петък, 4 септември 2020 г.


Приписки върху старите книги

Вър­ху бе­ли­те по­ле­та на све­ще­ни­те бъл­гар­с­ки кни­ги кни­жов­ни­ци са за­пис­ва­ли в при­пис­ки све­де­ния за важ­ни съ­би­тия и за са­ми­те се­бе си.
Аз, греш­ни­ят Бе­лос­лав, гре­шен и дър­зък на зло, а на доб­ро ле­нив, чи­е­то оте­чес­т­во е гро­бът, а бо­гат­с­т­во – гре­хо­ве­те, блуд­та – сла­ва, на­пи­сах за бра­та Йо­сиф стра­ни­ца от псал­ти­ра.
По­ме­ну­вай­те, бра­тя, Ива­на, зе­тя на Ем­нос­ти­на, за то­ва, че ми да­ва­ше пря­сол и мле­чи­це.
Прос­ти, Гос­по­ди, Те­о­до­ра, кой­то ми ско­ва но­жи­ца, та си пе­ро нап­ра­вих.
Бог да прос­ти ка­лу­ге­ри­ца­та от грях, за­що­то ми до­не­се мек хляб и яй­ца да се на­си­тя.
Пи­ян пи­сах. Ох, що ми се до­са­ди. По­ме­ни, Бо­же, ра­ба сво­е­го Ра­ду­ла.
Ох, гла­ден съм, та ми е сър­це сму­те­но! 
Мал­ко за смерт да има­те на ума си, зер ще ни съ­ди Гос­под Бог наш и все­ки­му ще да­де спо­ред де­ла­та.
Ис­ти­на ме бо­ле­ше гла­ва, ко­га пи­шех тоя тет­рад, и зъб бо­ли, зъб мал­ка кост – ве­ли­ка бо­лест, оле ме­не греш­ния, ве­ли­ки мъ­ки са то­ва, а на оня свят как ще бъ­де с ме­не греш­ния.
Взе­мах пе­ро­то и мас­ти­ло и до­ле­те му­ши­ца, из­пи ми мас­тил­це.
Пад­на джа­ми­я­та „Све­та Со­фия“, та на Сул­тан Ефен­ди два си­на уте­па и то­га­ва из­ля­зо­ха две опа­ша­ти звез­ди – ед­на на за­пад, дру­га на из­ток.
От ед­но дър­во мо­же кръст и ло­па­та да се нап­ра­ви, от един ба­ща се раж­да и зло, и доб­ро; къ­де­то има мно­го ре­ки и се сбе­рат на ед­но, там мно­го во­да те­че.
Да се знае ко­га спе­ше Ста­мат в тем­ни­ца­та, а тия го би­е­ха, а той пла­че­ше и мо­ле­ше им се, и пре­па­сал бе­ше кра­тун­ка на кръс­та.
Свещ­та ми угас­на. Пи­ша на­мер­ки, бра­тя, прос­те­те.
Ръ­ка­та ми пи­ше, но прах ста­ва; кой­то пи­ше и кой­то че­те, по­ме­ну­ван бива; а тая по­у­чи­тел­на кни­га ос­та­ва на све­та.
Тая кни­га е ку­пе­на да учат де­ца­та от нея. Ко­е­то де­те я скъ­са, да я ку­пи ба­ща му.
Пи­сах аз, гра­ма­тик Да­го­та 
Ма­нол гра­ма­тик пи­са
Гра­ма­тик Ян­кул
Пи­сах аз, греш­ни поп Стой­ко

Няма коментари:

Публикуване на коментар