КИРИЛИЦА ВЪВ ВАТИКАНА

В библиотеките и ар­хи­ви­те се съх­ра­ня­ва ка­то ня­как­ва цен­ност „ad futurorum temporum cantela“ („за опазване за бъд­ни вре­ме­на“) спо­ме­нът за ми­на­ло­то. Във Ва­ти­ка­на се съх­ра­ня­ват сви­де­тел­ства за бъл­гар­ска­та кул­ту­ра, ко­и­то зас­лу­жа­ват да бъ­дат доб­ре из­вес­тни.

Монсиньор Жозе Рюискар

Ви­цепре­фект на Ва­ти­кан­ска­та апос­то­ли­чес­ка биб­ли­о­те­ка

Или как­во из­вес­ти мон­син­ьор Жо­зе Рю­ис­кар
на сим­по­зи­ум в Со­фия през 1976 г.

Най-ста­ро­то сви­де­тел­ство за съ­щес­тву­ва­не­то на пе­чат­ни­ца за ки­рил­ски из­да­ния в Рим, с ко­е­то днес раз­по­ла­га­ме, е ед­на пло­ча, вър­ху ко­я­то краснопи­сец Па­ла­ти­но през 1545 г. гра­ви­рал бук­ви­те на ки­рил­ска­та аз­бу­ка и за пър­ви път я е об­на­род­вал през по­со­че­на­та го­ди­на.

Въп­ро­сът за сла­вян­ска­та аз­бу­ка въз­ник­ва ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия по-късно, ко­га­то па­па Гри­го­рий XIII (1572 – 1585) на­мис­лил да съз­да­де в Рим пе­чат­ни­ца за книги на чуж­ди ези­ци.

През 1587 г. па­па Сик­ст V (1585 – 1590) ос­но­вал Ва­ти­кан­ска­та печатница и за­поч­нал стро­е­жа на Ва­ти­кан­ска­та биб­ли­о­те­ка.

Вър­ху един от стъл­бо­ве­те на биб­ли­о­те­ка­та би­ла на­чер­та­на сла­вян­ска­та ки­рил­ска аз­бу­ка ка­то де­ло на из­вес­тния нав­ре­ме­то рим­ски крас­но­пи­сец Лу­ка Орфей де Фа­но.

(На цен­трал­на ко­ло­на в Сик­стин­ска­та за­ла на Ва­ти­кан­ска­та биб­ли­о­те­ка е изоб­ра­зен Св. Ки­рил. Б.м., Ил. П.)

Във Ватиканската библиотека се съхранява българският превод на световния летопис, писан през XII в. от византийския писател Константин Манасий, който е съставен по повеля на цар Иван Александър през годините 1344-1347. Той се състои от 206 пергаментни листа и съдържа 69 миниатюри със 110 исторически сцени. През 1962 г. Иван Дуйчев направи разкошно издание на миниатюрите.

Особено ценни са приписките, които представят възлови събития от българската история. На лист 95 е записано:

„О, царю небесни,

помогни на [нашия или верния цар, който]

с безбожните варвари ще влезе в бой...“

(Преведено за първи път

на новобългарски език от Вася Велинова.)

Става дума за най-ранните нашествия на османските турци в земите на Балканския полуостров преди средата на XIV век.