Приписки върху старите книги
Върху белите
полета на свещените български книги книжовници са записвали в
приписки сведения за важни събития и за самите себе си.
Аз, грешният
Белослав, грешен и дързък на
зло, а на добро ленив, чието отечество е гробът, а богатство – греховете,
блудта – слава, написах за брата Йосиф страница от псалтира.
Поменувайте,
братя, Ивана, зетя на Емностина,
за това, че ми даваше прясол и млечице.
Прости,
Господи, Теодора, който ми
скова ножица, та си перо направих.
Бог да прости
калугерицата от грях, защото
ми донесе мек хляб и яйца да се наситя.
Пиян писах. Ох, що ми се досади. Помени, Боже, раба своего
Радула.
Ох, гладен
съм, та ми е сърце смутено!
Малко за
смерт да имате на ума си, зер ще
ни съди Господ Бог наш и всекиму ще даде според делата.
Истина ме
болеше глава, кога пишех тоя
тетрад, и зъб боли, зъб малка кост – велика болест, оле мене грешния,
велики мъки са това, а на оня свят как ще бъде с мене грешния.
Вземах перото и мастило и долете мушица, изпи ми мастилце.
Падна джамията
„Света София“, та на Султан Ефенди
два сина утепа и тогава излязоха две опашати звезди – една на запад,
друга на изток.
От едно
дърво може кръст и лопата да се направи, от един баща се ражда и зло, и добро; където има
много реки и се сберат на едно, там много вода тече.
Да се знае
кога спеше Стамат в темницата,
а тия го биеха, а той плачеше и молеше им се, и препасал беше кратунка
на кръста.
Свещта ми
угасна. Пиша намерки, братя,
простете.
Ръката ми
пише, но прах става; който пише
и който чете, поменуван бива; а тая поучителна книга остава на света.
Тая книга
е купена да учат децата от нея.
Което дете я скъса, да я купи баща му.
Писах аз,
граматик Дагота…
Манол граматик
писа…
Граматик
Янкул…
Писах аз,
грешни поп Стойко…
Няма коментари:
Публикуване на коментар