ПА­И­СИЙ – СВИ­ДЕ­ТЕЛ
В САН СТЕ­ФА­НО

Или как Елен­с­ки­ят пре­пис на „Ис­то­рия сла­вя­нобoлгар­с­кая“
се появя­ва при под­пис­ва­не­то на мир­ния до­го­вор
меж­ду Ру­сия и Тур­ция

Поп Дой­но Ста­нев от Еле­на, из­вес­тен въз­рож­ден­с­ки учи­тел и кни­жов­ник, е зас­лу­жил още при­жи­ве вис­ше приз­на­ние чрез ста­ро­бъл­гар­с­ка­та тит­ла „Грама­тик“. Ро­ден през вто­ра­та по­ло­ви­на на ХVІІІ в., той жи­вее до­към 1820 г. От­на­ча­ло е зла­тар, сет­не ста­ва учи­тел и све­ще­ник.

Не­го­ви­ят дом е ис­тин­с­ка кре­пост на ду­ха. Там се сла­га на­ча­ло на бо­га­та за вре­ме­то си биб­ли­о­те­ка. Сам Дой­но Гра­ма­тик съз­да­ва мно­го ръ­ко­пи­си. Дори пра­ви из­кус­но над­пи­си вър­ху ка­мен­ни пло­чи, ко­и­то днес про­дъл­жа­ват да удив­ля­ват по­се­ти­те­ли­те на гра­да. При­е­ма в до­ма си съ­зак­лят­ни­ци на Велчо­ва­та за­ве­ра, Не­о­фит Боз­ве­ли­я­та, Па­на­йот Хи­тов, Отец Ма­тей Преображен­с­ки, Васил Лев­с­ки, Ан­гел Кън­чев.

През 1784 г. Дой­но Гра­ма­тик пра­ви пре­пис на Па­и­си­е­ва­та „Ис­то­рия“. В него той пра­ви свои до­бав­ки за съ­би­тия, ко­и­то Хи­лен­да­ре­цът не е представил, въз ос­но­ва на не­поз­на­ти сбир­ки. Включ­ва и две пес­ни от хърватския по­ет – ра­де­тел за юж­нос­ла­вян­с­ко обе­ди­не­ние А. Ка­шич-Ми­о­шич: „Пе­сен за Вла­ди­ми­ра и Ко­са­ра“ (Са­му­и­ло­ва­та дъ­ще­ря) и „Пе­сен за цар Крум и цар Ни­ки­фор“. Об­що пре­пи­сът съ­дър­жа 112 лис­та. Кни­га­та е под­вър­за­на от съз­да­те­ля и за­ед­но със „Сте­ма­тог­ра­фи­я­та“ на Хрис­то­фор Же­фа­ро­вич (печатана във Ви­е­на през 1741 г.), ко­я­то пред­с­та­вя изоб­ра­же­ния на бъл­гар­с­ки и сръб­с­ки вла­де­те­ли и свет­ци с 56 гер­ба на сла­вян­с­ки и дру­ги стра­ни – един от из­точ­ни­ци­те на Па­и­сий.

При под­пис­ва­не­то на мир­ния до­го­вор в Сан Сте­фа­но на 19 фев­ру­а­ри/3 март 1878 г. въз­ник­ват въп­ро­сите, има­ло ли е са­мос­то­я­тел­на бъл­гар­с­ка дър­жа­ва в ми­на­ло­то и как­ва е би­ла тя. Тол­ко­ва бо­га­ти са би­ли поз­на­ни­я­та на европейски­те по­ли­ти­ци и дип­ло­ма­ти, ко­и­то са ре­ша­ва­ли съд­ба­та ни. Незнайно по ка­къв път Елен­с­ки­ят пре­пис на „Ис­то­рия сла­вя­ноб­o­л­гар­с­кая“, нап­ра­вен от Дой­но Гра­ма­тик, по­па­да сво­ев­ре­мен­но вър­ху ма­са­та на преговори­те. Па­и­си­е­во­то сло­во, ста­рин­ни­те гер­бо­ве, ис­то­ри­чес­ки­те сце­ни и над­пи­си по­каз­ват, че Бъл­га­рия е би­ла ве­ко­ве на­ред сил­на са­мос­то­я­тел­на държа­ва и зас­лу­жа­ва от­но­во да бъ­де сво­бод­на и не­за­ви­си­ма.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София