КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Хим­ни за Рож­дес­тво Хрис­то­во

Към Вит­ле­ем ума си да на­со­чим,

да се пок­ло­ним на яс­ли­те и на пе­ще­ра­та…

Леги­о­ни­те без­плът­ни с пас­ти­ри­те

въз­вес­тя­ват на всич­ки зем­ни

Хрис­то­во­то рож­де­ни­е…

Исае, свет­ло за­иг­рай!,

ти, кой­то си пред­ре­къл…

въп­лъ­ще­ни­е­то Хрис­то­во чрез де­ви­ца­та…

Мла­де­нец ста­ва Сло­во­то пред­веч­но,

без­на­чал­но ро­ди­ли­ят се от Отца…

Едем ра­дос­тно зат­реп­ка,

пър­во­съз­да­де­ния въз­прие от­но­во.

Небе­то и зе­мя­та свет­ло ли­ку­ват,

об­ща ра­дост при­е­мат…

Тай­нство страш­но днес ста­на яв­но.

Без­на­чал­но сло­во в яс­ли ле­жи.

Без да се от­де­ля от ро­ди­тел­ски нед­ра,

ка­то мла­де­нец с пе­ле­ни се по­ви­ва Хрис­тос,

двой­ни­ят по ес­тес­тво бог и чо­век.

Пре­вода от ста­ро­бъл­гар­ски на но­во­бъл­гар­ски език

нап­ра­ви Ге­ор­ги По­пов.

КЛИМЕНТОВИ ПЕСНИ
ЗАЗВУЧАВАТ НАНОВО

Или как но­во­от­кри­ти твор­би
на пър­вия Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев уче­ник да­ват ключ
за след­ва­щи от­кри­тия в ста­ро­бъл­га­рис­ти­ка­та

В пос­лед­но вре­ме ста­нах­ме сви­де­те­ли на круп­ни от­кри­тия в об­лас­тта на  ста­ро­бъл­га­рис­ти­ка­та, ко­и­то – спо­ред оцен­ка­та на ве­щи из­сле­до­ва­те­ли на сред­но­ве­ков­на­та кул­ту­ра – в на­у­ка­та се пра­вят най-чес­то вед­нъж на столе­тие.

Бъл­гар­ски­ят учен проф. Ге­ор­ги По­пов, док­тор на фи­ло­ло­ги­чес­ки­те нау­ки, от­кри не­из­вес­тни твор­би на Кли­мент Охрид­ски. Те са пи­са­ни след прис­ти­га­не­то на про­го­не­ни­те от Мо­ра­вия Ме­то­ди­е­ви уче­ни­ци в Плис­ка.

Тек­сто­ве­те се на­ми­рат в поз­на­ти на из­сле­до­ва­те­ли­те ръ­ко­пи­си, ко­и­то се съх­ра­ня­ват в Биб­ли­о­те­ката на БАН в Со­фия, в Москва, Санкт Петербург, Света гора и другаде. Те са пред­наз­на­че­ни за пря­ка ли­тур­гич­на упот­ре­ба в цър­ква.

Раз­прос­тра­не­ни­ят във ви­зан­тий­ска­та ли­те­ра­ту­ра ак­рос­тих е предоставил въз­мож­ност на Св. Климент да вгра­ди не­от­де­ли­мо свои произ­ве­де­ния  в те­зи ши­ро­ко раз­прос­тра­ня­ва­ни твор­би.

На­ши­ят Св. Кли­мент е „пър­во­бу­ди­тел“ – той е из­вър­шил ги­ган­тско де­ло по при­об­ща­ва­не на сла­вя­ни­те езич­ни­ци към хрис­ти­ян­ска­та вя­ра. Съсре­до­то­ча­ва­не­то му в юго­за­пад­ни­те пре­де­ли на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва – спо­ред по­ве­ля­та на княз Бо­рис Пок­ръс­ти­те­ля – го пос­та­вя в сре­да, къ­де­то е раз­вих­ре­но буй­но сла­вян­ско ези­чес­тво. Тък­мо там сет­не се явя­ват и но­ви хрис­ти­ян­ски сре­ди­ща ка­то Охрид. Бог Пе­рун, ко­му­то се кла­ня­ли дос­ко­ро сла­вя­ни­те, е за­ме­нен от про­рок Илия. Сам Кли­мент пи­ше „Пох­вал­но сло­во“ в не­го­ва чест, ко­е­то нес­лу­чай­но по­лу­ча­ва най-ши­ро­ко раз­прос­тра­не­ние (от не­го са от­кри­ти 176 пре­пи­са) .

Откри­ти­е­то раз­вен­ча­ва пре­ду­беж­де­ни­я­та към ста­ра­та бъл­гар­ска книжни­на, че е не­пъл­но­цен­на, по­не­же е из­ця­ло пре­вод­на. То ста­ва възможно бла­го­да­ре­ние на гра­мот­нос­тта на на­шия учен: бук­ви­те в ак­рос­ти­ха не след­ват ед­на след дру­га в съ­сед­ни­те час­ти на сти­хот­вор­на­та твор­ба, а са под­ре­де­ни спо­ред пос­ле­до­ва­тел­нос­тта им при че­те­не­то в чер­ква. Мо­же­ше да се до­се­ти за то­ва са­мо чо­век със се­ри­оз­но об­ра­зо­ва­ние на бо­гос­лов, при то­ва сам син на пра­вос­ла­вен све­ще­ник, кой­то от 4-го­диш­на въз­раст хо­ди с ба­ща си по чер­кви­те. Та­ка бе на­ме­рен ключ за след­ва­щи от­кри­тия, каквито на­ис­ти­на бя­ха ско­ро за­я­ве­ни.

На меж­ду­на­род­на­та кон­фе­рен­ция в Етро­по­ле през 1990 г., пос­ве­те­на на Св. На­ум Охрид­ски, мос­ков­ски­ят из­сле­до­ва­тел Ана­то­лий Ту­ри­лов изрич­но под­чер­та, че от­кри­ти­я­та на Ге­ор­ги По­пов на­ис­ти­на пре­дос­та­вят на из­сле­до­ва­те­ли­те ключ за след­ва­щи по­доб­ни от­кри­тия. Пос­лед­ни­ят докладва за свое пред­по­ло­же­ние от­нос­но не­раз­поз­на­ти до­се­га Кли­мен­то­ви твор­би в рус­ки пре­пи­си, а съ­що и за твор­би на дру­ги ста­ро­бъл­гар­ски книжов­ни­ци.

*  *  *

Додатък. Проф. Ге­ор­ги По­пов от­кри неизвестно про­из­ве­де­ние на Кли­мент, за­ко­ди­ра­но в ак­рос­тих. Рус­ки­те из­сле­до­ва­те­ли Ана­то­лий Ту­ри­лов и Людми­ла Мош­ко­ва раз­поз­на­ват част от не­го. На­ча­ло­то раз­чи­та българският учен. В не­го е впи­са­но и име­то на Климент. Ста­ва ду­ма за пос­ле­до­ва­ние (служ­ба) за Св. Ме­то­дий в със­та­ва на слу­же­бен ми­ней №156 от Хлу­до­ва­та сбир­ка, съх­ра­ня­ва­на в Дър­жав­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Москва.

Пъл­ни­ят ак­рос­тих гла­си:

„Аз, Кли­мент,

въз­пя­вам с хва­леб­ни пес­но­пе­ния

ар­хи­е­рея Ме­то­дий“.

Доказателство е за един­ство­то на ста­ро­бъл­гар­ски­те кни­жов­ни шко­ли в Прес­лав и Охрид.

*  *  *

Ста­ва зна­ме­ние: след по­ве­че от 11 ве­ка, в са­мо­то на­ве­че­рие на третото хи­ля­до­ле­тие по­дир Хрис­та, пред­п­раз­нич­ни­те три­пес­не­ци за Рождес­т­во Хрис­то­во – но­во­от­к­ри­та­та твор­ба в ак­рос­тих от вид­ния българс­ки учен проф. Ге­ор­ги По­пов на­ис­ти­на заз­ву­ча­ват на­но­во на старобъл­гар­с­ки език!

Пръв ги за­пя свещеник Ки­рил По­пов от столичния хра­м „Св. Николай Чудотворец“, пре­по­да­вал ду­хов­но пе­ние в Се­ми­на­ри­я­та „Св. Иван Рил­ски“, спе­ци­а­ли­зи­рал в Мос­ков­с­ка­та ду­хов­на ака­де­мия, ди­ри­гент на православния хор при ка­тед­рал­ния храм „Св. Не­де­ля“, брат на уче­ния.

Кли­мен­то­ви­те пес­ни заз­ву­ча­ват на­но­во и в но­во­пос­т­ро­е­на­та чер­к­ва „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ в квар­тал „Лю­лин“ в София, къ­де­то слу­жи ставрофорен ико­ном Ангел Янъ­ков, жи­вял го­ди­на вре­ме в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти и ста­нал ор­га­ни­за­тор на пос­т­ро­я­ва­не­то и пръв пред­с­то­я­тел на со­фийс­кия храм.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София