НЕКА СЕ ПОМНИ

На ста­ро­бъл­гар­с­ки език – тре­ти­я кла­си­чес­ки език в Ев­ро­па след ста­рог­ръц­ки и ла­тин­с­ки – Све­ще­но­то пи­са­ние е пре­ве­де­но в сре­да­та на IХ век;

на английски език – VIII–ХIV век;

на френски език – в края на ХI век;

на немски език – в края на ХII век;

на полски език – ХII–ХIV век;

на унгарски език – в края на ХVI век;

на италиански език – ХVII век.

В Пол­ша и Че­хия ве­ко­ве на­ред ли­те­ра­ту­ра­та се пи­ше на ла­тин­с­ки език. Ед­ва в 1537 г. се раз­ре­ша­ва да се про­по­вяд­ва в цър­к­ва на пол­с­ки език – и то единстве­но за цър­к­ва­та  „Св. Бо­го­ро­ди­ца“ в Кра­ков.

Английските преводи на Библията съдържат явни следи от богомилско-катарското учение.

От­на­ча­ло Кон­с­тан­тин Фи­ло­соф и брат му Ме­то­дий пре­веж­дат Псал­ти­ра и Еван­ге­ли­е­то с Апос­то­ла за­ед­но с из­б­ра­ни цър­ков­ни служ­би, „Па­те­ри­ка“ и „Номо­ка­но­на“ (сбор­ник със за­ко­ни). По-къс­но два­ма мо­на­си ско­ро­пис­ци с пряко­то учас­тие на Мо­рав­с­кия ар­хи­е­пис­коп Ме­то­дий пре­веж­дат всич­ки остана­ли кни­ги на Биб­ли­я­та без „Ма­ка­ве­и­те“. Те поч­ват ра­бо­та през м. март и за­вър­ш­ват пре­во­да в чест на праз­ни­ка на Св. Ди­ми­тър Со­лун­с­ки – 26 октомври.

Кни­жов­ни­ци­те от Прес­лав­с­ка­та шко­ла раз­п­рос­т­ра­ня­ват ста­ро­бъл­гар­с­кия пре­вод на Све­ще­но­то пи­са­ние в Ру­сия, Сър­бия и в дру­ги сла­вян­с­ки стра­ни, съ­що и в ня­кои нес­ла­вян­с­ки. По та­къв на­чин е обез­си­ле­на три­е­зич­на­та дог­ма, спо­ред ко­я­то Еван­ге­ли­е­то мо­же да се про­по­вяд­ва са­мо на ев­рейс­ки, гръц­ки и ла­тин­с­ки. За пър­ви път Бо­жи­е­то сло­во заз­ву­ча­ва на на­ро­ден език.

Вгра­де­ни сме в пър­во­ос­но­ви­те на ев­рох­рис­ти­ян­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция.

Справ­ката нап­ра­ви
за Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­кия вес­т­ник

„За бук­ви­те – О пис­ме­нехь“
бе­ле­жи­ти­ят из­с­ле­до­ва­тел

на ста­ро­бъл­гар­с­ка­та книж­ни­на
проф. Ку­йо Ку­ев,
два пъ­ти по­че­тен док­тор
на Яге­лон­с­кия уни­вер­си­тет в Кра­ков.