Чиста проба злато

Или как руските слависти Игор Калиганов
и Дмитрий Поливянний
оценяват старата българска литература

През 1990 г. из­да­тел­с­т­во „Ху­до­жес­т­вен­ная ли­те­ра­ту­ра“ в Моск­ва от­пе­ча­та в 100-хи­ля­ден ти­раж пър­ва­та ан­то­ло­гия на стара­та бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра под заг­ла­вие „Род­ник златоструйный“. Тя е със­та­ве­на от Игор Ка­ли­га­нов и Дмит­рий По­ли­вянный, пред­с­та­ви­те­ли на зря­ло­то по­ко­ле­ние сла­вис­ти и бъл­га­рис­ти.

Кни­га­та съ­дър­жа в пре­вод на рус­ки език всич­ки кла­си­чес­ки твор­би на ста­ра­та бъл­гар­с­ка книж­ни­на от Чер­но­ри­зец Хра­бър до Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки. Встъ­пи­тел­на­та сту­дия, на­пи­са­на от Калиганов, оп­ре­де­ля ней­на­та стой­ност ка­то „чис­та про­ба злато“. Под­чер­та­но е вли­я­ни­е­то, ко­е­то тя оказ­ва вър­ху по-сетнеш­но­то раз­ви­тие на ли­те­ра­ту­ра­та в Юж­на и Из­точ­на Европа.

Из­да­ни­е­то обо­га­тя­ва ко­лек­ци­и­те на све­тов­ни биб­ли­о­те­ки, инс­ти­ту­ти, кни­гох­ра­ни­ли­ща, уни­вер­си­те­ти, къ­де­то ру­сис­ти­те значи­тел­но над­ви­ша­ват по броя си тяс­но спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те в бъл­га­рис­ти­ка­та уче­ни, пре­по­да­ва­те­ли и сту­ден­ти.

Ин­с­ти­ту­тът по сла­вя­ноз­на­ние при Рус­ка­та ака­де­мия на науките пред­п­рие из­да­ва­не­то на три­том­на „Ис­то­рия на славянските ли­те­ра­ту­ри“. Раз­де­лът за ста­ра­та бъл­гар­с­ка литература в пър­вия том е на­пи­сан от Игор Ка­ли­га­нов.

От своя стра­на Ка­ли­га­нов про­у­чи и из­да­де спо­ред всич­ки­те пра­ви­ла за съв­ре­мен­но из­да­ние на ръ­ко­пис, вклю­чая под­роб­на ком­пю­тър­на об­ра­бот­ка на ези­ка, и на „Жи­ти­е­то на Св. Ге­ор­ги Нови Со­фийс­ки“, по­лу­чи­ло зна­чи­тел­но раз­п­рос­т­ра­не­ние в Ру­сия.

*  *  *

До­да­тък. Бълга­ро-рус­ки на­у­чен про­ект до­каз­ва старобългар­с­ка­та ос­но­ва на древ­но­рус­ка­та книж­ни­на.  В  Русский государственный архив древных актов  (РГАДА) в Москва се съх­ра­ня­ва под №98 обе­мист сбор­ник с твор­би на пър­ви­те Кирило-Ме­то­ди­е­ви уче­ни­ци. Той е да­ти­ран от XII-XIII век. Има из­к­лю­чи­тел­но зна­че­ние за сла­вис­ти­ка­та, по­не­же съ­дър­жа множес­т­во не­из­вес­т­ни твор­би.

През 1980 г. Ге­ор­ги По­пов открива в не­го на­пъл­но не­из­вес­тен ци­къл сти­хи­ри за Бо­го­яв­ле­ние с име­то на епис­коп Кон­с­тан­тин Прес­лав­с­ки. По-къс­но българският учен от­к­ри­ва в съ­щия ръ­ко­пис ци­къл ано­ним­ни песно­пе­ния – три­пес­не­ци за пред­п­раз­нен­с­т­во­то на Бо­го­яв­ле­ние, чий­то ав­тор е по вся­ка ве­ро­ят­ност Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки. Пак там са за­па­зе­ни два ци­къ­ла сти­хи­ри за Рож­дес­т­во Хрис­то­во и Бого­яв­ле­ние (тех­ни пре­пи­си от­к­ри Кли­мен­ти­на Ива­но­ва в Скопския ми­ней и Хлу­дов сбор­ник, f166, но най-ран­ни­те тех­ни пре­пи­си са имен­но в спо­ме­на­тия сбор­ник).

Ге­ор­ги По­пов от­к­ри и не­из­вес­т­на твор­ба в ак­рос­тих на Св. Кли­мент, пос­ве­те­на на Св. Ев­ти­мий Ве­ли­ки, един от пър­ви­те цър­ков­ни под­виж­ни­ци. В съ­щия ръ­ко­пис има препис на Ка­нон за пре­на­ся­не мо­щи­те на Св. Йо­ан Зла­то­уст с ано­ни­мен акрос­тих, чий­то най-ве­ро­я­тен ав­тор е пак Св. Кли­мент. Твор­ба­та е от­к­ри­та по пре­пис в Скоп­с­кия ми­ней от проф. Сте­фан Ко­жу­ха­ров.

По­мес­те­но е също мно­го древ­но пос­ле­до­ва­ние за Св. Кли­мент па­па Рим­с­ки, чий­то предпо­ла­га­ем ав­тор е Св. Ки­рил, пуб­ли­ку­ва­но от мос­ков­с­ки сла­вист проф. Ев­ге­ний Ве­реш­ча­гин. Ръ­ко­пи­сът съ­дър­жа и един от най-ран­ни­те пре­пи­си на Служ­ба за Св. Ки­рил, от­но­во пред­по­ла­га­е­мо Св. Кли­мен­то­во произведение. Има и дру­ги служ­би, пре­ве­де­ни глав­но по вре­ме на Злат­ния век на бъл­гар­с­ка­та книж­ни­на.

Са­мо 83 лис­та вър­ху пер­га­мент са с­тиг­на­ли до нас, а той първоначал­но е имал още 168 лис­та, ко­е­то ли­чи от тях­на­та но­ме­ра­ция. Въз­мож­но е те да се съх­ра­ня­ват в дру­ги кни­гох­ра­ни­ли­ща…

Бъл­га­ро-рус­ки на­у­чен про­ект под­гот­ви за из­да­ва­не сбор­ни­ка. Той се ръ­ко­во­ди от акад. Алек­сан­дър Мол­до­ван – ди­рек­тор на Ин­с­ти­ту­та за рус­ки език при Рус­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те в Мос­к­ва, и ст.н.с. д-р Светлина Ни­ко­ло­ва – ди­рек­тор на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­кия цен­тър при Българ­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. От бъл­гар­с­ка стра­на ос­нов­на­та част от ра­бо­та­та из­вър­ши проф. д-р Ге­ор­ги По­пов със сво­и­те ко­леги от Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­кия цен­тър Ма­рия Йов­че­ва и Бой­ка Мир­че­ва, а от рус­ка стра­на из­пъл­ни­те­ли на про­ек­та са проф. Ве­ра Го­ли­шен­ко и доц. Алек­сей Пентковс­ки.

От­к­ри­ти­я­та на Ге­ор­ги По­пов на­ис­ти­на се прев­ръ­щат в зла­тен ключ за но­ви от­к­ри­тия, как­ви­то от XIX век в сла­вис­ти­ка­та не са пра­ве­ни. То­ва е оце­не­но по дос­тойн­с­т­во в том III на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ка­та ен­цик­ло­пе­дия.

Чл.-кор. Иван Доб­рев пред­ло­жи да се със­та­ви чет­вър­ти по­ре­ден том на съб­ра­ни­те съ­чи­не­ния на Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки.

Мос­ков­с­ки­ят сла­вист Ана­то­лий Ту­ри­лов съ­що под­чер­та в своя ста­тия за сп. „Ста­ро­бъл­га­рис­ти­ка“ при­но­са на бъл­гар­с­ки­те уче­ни. Проф. Ев­ге­ний Ве­реш­ча­гин на­ре­че то­ва „съ­би­тие с не­о­це­ни­мо зна­че­ние за сла­вис­ти­ка­та“.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София