бъл­гар­ски. В продължение на мно­го ве­ко­ве ла­тин­ски­ят език е бил изу­ча­ван с ог­ро­мен труд, за­що­то той се от­на­ся до най-об­ра­зо­ва­ни­те хо­ра на оне­зи вре­ме­на. Ста­ро­бъл­гар­ски­ят език е ве­лик дар, да­ден от бра­тя­та Ки­рил и Ме­то­дий на сла­вя­ни­те, за­що­то е бил дос­тъ­пен за тях. Отна­ча­ло той е бил достъпен само за уче­ни­ци­те на два­ма­та бра­тя и пос­те­пен­но е ов­ла­дя­ван от по-широки кръ­го­ве.

Днес има раз­лич­ни об­лас­ти на на­у­ка­та и кул­ту­ра­та. А през Средновеко­ви­е­то ре­ли­ги­я­та и кул­ту­ра­та са ед­но и съ­що не­що. Тък­мо затова де­ло­то на Ки­рил и Ме­то­дий има ог­ром­но кул­тур­но зна­че­ние. Създаде­но­то от тях е ге­ни­ал­но, ис­тин­ски неп­ре­ход­но. То се пре­да­ва от век на век чак до съв­ре­мен­нос­тта.

В. „За буквите – О писменехь“, бр. 12, 1986 г.