БЪЛГАРИН РОДОМ
Или как неразбран и охулен от съвременниците
си,
Григорий Цамблак духом се връща при нас
в години на нови изпитания
Именитият търновец от рода Цамблак не
е първият, нито последният пророк, който не е чут и послушан не само
в отечеството си. Ала сгъстеното време в началото на третото хилядоление
в съвременния календар ни кара да извикаме в подкрепа духа му, поне
сега да се опитаме да го разберем, най-малкото да го оневиним.
Остава врязан
в паметта един образ на А. И. Яцимирски от книгата му, писана в 1906
г. По моему той съдържа ключа към неговата личност, към характера му
и необикновените му заслуги. Приел в гените си силата и славата на
Търновград, преживял като лично нещастие позора от предателството
пред тълпите на нашественика, сетне пренесъл тревогата за съдбата
на православния свят в братската киевска земя, той се мята наистина като ранен лъв по Европа с неистовия порив
да предизвика сплотеност и единодушие сред тогавашните владетели
и народи срещу опустошаващата варварщина на Османската империя.
Отблясъци от пожарищата на Царевец са бляскали като светкавици
в очите му, когато е чел на латински своята реч пред събора в Констанц.
Чрез лично водената от него източноправославна литургия за участниците
в международния форум той е целял да покаже каква красота, естетическо
съвършенство и доброта съдържа християнството във византийско-българския
си вариант, предпочетени още навремето при покръстването. В прославата
му на Св. Димитър Солунски – покровителя на славянството, в спора
му с ереста на Варлаам, в житията на южнославянски владетели и
светци той подчертава непреходното в Кирило-Методиевата традиция
като духовна опора на балканските народи в непрестанната им борба
за оцеляване. Един воин-храбрец от челната отбранителна линия в
държавата на българския дух (по израза на академик Лихачов) с идеята
си за единение между Изтока и Запада днес потвърждава преднината
на общочовешките ценности.
Такава е, по моeму, същината на нашите
нови срещи с Цамблак.
Беше началото на 1978 година. В Ленинград,
в една от залите на Руския музей, бе подредена изложбата „Българска
ръкописна книга (Х – ХVIII
в.)“. Тя бе приета като знамение: за първи път след векове в братската
северна страна отиваха кирилски книги. В залата звучаха музика на
Кукузел, старинни черковни песнопения, гласът на Борис Христов. Не бе
храм, а мнозина се молеха като в храм…
Един цял ден след официалното закриване
на изложбата научни работници от библиотеката „М. Е. Салтиков-Шчедрин“,
от Библиотеката на Академията на науките, от Института по руски
език, от други библиотеки и институти получиха рядката възможност
да поработят с оригиналите на древните ръкописи от българската
Национална библиотека. Направени бяха пълноценни наблюдения.
В отговор на тази възможност на присъстващите
по това време българи бяха показани наши книжовни паметници, които
се съхраняват в тамошните книгохранилища. За мнозина от тях бяхме чували.
Но най-голямото ми преживяване беше срещата с Григорий Цамблак. В
Ръкописния отдел на Библиотеката на Академията на науките Маргарита
Владимировна Кукушкина ми показа тогава томове от „Илюстрования
летописен свод“ от ХVІ век със сцени от българската история и руско-българските
културни и политически връзки. Ярките, сякаш непокътнати от времето,
цветове на илюстрациите, особената им композиция, която вмества
по няколко съществени събития върху една страница, тържественият
текст, изписан с красиви кирилски букви и най-вече непознатите за нас
исторически сведения поразяваха. Както например свидетелството
за смъртта на Цамблак:
„… българин родом…
изучен в книжната мъдрост
от ранно детство…
и много писания остави…“.
Професор Куев ме запозна в онези дни с Юрий
Константинович Бегунов, който ми каза: „Ако са ви нужни
тези неща, търсете ги, открийте ги…“. Ставаше дума за изобилието
от неизвестни изображения, които документират обществената дейност
на Цамблак. Тези изображения са останали извън полезрението на български
и чуждестранни издирвачи. Повечето изследователи, които се докосват
до делото на Цамблак (какъвто е и Бегунов), се захващат с изясняване
на книжовното му наследство. Там има изцяло непроучени и непознати
неща. Миниатюрите остават встрани от този специален интерес. Такъв
е случаят с „Хрониката на Констанцкия събор“ от Улрих Рихентал. Бегунов
бе попаднал на сведения за тях, предаде ми няколко черно-бели копия,
сред които и неизвестен портрет на Цамблак. „Добре ще е, ако някой
се заеме специално с това издирване…“, посъветва ме той.
Ликът на Цамблак, изплувал из небитието
(има основание да се приеме за документално близък до истинския му
образ), се появи за първи път върху страниците на седмичника „Антени“
(бр. 6 от 6 февруари 1980 г.) като илюстрация към очерка на проф. Пеньо
Русев, също заслужил изследвач на Цамблаковото творчество.
Същата есен, в средата на ноември, се
състоя Третият международен симпозиум „Търновска книжовна школа“
във Великотърновския университет, посветен на живота и творчеството на
бележития книжовник. Споменатият портрет се появи върху сцената
в аулата на университета при тържественото откриване на симпозиума.
А вечерта Българската телевизия го разпространи мигом по родната
земя. Не беше ли това знамение?!
От името на Кирило-Методиевския вестник
„За буквите – О писменехь“
измежду докладчиците на симпозиума съобщих за тези неизвестни
досега изображения. Колегата Огнян Грънчаров прожектира някои от тях.
Тозчас усетих необикновен интерес към находката. Най-вече от страна
на д-р Хилде Фай – германска българистка, завършила Софийския университет.
Като се има
предвид, че „Хрониката на Констанцкия събор“ се пази в труднодостъпни
западни книгохранилища, включително и в Съединените щати, както
и в някои частни колекции, в разни замъци и частни домове, издирването
беше по силите наистина само на човек като д-р Фай. От младини сродена
с България, с роднини в Мюнхен, притежаваща възможността да пребивава
продължително време както у нас, така и в родината си. Тя възприе издирваческата
задача като поръчение от колегите си – участници в симпозиума, и като лична творческа задача.
На Първия международен конгрес по българистика
(май 1981 г.) д-р Хилде Фай се яви с доклад за първите свои находки относно
дейността на Григорий Цамблак като водач на 300-членна делегация по
време на Констанцкия събор (1418). Сам лично акад. Дмитрий Лихачов присъства
при изнасянето на доклада и заедно с прожекциите.
Той и даде
напътствия за продължаване на издирването.
През Търново, Киев и Констанц митрополит
Григорий Цамблак се завръща отново при нас със своето послание отпреди
шест столетия.
Дано най-сетне бъде чут!
Няма коментари:
Публикуване на коментар