ЯВИ СЕ КАТО НОВ ПТОЛОМЕЙ

Или как съвременната техника доказа,
че първата славянска енциклопедия е дело
на българския цар Симеон,
а не на киевския княз Светослав

Учените-слависти приемат „Изборника от 1073 г.“ за първа славянска енциклопедия. Нека приведем мнението на Петър Динеков, написано собственоръчно за Кирило-Методиевския вестник:

„Симеоновият сборник (наричан още Светославов по преписа, направен за киевския княз Светослав Ярославич през 1073 г.) е едно от най-забележителните съчинения в старобългарската литература. Той е възник­нал в книжовния кръг на цар Симеон и свидетелствува за високото развитие на българската култура в края на IХ и началото на Х век, за стремежа да се създават про­из­ведения, които разширяват умствения кръгозор на българското общество. Сборникът е свързан здраво с традициите на една нова, създаваща се книжнина, която бързо отбелязва разцвет“.

В началото и в края на сборника е изписана с киновар Похвала:

„Великият между царете Симеон,

всемогъщият владетел,

като пожела с твърде голям копнеж

да извади наяве скритите мисли

в дълбочината на многотрудните книги,

според тълкуванията на премъдрия Василий,

заповяда на мен, нищо незнаещия,

да направя промяна в речта,

но да спазя точността на смисъла…“.

Възпитаникът на Константинополската школа Магнаура цар Симеон, наричан според образоваността си „полугрък“, е творецът на Златния век на българската книжнина. Той е сравняван с византийския писател Василий Велики – автора на „Шестоднев“, и с Птоломей I Сотер – египетския владетел, основал прочутата Александрийска библиотека, която бе обновена с участието на много държави, включая и България чрез построяване на нова сграда и обзавеждане със съвременна техника.

Симеоновият сборник е открит през 1817 г. от Константин Калайдович, който го обнародва заедно с „Шестоднев“ на Йоан Екзарх Български. По-късно С. Шевирьов изказва предположение, че вместо името на Светослав в Похвалата първоначално е стояло името на княз Изяслав. Но това не е убедително. Ученият Н. М. Кариски твърди, че върху изстъргания пергамент е било написано името на българския цар Симеон.

През 1979 г. Отделът за ръкописи и старопечатни книги при Държавния исторически музей в Москва, където се съхранява „Изборникът“, предприе изследване на няколко листа от ръкописа чрез съвременни оптико-фотографски методи. То бе извършено от Д. П. Ерастов в Лабораторията за консервация и реставрация на документи при Академията на науките на СССР в Ленинград. Доказано бе категорично, че трите долни реда на първата колонка и ред и половина на втората колонка на лист 263-б са написани на мястото на изстърган текст скоро след написването му, когато мастилото не е било проникнало надълбоко в пергамента.

Първоначалният текст в Похвалата гласи:

„ВЕЛИКЫИ ЦРЪХ СИМЕОНЪ...“

Резултатите от изследването са скрепени с подробен протокол.

Когато през март 1073 г. начело на властта в Киев застава княз Светослав Ярославич, тогава Симеоновото име е заменено чрез изстъргване с неговото.

Според Марфа Вячеславовна Шчепкина – дъщерята на знаменития славист палеограф от началото на ХХ век, „Изборникът“ е написан именно за българския цар Симеон и съхраняван в неговата лична библиотека. При нашествието на император Йоан Цимисхий в Преслав той е пренесен в Киев като зестра на принцеса Ана, омъжена за киевския княз Владимир, в началото на 70-те години на ХI век. Съхраняван е по всяка вероятност в Киево-Печорския манастир, където от него изглежда е направен и преписът. Ръкописът няма разкошен вид и не е правен първоначално за дар на царска особа, а с цел да бъде предаден на някой манастир.

Споменатото изследване се превърна в научна задача и лична отговорност на Иван В. Льовочкин, ръководител на отдел в московския Държавен исторически музей, който лично носи ръкописа на „Изборника“ в Ленинград при Ерастов. Първата публикация на резултатите се появи върху страниците на седмичника „Антени“ в рубриката „Българистика и българисти“ в навечерието на Кирило-Методиевския празник през 1980 г., а пълният и текст – в кн. 8 на сп. „Старобългарска литература“ през същата година.

Българската академия на науките предприе своевременно българско издание на изборника. То бе осъществено от колектив с ръководител проф. Румяна Павлова в три отделни тома.

Изданието бе представено в Българската академия на науките на пресконференция под ръководството на акад. Благовест Сендов и с участието на проф. Петър Динеков. Утвърдена бе една историческа справедливост, засягаща първоосновите не само на българската, но и на цялата славянска култура.

*  *  *

Додатък. „Изборникът“ на цар Симеон е познат в няколко руски преписа: Воскресенски (ХI в.), Московски (ХIХ в.), Онфимов (ХV в.), Барсов (ХVI в.), Молдавски (ХVII в.).

През 1857 г. С. Шевирьов открива в Кирило-Белозерския манастир край Архангелск препис на „Изборника“, в който името на цар Симеон в Похвалата е запазено непокътнато.

Видях го в Публичната библиотека „М. Е. Салтиков-Шчедрин“ в Ленинград по време на изложбата на старобългарски ръкописи в Руския музей през 1978 г. Проф. Куйо Куев ме запозна с Николай Николаевич Розов – учен-българист, изследовател на Преславската книжовна школа със собствени приноси относно изучаването на „Изборника“ от 1073 г. Той ми показа Кирило-Белозерския препис. Похвалата бе изписана в червено (с киновар). Книгата има размер на обикновена днешна книга, не по-голям.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София