САНТЕ ГРАЧИОТИ

Директор на Института по славистика
при Римския университет

В жи­во­та на ста­ри­те сла­вя­но­бъл­гар­ски цар­ства впе­чат­ля­ва връзка­та с Евро­па. Бо­рис, ба­ща­та на пър­ва­та бъл­гар­ска християнска дър­жа­ва, все още се пи­та да­ли един хрис­ти­я­нин трябва да но­си га­щи и да се къ­пе в пе­тъ­чен ден, но то­ва не му пре­чи да под­хва­не слож­на дип­ло­ма­ти­чес­ка иг­ра меж­ду Византия, Рим, Сла­вян­ска Мо­ра­вия и фран­ко-гер­ман­ския свят в стре­ме­жа си да оси­гу­ри ав­то­ном­но по­ло­же­ние на мла­да­та българ­ска дър­жа­ва сред по­ли­ти­чес­ки­те и цър­ков­ните струк­ту­ри на Ста­рия кон­ти­нент. Евро­пей­ска­та пер­спек­ти­ва на вът­реш­на­та българ­ска по­ли­ти­ка би мог­ла да бъ­де и ед­но пред­ло­же­ние за посред­ни­чес­тво от един млад на­род към ста­ра и раз­по­къ­са­на Евро­па. Съ­що­то пред­ло­же­ние за пос­ред­ни­чес­тво би мог­ло да се от­крие в зна­че­ни­е­то на Мо­рав­ска­та ми­сия на Кон­стан­тин-Ки­рил и Ме­то­дий или по-къс­но във все по-чес­ти­те кон­так­ти на дру­ги бъл­гар­ски ца­ре до Ка­ло­ян и не­го­ви­те пре­ки нас­лед­ни­ци. Двойната ев­ро­пей­ска ком­по­нен­та – ед­на­та свет­ска, дру­га­та хрис­ти­ян­ска – на ня­ко­гаш­на Бъл­га­рия про­ли­ча­ва в ши­ро­та­та на вън­шно­по­ли­ти­чес­ки­те въз­гле­ди на Пър­во­то и Вто­ро­то бъл­гар­ско  цар­ство, доп­ри­на­ся впос­лед­ствие за ду­хов­но­то фор­ми­ра­не на ця­ло­то пра­вос­лав­но сла­вян­ство. Уни­вер­сал­нос­тта на та­зи просве­ти­тел­ска прог­ра­ма ни връ­ща при из­во­ри­те на Ки­ри­ло-Методи­е­во­то уче­ние, от ко­е­то

Бъл­га­рия чер­пи вдъх­но­ве­ние

и става кул­ту­рен сто­жер

на сла­вян­ски­те на­ро­ди.