.

Автографи върху варовик

Климентови ученици създават в манастира край Равна

каменна библиотека с надписи на 6 древни езика

Средновековният манастир от края на IХ век край гара Равна (между Варна и Провадия), разположен върху площ от десетина декара, е дал приют на Климентови ученици. Сигурен знак за пряка връзка с владетелския двор е намереният тук оловен печат (моливдовул) с надпис:

„Господи, помагай на Симеон, архонт на българия“.

Той беше открит след иманярски набези в последните десетилетия на отминалия век. Именитият български археолог проф. д-р Казимир Попконстантинов, понастоящем преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, документира, проучи и направи известни около 200 каменни надписа и рисунки от стените на черквата „Рождество Богородично“, осветена на Гергьовден – 23 април 889 година (според изрично указаното в надпис свидетелство за това събитие). Архитектурният план на черквата съвпада с плана на Голямата базилика в Плиска, като всички сгради в манастира са строени едновременно – доказателство за общ замисъл и щедри инвестиции на централната власт. Има скрипторий, жилищни помещения, дори баня. Светилището пази до наши дни около 200 каменни надписа и рисунки на 6 древни езика: на гръцки език; с латински букви на гръцки език; глаголически; кирилски; руни; двуезични. Има и десетки рисунки на християнски светци, на различни животни – кон, елен, козел, вълк, заек. Има и надписи върху прешлени за вретена, гърнета и други предмети.Една невероятна каменна библиотека от IХ век наистина! Откритието дава нова светлина върху ранната история на славяните. Такава е оценката на европейски учени – вещи изследователи на Средновековието, които дойдоха да видят на място надписите. Петдесетина надписа са имена на жени:

Ана, Марта, Дедина, Елисавета, Матрона, Вяра, Сончонка, Марна, Мария, Текла, Левота, Смола, Точена, Ждимира

Някои от надписите са двойни – на мъж и жена: Петрос – Марта, Козмос – Марта, Ерини – Дамян

При никое от имената няма указание за святост „агиос”. Сиреч не става дума за християнски светци или светици, нито за жени и мъже от аристокрацията, а за хора от простолюдието, може би дошли от съседни селища или от самата столица, които са потърсили уединение настрани от прабългарите езичници и византийското духовенство, каквото е предлагало това целунато от Бога място. Да си припомним, че по същото време във Византия са познати смесени манастири. И манастирът край Равна като че ли е бил посвоему смесен... Върху един варовиков отломък личи рядък по съдържание надпис, който задържа вниманието ни:

„Господи, помагай на Марина, истина ти казвам“.

А вдясно от него, с подобен почерк, е добавено: „Марина соука чриваваіа“. Горното проклятие оспорва твърдението, че думата „сука“ е древноруска. Нали самият Пушкин, завършвайки романа „Евгений Онегин“, в полет на духа е възкликнал: „Ай да, Пушкин, ай да сукин син!“. Излиза, че той се е изразил на старобългарски език. И неслучайно е съветвал децата да учат църковнославянски.

Монасите и писачите от Равна, посветили се на Св. Богородица, са си останали дълго време след Покръстването по душа езичници. Както е заключил един западен хронист, „християнството на Борис е миришело повече на степ...“. Сп. „Куриер ЮНЕСКО“ в статия под заглавие „Каменна библиотека от Х век“ извести в бр. 7 от 1983 г. на 32 езика за откритията в Равна, като представи и в. „За буквите“.

Видният изследовател на Преславската книжовна школа проф. Рудолф Айцетмюлер доведе свои студенти и асистенти от Университета в град Вюрцбург, Австрия, на научна екскурзия в Равна.

„дойдох в понеделник по пладне. и възлязох на черквата. и написах!“

Надпис от ІХ век, издълбан върху варовик в църквата на с. Равна.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

 БРОЙ 47/МАЙ 2016 Г