БЪЛГАРСКА СЛЕДА В РЕЙМС

По­ве­че от три ве­ка френ­ски­те кра­ле при ко­ро­няс­ва­не­то си по­ла­гат клет­ва над кни­га със све­щен тек­ст, ко­я­то има бъл­гар­ско по­тек­ло. Днес тя се съхра­ня­ва в биб­ли­о­те­ка­та на град Рей­мс, се­вер­но от Па­риж, и е из­вес­тна в на­у­ка­та ка­то „Рей­мско еван­ге­лие“.

Кни­га­та е на­пи­са­на вър­ху пер­га­мент и има две час­ти. Пър­ва­та е кирилска (16 лис­та) и съ­дър­жа еван­гел­ски че­ти­ва за праз­нич­ни­те дни според пра­вос­лав­ния ри­ту­ал. Вто­ра­та част е пи­са­на на хър­ват­ска гла­го­ли­ца в ма­нас­ти­ра Ема­ус край Пра­га през ХIV в. Тя съ­дър­жа еван­гел­ски че­ти­ва, апос­тол­ски пос­ла­ния и от­къ­си от ста­ро­за­вет­ни кни­ги спо­ред ка­толическия ка­лен­дар. И две­те час­ти са на­пи­са­ни на ста­ро­бъл­гар­ски език, ка­то в ези­ка на вто­ра­та се сре­щат че­хо-мо­ра­виз­ми и хър­ва­тиз­ми.

 Пос­тскрип­ту­мът на па­мет­ни­ка е на­пи­сан с гла­го­ли­ца на ста­ро­чеш­ки език. Той да­ва пред­ста­ва за не­о­бик­но­ве­на­та съд­ба на ръ­ко­пи­са. Не­го­ви­ят път ми­на­ва през Константи­но­пол и Чеш­ко, за да по­пад­не в Рей­мска­та ка­тед­ра­ла „Св.  Богоро­ди­ца“ ка­то дар – сви­де­тел на про­мен­ли­ви­те вза­и­мо­от­но­ше­ния между За­пад­на­та и Източ­на­та цър­ква.

Ста­рин­ни­ят пер­га­мен­тов ръ­ко­пис с тай­нстве­ни сло­ва, под­вър­зан с черве­на ко­жа и ук­ра­сен с ди­а­ман­ти, злат­ни ор­на­мен­ти и сре­бър­ни  закопчалки, при­до­би­ва осо­бе­на ро­ля при ко­ро­на­ци­я­та на френ­ски­те кра­ле. Едва след ка­то се за­къл­не в не­го да за­чи­та пра­ва­та на свет­ски­те и духовните пър­вен­ци и да бъ­де спра­вед­лив към на­ро­да, но­во­ог­ла­ше­ни­ят влас­тник встъп­ва в ро­ля­та си. Клет­ва пред Рей­мско­то еван­ге­лие по­ла­га Фран­соа II през 1559 г., през 1561 г. – Шарл IХ, през 1575 г. – Анри III, през 1589 г. – Анри IV, през 1654 г. – Луи ХIV, през 1722 г. – Луи ХV, през 1775 г. – Луи ХVI. Пос­ле­дният френ­ски крал, по­ло­жил клет­ва пред Рей­мско­то еван­ге­лие, е Шарл Х, през 1825 година.

Рус­ки­ят цар Пе­тър I е прочел ки­рил­ския тек­ст в Рей­мс през 1717 г. По време на Френ­ска­та ре­во­лю­ция зна­ме­ни­ти­ят тек­ст-ръ­ко­пис из­чез­ва. Тогава скъ­по­цен­на­та му ук­ра­са е раз­гра­бе­на. След вре­ме от­кри­ват кни­га­та в подзе­ми­я­та на ка­тед­ра­ла­та. От 1792 г. тя се съх­ра­ня­ва в Град­ска­та библиоте­ка.

Два ве­ка по­ред уче­ни от раз­лич­ни стра­ни из­след­ват Рей­мско­то евангелие. Те ус­та­но­вя­ват със си­гур­ност, че то пред­став­ля­ва рус­ки пис­мен па­мет­ник вър­ху ста­ро­бъл­гар­ски ори­ги­нал, мо­же би де­ло на прес­лав­ски кни­жов­ни­ци. Знак за то­ва е на­ли­чи­е­то на ста­ро­бъл­гар­ски но­сов­ки.

Коз­ма
мит­ро­по­лит Драч­ки и Ох­рид­с­ки

Бъл­гар­с­ки­ят на­род, Кли­мен­те,

те има за за­щит­ник,

по­мощ­ник и ос­во­бо­ди­тел.

Гра­дът Ох­рид слав­ни

с хим­ни въз­х­ва­ля­ва па­мет­та ти

ка­то прос­ве­ти­тел на Бъл­га­рия.

Се­га по­чи­та­ме Кли­мен­та,

ве­ли­кия пат­ри­арх

и Лих­нид­с­ка сла­ва.

Ми­зийс­ко­то мно­жес­т­во

те поз­на и про­въз­г­ла­си

за апос­тол,

мъд­ри Кли­мен­те!

Хо­ра и на­ро­ди,

не­ка го­ре­що уб­ла­жим Кли­мен­та,

вер­ния учи­тел,

кой­то прос­ве­ти всич­ки

с бла­го­датност­та на Уте­ши­те­ля.

Из „Ве­ли­ча­ния на Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ (ХVII в.)

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София