ТИЯ БЛАГОЧЕСТИВИ МЪЖЕ, РОДОМ БЪЛГАРИ

Първият Кирило-Методиев празник, Пловдив, 1851 г.

Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва по­чи­та па­мет­та на Св. Ки­рил в де­ня на не­го­ва­та кон­чи­на – 14 фев­ру­а­ри, а на Св. Ме­то­дий – на 6 ап­рил, ко­га­то е по­чи­нал Мо­рав­с­ки­ят ар­хи­е­пис­коп.

За пър­ви път два­ма­та са впи­са­ни за­ед­но в Бо­ри­ло­вия си­но­дик през ХIII век.

През Въз­раж­да­не­то бъл­га­ри­те в Ца­риг­рад ре­ша­ват Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ви­ят праз­ник да бъ­де на 11 май – да­та­та, на ко­я­то през IV век им­пе­ра­тор Константин Ве­ли­ки обя­вя­ва хрис­ти­ян­с­т­во­то за офи­ци­ал­на дър­жав­на ре­ли­гия и пре­мес­т­ва сто­ли­ца­та край Бос­фо­ра.

През 1851 г. в Епар­хийс­ко­то учи­ли­ще „Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий“ в Пловдив е уре­ден учи­ли­щен праз­ник. То е мъж­ко клас­но учи­ли­ще, под­гот­вя учи­те­ли и све­ще­ни­ци. Ос­но­ва­но е го­ди­на по-ра­но и се прев­ръ­ща в сре­ди­ще на бъл­гар­с­ка­та ду­хов­ност. Пръв учи­тел и не­гов ди­рек­тор е Най­ден Ге­ров (1823 – 1900) – въз­рож­ден­с­ки кни­жов­ник и об­щес­т­ве­ник, рус­ки ви­це­кон­сул в Плов­див. В края на пър­ва­та учеб­на го­ди­на на из­пи­та в при­със­т­ви­е­то на вид­ни плов­див­ча­ни той про­из­на­ся сло­во. В не­го прос­ле­дя­ва „как е вър­вя­ло просвеще­ни­е­то в на­ро­да ни от­на­ча­ло, та до на­ше вре­ме“. Ка­то го­во­ри за княз Бо­рис I, из­тък­ва:

„Про­ви­де­ни­е­то му би­ло при­гот­ви­ло за по­мощ­ни­ци дво­и­ца рев­нос­т­ни учите­ли, два­ма­та бра­тя Ки­ри­ла и Ме­то­дия – тия бла­го­чес­ти­ви мъ­же, родом блъ­га­ре. Ако и да са би­ли по­да­ни­ци на Ца­риг­рад­с­ка­та им­пе­рия, те не заб­ра­вя­ли на­ро­да си, блъ­га­ре­те, и го­ре­ли с же­ла­ние да прос­ве­тят с Христово­то уче­ние сво­и­те еди­ноп­ле­ме­ни­ци. Та­ка ся под­ка­чи­ла блъ­гар­с­ка­та пис­ме­ност и в са­мо­то на­ча­ло ся обо­га­ти­ла с всич­кий кръг бо­гос­лу­жеб­ни и све­ще­ни кни­ги“.

Учи­ли­ще­то е на­ре­че­но на два­ма­та бра­тя и е по­ръ­ча­на ико­на с тех­ни­те лико­ве.

Въп­ре­ки съп­ро­ти­ва­та на плов­див­с­ки­те гръ­ко­ма­ни праз­ни­кът про­дъл­жа­ва да се чес­т­ва. През 1858 г. Йоа­ким Гру­ев (1828 – 1912) – ви­ден въз­рож­ден­с­ки кни­жов­ник и прос­ве­ти­тел, пред­ла­га 11 май да ста­не об­що­бъл­гар­с­ки училищен праз­ник.

Праз­ни­кът след въ­веж­да­не­то на Гре­го­ри­ан­с­кия ка­лен­дар от Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва през 1916 г. ве­че се чес­т­ва на 24 май.

*  *  *

Додатък. При въ­зоб­но­вя­ва­не­то на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­евия праз­ник в Ру­сия през 1986 г. съз­на­тел­но бе из­б­ра­на да­та­та 24 май ка­то знак за ду­хов­но родство с Бъл­га­рия. Ня­кои пред­ла­га­ха да­та­та 6 юни – кон­чи­на­та на Пуш­кин.

Че­хи и сло­ва­ци по­чи­тат Ки­рил и Ме­то­дий на 5 юли – да­та­та, на ко­я­то през 1447 г. е из­го­рен на кла­да Ян Хус. Тех­ни­ят праз­ник се во­ди от Ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва.