ПРЕС­ЛАВ­С­КИ­ЯТ СЪ­БОР

Ръководител на Катедра по славистика
във Виенския университет

Хайнц Миклас

В по­ре­ди­ца­та от зна­чи­тел­ни съ­би­тия, ко­и­то съв­ре­мен­на­та ки­ри­ло­ме­то­ди­е­висти­ка за­чи­та, Прес­лав­с­ки­ят дър­жа­вен и цър­ко­вен съ­бор за­е­ма цен­т­рал­но – а как­то ли­чи от по-сет­неш­ния ис­то­ри­чес­ки раз­вой – и най-съ­щес­т­ве­но мяс­то. Ед­нов­ре­мен­но край и на­ча­ло, го­ди­на­та 893-а е не са­мо пов­рат­на точ­ка в българ­с­ка­та ис­то­рия. От пет­те глав­ни ре­ше­ния на Съ­бо­ра в Прес­лав че­ти­ри имат пре­ки или кос­ве­ни пос­ле­ди­ци вър­ху об­що­то раз­ви­тие на по-къс­на­та правос­лав­на об­щ­ност (slavia ortodoxa):

-  дет­ро­ни­за­ци­я­та на Вла­ди­мир-Ра­са­те и ин­т­ро­ни­за­ци­я­та на Си­ме­он;

-  хи­ро­то­ни­я­та на епис­ко­пи и осо­бе­но на „пър­вия епис­коп на бъл­гар­с­кия език“ Кли­мент;

-  на­то­ва­ре­но­то със сим­во­лен сми­съл пре­мес­т­ва­не на сто­ли­ца­та от Плис­ка в Прес­лав;

-  т.нар. пре­ло­же­ние къ­ни­гъ (си­реч пре­вод на бо­гос­лу­жеб­ни­те кни­ги от гръц­ки на ста­ро­бъл­гар­с­ки език. Б.м., Ил. П.).

Ре­зул­тат на те­зи ре­ше­ния е окон­ча­тел­но­то включ­ва­не на Бъл­га­рия в християнс­ка­та об­щ­ност, а съ­що та­ка сво­е­об­ра­зи­е­то на ней­на­та по­зи­ция, което по-къс­но се прев­ръ­ща в мо­дел за всич­ки ос­та­на­ли сла­вян­с­ки дър­жа­ви.

Ис­то­ри­чес­ки факт е, че то­зи бъл­гар­с­ки мо­дел е пре­ди всич­ко плод на последова­тел­на­та по­ли­ти­ка на княз Бо­рис Пър­ви.

Съ­бо­рът в Прес­лав пра­ви на­ис­ти­на зна­чи­тел­на кул­тур­но-по­ли­ти­чес­ка крач­ка. За­мя­на­та на гръц­кия език със ста­ро­бъл­гар­с­кия е на­същ­но не­об­хо­ди­ма за адми­нис­т­ра­тив­на­та дей­ност на дър­жа­ва­та, за тър­го­ви­я­та. То­ва на­ла­га съ­що за­мя­на­та на гла­го­ли­ца­та с ки­ри­ли­ца­та ка­то по-оп­рос­те­но пис­мо.

Същ­ност­та на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ва­та ми­сия пона­ча­ло е в тър­се­не­то на един трети меж­ди­нен път, меж­ду Рим и Ви­зан­тия, меж­ду Из­то­ка и За­па­да.

Прес­лав­с­ки­ят съ­бор през 893 г. да­ва ре­ши­те­лен тла­сък имен­но на та­зи историчес­ка по­со­ка. А тя се оказ­ва най-при­съ­ща на сла­вя­ни­те. Те тър­сят тогава свой соб­с­т­вен път: ни­то да се приб­ли­жа­ват мно­го до Ви­зан­тия, ни­то пък да се сбли­жа­ват пре­ка­ле­но с Рим

От книгата на Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София